Почна се: паника и глупости до пълна динковизация

„Случи се! Мигрантските орди нахлуват в България!“, панически съобщава сайт с име на инструмент за цепене на дърва. „Започва ли нашествието на бежанците от Гърция?“, пита в заглавие „Блиц“, а пловдивският „Марица“ му отговаря: „Почна се. Бежанци нахлуват у нас от Гърция“.

Още десетки издания с различни заглавия тиражираха едно кратко съобщение на Българското национално радио от понеделник сутринта как „жители на село Кулата твърдят, че първите нелегални бежанци вече са влезли от Гърция в България“. Думите на кореспондента на радиото от региона звучат далеч по-уравновесено:

„В събота вечерта деца от селото са забелязали 6-7 души с торби с багаж, които се движели по международната железопътна линия. Децата споделили с родителите си, че непознатите говорели чужд език и им правели знаци да не вдигат шум. Възрастни от селото също видели групата, която се отдалечила бързо в тъмнината. Сигналът е подаден на "Гранична полиция", но следите на нелегално влезлите се губят“, съобщава БНР.

„Ордите“ не са заловени, не са и видени втори път от други хора. Но паникьорските заглавия са факт, а „новината“ си е актуална – след затварянето на т.нар. балкански маршрут през Македония, очакваният натиск върху гръцко-българската граница е често обсъждана тема.

Защо да не вдигнем леко адреналина на публиката? Факти няма, истерия има.

Случаят нито е първи, нито ще бъде последен. И едва ли всеки един заслужава специално внимание, но внимание заслужава общото послание от „букета“ новини от последната седмица. Преди дни друга „новина“ шестваше из голям брой медии и все още събира възмущение и гняв – шефът на полицията в Брюксел позира в ефирна розова рокля с обилен грим.

„Това в средата е шефът на полицията в Брюксел. Той се бори с терористите в сърцето на Европа!“, гръмва ексклузивно „Пик“.

„Еврогейско: Този в средата е шеф на полицията в Брюксел“, обогатява сюжета „Пан.бг“. Други задават въпроса „Що за птица е шефът на полицията в Брюксел?!“

„Новината“ е тиражирана и от профила на народния представител от „Атака“ Десислав Чуколов. „Новината“ присъства масово и в рускоезични сайтове и е публикувана часове сред атентатите в Брюксел, които отнеха живота на 35 души.

Внушението е очевадно: Тия в Европа за нищо не стават!

Това, което въпросните сайтове не правят, прави Здравка Русенова, чието кратко разследване също става популярно във фейсбук. Нито името на шефа на полицията в Брюксел е вярно, нито възрастта му, нито снимката му. 100-процентова измислица, позоваваща се на снимка, която руска туристка била качила в мрежата...

Колегите от “Уебкафе“ също обърнаха внимание на този фалшификат, но това не попречи по никакъв начин на разпространението на измислицата.

Дотук „букетът“ има за цел да паникьоса хората и да ги отврати от Европа. „Става страшно! Не разчитайте на тия еврогейове да ви спасят!“, ни казват голям брой „медии“.

И когато стресираш един човек и го разколебаеш в досегашния му избор, идва ред да му предложиш новото решение. Вечната тема „Защо в Япония няма ислямски тероризъм?“ винаги е добре дошла. Тя отново е в добра форма в последните седмици и ни казва:

Има решение извън свободата. Има решение на изток.

Има само един малък проблем. Всички „новини“ и аргументи по форуми как в Япония няма ислямски тероризъм, защото ислямът е забранен като религия, в страната не се допускат мюсюлмани и проповядването на тази религия се преследва, са... абсолютна измислица. Конституцията на Япония гарантира религиозните свободи, така както го правят конституциите на почти всички демократични държави.

Традиционно мюсюлмани в Япония не живеят, но от началото на 20-и век тази вяра навлиза и на острова. Днес мюсюлманите в страната са няколко десетки хиляди, а джамиите са десетки. Нелегални имигранти работят и в Япония и те идват основно от Индонезия, Бангладеш и Пакистан, но никой не ги преследва заради мюсюлманската им вяра. А и да даваш Япония за пример като страна, свободна от тероризъм, е също толкова нелепо. Целият свят помни случая от 20 март 1995 г., когато метрото в Токио бе обгазено с отровния зарин.

Комбинираното внушение от този „букет“ от неистини е, че трябва да сме постоянно разтърсени, тревожни и паникьосани; че трябва да обърнем гръб към Европа, защото „видяхме го кой ни брани!“; че решението е в крачка назад и две на изток.

Кой печели от това ли?

Всеки, който има интерес от откъснато от трезвеността общество, което водено от страх и паника може лесно да се откаже от вече завоювани постижения и може лесно да подкрепи водач, който иска да го поведе към лесното решение. След пълната и окончателна победа на динковизацията, подпомагана от услужливи "медии" и от срамежливото мълчание на политиците, това решение може и да ни стресне. Но чак след като сме го взели.