Още от утре - 1 април, здравните услуги в лечебните заведения у нас ще се извършват само по един основен пакет с медицински дейности.

Промяната вече е обнародвана в "Държавен вестник" с наредба, в която допълнителният пакет не се споменава, а редакционна поправка на "противоконституционната" му поява в правния мир предвижда въвеждането му да се отложи за неопределено време.

"До определяне на основен и допълнителен пакет съгласно чл. 45, ал. 2 и чл. 45а се прилага основният пакет, действащ към влизането в сила на този закон", пише в преходните разпоредби на непубликувани все още проектопромени в Закона за здравното осигуряване, с които Клуб Z разполага. 

Конкретните редакции все още се обсъждат, но с тях Министерството на здравеопазването се надява да реабилитира ключова част от реформите "Москов". Става дума за разделянето на медицинските услуги в два пакета - основен и допълнителен, което просъществува почти девет месеца (от средата на юни 2015-а до началото на март 2016-а), но така и не успя да влезе в сила, защото в последния момент беше отменено от Конституционния съд. Магистратите прецениха, че законовата промяна не е ясно дефинирана, нарушава конституционните права на гражданите и се нуждае от сериозна редакция.

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД СПРЯ РЕФОРМАТА НА МОСКОВ

В резултат допълнителният здравен пакет "увисна" в правния мир, а за да има все пак правила, по които болниците да работят, Министерството на здравеопазването върна старата схема на финансиране. 

Промяната беше публикувана в "Държавен вестник" тази сряда (29 март) с текстовете на новата-стара Наредба №2 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Нормативът заменя предишната Наредба №11, която преди това отмени Наредба №40 - и двете за определяне на основния здравен пакет.

Добрата новина е, че в новия основен пакет на практика влизат всички дейности, които бяха планирани докато допълнителният все още съществуваше на хартия. Обособени са 38 амбулаторни процедури, част от които ще могат да с извършват не само в болниците, но също в поликлиники и медицински центрове (например, лечението на болести на щитовидната жлеза и псориазис, малки хирургични интервенции, операции за лечение на катаракта и глаукома, също така някои вливания, пункции, биопсии и томографски изследвания). Разписани са и 4 клинични процедури - за диализно и интензивно лечение.

Заедно с това са включени и 266 клинични пътеки, към които са добавени още две отделни. Едната позволява на пациентите да остават за наблюдение в стационар за период от 48 часа след извършена амбулаторна процедура. Другата дава възможност на болниците да приключват и отчитат клинични пътеки като амбулаторни процедури, ако в рамките на първите 12 часа от приема са извършени всички задължителни дейности по пътеката и състоянието на болния позволява той да бъде изписан по-рано. Изрично е регламентирана и т. нар. комплексна грижа (на всички нива от терапията) за онкоболните и пациентите с муковисцидоза, която ще бъде 100% покрита с публични средства.

Въпросът е какво ще се случи с дейностите в допълнителния пакет?

На този етап те фигурират единствено в подготвяните проектопромени в Закона за здравното осигуряване. Според предварителния вариант на чисто новия чл. 45а, ал. 3:

"(...) допълнителният пакет по чл. 45, ал. 2 включва лечение на диагностицирани заболявания или състояния, които не водят до непосредствена заплаха за живота или трайно увреждане на здравето и при които медицинските дейности могат да бъдат планирани във времето без опасност от влошаване на състоянието и степента или стадия на развитие на болестта". 

Разпоредбата изобщо не фигурира в сега действащия закон и съвсем бегло се споменаваше във вече бившата Наредба №11 на здравното министерство. След забележките на Конституционния съд обаче екипът на министър Москов е разписал подробно съдържанието както на основния, така и на допълнителия здравен пакет. 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЗДРАВНИТЕ ПАКЕТИ НА МИНИСТЪР МОСКОВ

Уточнява се, че дейностите в основния пакет се извършват незабавно и осигуряват здравна закрила на всички рискови групи - деца, бременни и родилки, както и "лица със заболявания и състояния, които могат да доведат до смърт или до тежки необратими функционални увреждания на жизненозначими органи и системи". Тук са спешните случаи, всички остри или внезапно възникнали състояния, травмите, отравянията, детското и майчино здраве, онкологичните, инфекциозни и психични заболявания, трансплантираните пациенти и всички терапии, чието отлагане може да предизвика влошаване на състоянието и усложняване на диагнозата.

Лечението в допълнителния пакет ще се прилага за болните, чието състояние позволява да изчакат, но не повече от два месеца. За да бъдат "прехвърлени" в допълнителния пакет, лицата задължително трябва да имат поставена диагноза, а лекуващият лекар да е извършил "обективна медицинска оценка на здравословното състояние на пациента, на историята и вероятното развитие на заболяването". Освен това е длъжен да го уведоми за датите и сроковете на плановия прием, за да може пациентът да вземе информирано решение за отлагане на лечението си.

Уточнено е също, че всяка терапия, извършвана в обхвата на допълнителния пакет, автоматично се прехвърля към основния, ако състоянието на пациента рязко се влоши.

За да влязат в сила всички изменения обаче, е необходимо парламентът отново да гласува разписаните промени в Закона за здравното осигуряване. Никой не може да каже колко време ще отнеме това, но е сигурно, че дотогава допълнителен пакет просто няма да съществува.

Лечението в болниците ще се извършва както досега - по разписаните клинични пътеки и новите правила в сектора. Отлагането на лечение пък ще става със записване на час или срещу заплащане - и без да е записано в закон. Листите на чакащите обаче на практика ще бъдат нерегламентирани, но това съвсем не означава, че няма да ги има. Просто ще липсват разписани правила и който може да плати, ще се лекува пръв.

Така създадената ситуация е по-близо до административния хаос, отколкото до секторните реформи, обещани преди година. На фона на лекарските протести и влизащите в сила от 1 април нови правила в здравеопазването обаче (с обнародвания в "Държавен вестник" и допълнен с анекс Национален рамков договор от 2015-а) изходът изглежда все по-труден. Докторите не харесват промените, все по-малко харесват и министъра си, а това поставя под въпрос не само здравните пакети, но и цял куп стартирали реформи.

Часовникът цъка и само след ден ще стане ясно дали съсловието ще празнува или ще оплаква паметната дата 1 април.