"I'm a simple man, I see boobs, I press like", гласи едно много популярно меме (идея, поведение или думи, които се разпространяват масово сред потребителите в интернет – б.р.). Преведено и леко омекотено на български това означава „Аз съм обикновен мъж, виждам „бомби“, натискам „харесвам“. В случая „бомбите“ са на Лютви Местан. Той показа точно това, което всички очакваха от него – засилено присъствие на гости от Република Турция, турска реч от трибуната, реплики за репресии срещу мюсюлманите в България. Вълната от последвалите реакции бе също очаквана – новата партия ДОСТ била протурска, неоосманистка, че и ислямистка.

„Виждам „бомби“, натискам „харесвам“

Точно от това има нужда новата партия, за да разчита на някакво внимание и влияние. Политическите проблеми на ДОСТ обаче са другаде – в поредния опит за политическо капсулиране на мюсюлманите, за подновено експлоатиране на болката от т. нар. възродителен процес и за умишленото провокиране на първосигнални реакции от страна на самообявилите се за патриоти. На тяхната помощ Ахмед Доган винаги е разчитал. На тяхната помощ вече разчита и Лютви Местан. Вероятно бившата Държавна сигурност е раждала силни приятелства.

Съмненията и обвиненията за прокарване на интересите на правителството на Турция са твърде сериозни, за да бъдат отминати. Но всеки, който твърди, че някоя българска политическа партия е поставена в зависимост от чуждо правителство или се използва за инструмент за прокарване на интересите на друга държава, трябва да се обърне към съответвните институции – т. е. ДАНС. Същата онази агенция, на която Ахмед Доган постави начело за два дни Делян Пеевски, а пък Лютви Местан пламенно защитаваше това поставяне. Ако някой има данни, че ДОСТ е на Анкара, а пък „Атака“ - например - е на Москва, трябва да се обърне към агенцията за национална сигурност. А ако няма доверие в ДАНС, да се обърне към политиците, които са допуснали хората да не вярват на ДАНС. А ако пък самите тези, които твърдят, че ДОСТ е на Анкара, а пък „Атака“ - например – е на Москва, са политицци, то първо могат да си свършат политическата работа и България наистина да заима служби за сигурност, на които може да се разчита. Иначе... на мохабед отива работата.

„Част от нашата родина“

Най-страстни реакции предизвика репликата на представителя на Партията на националистическото действие от Турция, който от трибуната на учредителната конференция на ДОСТ е казал, че „където и да се говори турски език, за нас това място е част от нашата родина“. За да не продължавате да се потите от възмущение, само ще ви припомня, че през 2008 година министър-председателят Сергей Станишев каза в Украйна, че „там, където има и един българин - там е България“. А ако се заровите в архивите, вероятно ще откриете как всеки един политик е произнасял нещо подобно, когато е гостувал на хора, които говорят неговия език. Няма заек в тази дупка.

Сериозните проблеми на ДОСТ са два:

Първият е проблем на всички български граждани, независимо от етническа, религиозна или политическа принадлежност. Нямаме институции, на които да имаме доверие, че могат да защитят националния интерес при съмнения за поставяне под зависимост или използване на българска политическа партия от някое чуждо правителство. Имаме примери досега от миналото. Имаме съмнения за бъдещето. Нямаме адекватни действия. Вместо самообявилите се за патриоти да се възмущават от тези тривиални думи на турския политик, които са и безобразно клише, да се възмутят от провала на правовата държава и нейните институции.

Вторият проблем на ДОСТ също е проблем на всички български граждани. Това е вероятно замисленото преди десетилетия сепариране на мюсюлманите в отделна партия – замислянето е вероятно, но изпълнението е сигурно. Пред очите ни. Пред очите ни е използването на този модел за потискане, експлоатация и търговия с гласовете на българските мюсюлмани. А в последствие и в принуждаването им да играят ролята на политическа база на мафията. Лютви Местан продължава този модел – затваряне в границите на езика и вярата. В същото време самообявилите се за патриоти затвърждават този модел и не си мърдат пръста, за да потърсят доверието на българските мюсюлмани и да издигнат кандидат за кмет в Джебел например.

Такава е реалността. Лютви Местан не може да разчита да привлече избиратели с откритието си, че вече е антиолигархичен. Но с капсулиране на мюсюлманите и експлоатиране на връзката с Турция може. С помощта на мощното антитурско говорене в медиите, ще му е още по-лесно. Местан много добре познава играчите в цирка, в който участва толкова години. Много добре знае кога да си покаже „бомбите“ и какви подаръци ще получи срещу това.