Къде е прасето

Роза, шевица, лъв, кон, слънце... Стягаме се за ново лого на България.

Без него нищо не е същото. Усеща се тежък дефицит, който от туристическото министерство сега са се заели да запълнят.

Кусурлиите ще намерят милион и един дефекта на останалите седем предложения, от които ще изгрее финалният победител. 

Вярно, че лъвът е решен като някакъв праисторически робокоп, който дори и стилизирано дрънчи тенекиено. Вярно, че всяка роза е така прекрасен и толкова неочакван символ, колкото изненадващо и невтръснало е сватбарско хоро под звуците на "Бяла роза ще закича" (Някой би казал "Ако не си го играл, не си живял"). Вярно е, че жълт кон с опашка, която упорито напомня на изгряващото японско слънце, е любопитно решение, даже авангардно.  

Шевиците, детските рисунки и т. н. избрани творчески предпочитания са обосновани винаги с препратки към древното  (и славно минало) - тракийската и прабългарската култура. Има концентрични кръгове, които са обяснени като "израз на безкрайност и взаимосвързаност на култура, история,  фолклор и традиции". Има и намеци за мистичност, и обосновки в балкантуристка реторика. Въобще разнообразие.

Въпросът обаче е другаде. Чувства се една очевидна липса. Пренебрегва се в тези творчески идеи едно толкова просто и модерно решение, което ни препраща хем към древността, хем има нещо мистично, хем напомня за здравите български корени, хем е така актуално. Олицетворява България днес.

Стига вече с тази роза? Къде е свинята? Или ако предпочитате - по-културно - къде е прасето.

Защо този толкова изконен български образ е тежко пренебрегван. Освен древното му и славно минало под формата на пържоли, сланина и пръжки (благодарение, на които народът е оцелявал през вековете и се е превърнал в горда нация с висок холестерол и високи претенции към останалия свят), прасето днес присъства в нов модерен контекст.

Корените на свинята-майка могат да бъдат проследени още в древни времена.

Минало славно

В митологиите на много народи свинята, вероятно заради пословичната си плодовитост, се свързва с богинята майка. В древна Гърция например, я смятат за любимо животно на богинята на плодородието Деметра, принасят я в жертва и на Афродита.

А тракийската богиня Бендида се описва като огромна жена, която пасе свине и преде.

В народните приказки прасето се появява като хитро животно, което винаги може да се отърве от разни животозастрашяващи го опасности. Ето една история в този дух- нападната от вълк, който се кани да я изяде, тя предлага да му посвири на гайда за последно преди смъртта си. Глупавият вълк се съгласява и я пуска, а свинята така силно се разквичава, че кучетата я чуват и я спасяват.

В модерни времена духът на свинята е все по-завладяващ.  Както е видно, образът на свинята майка се оказва много устойчив. През вековете не само оцелява, пренася се, като днес той се трансформира в нови актуални форми, придобива нови свръхумения и сили - като например да придобива огромни собствености без да я ясно с какви средства, да излъчва вездесъщост и да моделира медийни и политически реалности. Една от най-важните черти на това божество е, че е майка на сина #Кой. Вярванията са, че основната им сила е - до каквото се докосват, го унищожават. 

Тази двойка - поотделно или заедно- присъства в много съвременни творби. Прасешкият образ е добре разработен. Ето и един от последните примери - на карикатуриста Чавдар Николов, чиято видеокарикатура, озаглавена "От конската опашка към свинските опашки" беше изтрита за известно време от Нова тв поради "слаба гледаемост". 

Както се казва на модерен език, беше направен опит Николов да бъде опраскан. Може да се спори дали етимологията на този набрал популярност глагол има общо с прасе. В по-свободна интерпретация обаче препратката към "праска" (женското прасе) е виден. По този случай, ако логото има нужда от слоган, той може да бъде нещо като: "България - елате да ви опраскат" или "Добре дошли в страната на опраскването". И все в този дух.   

Може да се помисли и за стилизиране на отделен елемент от образа на прасето - например така прочулата се свинска опашка. Тя е символ на доказана българщина, патриотичен устрем и автентичен героизъм. Свинската опашка освен това вкарва и християнската тематика, както наблюдателният ни премиер вече отбеляза (свинското срещу мюсюлманите). Т. е. издига нещата на друго по-високо ниво. Като при това те се преплитат и с тракийското влияние. И с мистиката на днешния ден.  Всичко се навързва като... свински черва.

Свинските опашки при това са силно разпознаваеми и актуални. Пише ли някой за рози, шевици, слънце и чист въздух в западните медии днес? Дори когато контролирано министърката Николина Ангелкова участва в предавания на Си Ен Ен за туризъм, я питат... за бежанци. По света медиите надълго и широко разказват за подвизите на Динко, отрядите за граждански арести на мигранти и техните... свински опашки. Т.е. първото изикване за разпознаваемостта е вече постигнато.

Прочутото българско гостоприемство няма нужда от доказано, но то придобива нови измерения - комбинирано е с хитрост, комбинативност, находчивост и анцуг мускулатура - (Но Бългерия, гоу Търки- кратко и ясно приветствие). Само помислете - коя европейка може да устои на подобно мачо излъчване на хора, които бранят самоотвержено външната граница на Европа (както обича да пояснява премиерът Борисов) - с ограда, бой и да повторим... свински опашки. 

Свинската опашка в този контекст придобива и общоевропейско звучене.

Като споменахме Европа, ето как несериозно е изграден съвременният образ на западното прасе.

Образът на европрасето

Доста лекомислено, твърде чисто, розово, многознаещо и даже разлигавено е то.

Двата примера по-горе на радващи се на огромна популярност прасета показват обаче отново, че в свинчестите образи има голям потенциал. Прасето продава.

Така че да заложим на прасето. Родното обаче дори и стилизирано трябва да бъде оваляно в кал.