Пратениците на двамата президента Обама и Путин в Женева водят ТАЙНО преговори за определяне на конституционните принципи за политическо решение, което би решило съдбата на Башар ал-Асад и би определило правомощията на преходната власт. Това разкрива излизащият в Лондон панарабски вестник „ал-Хаят“. В ДОПЕСКАТА се твърди, че руски и американски експерти, сред които и съветникът от Белия дом Робърт Мали и пратеникът на Путин Александър Лабрнтиев, вече в течение на много дни работят далеч от медиите върху чернова на бъдещата конституция на страната. Проектът за основополагащия закон на Сирия е бил предаден от Лабров на Кери по време на визитата му в Москва, която съвпадна с края на поредния кръг на преговорите в Женева на 24 март т.г. Преговорите между експертите касае конкретни текстове и принципи: докато Вашингтон се стреми да предостави по-широки правомощия на преходната власт и да ограничи ролята на президентството, Москва настоява президентът да запази ролята си, особено тази на главнокомандващ армията, както и в процеса на създаване на широкопредставително правителство с изпълнителна власт, както и със законодателни и правни функции. В случай че преговарящите страни постигнат съгласие в съответствие с указанията на двамата президента, както това се случи с постигнатото споразумение за прекратяване на сраженията в края на февруари т.г., тези принципи ще залегнат в основата на Женевските преговори, които бяха подновени вчера със срещата между Де Мистура и двете сирийски делегации. Що се отнася до „Сирийската преговаряща делегация“, нейният проект ще бъде представен от Рияд Хиджаб – бивш сирийски премиер, преминал на страната на бунтовниците. Този проект продължава да съдържа изискването за съставяне на преходно правителство като първа стъпка, която да предшества изработването на бъдещата конституция. За решаването на тази задача бяха съставени три специализирани комисии, които да дадат заключения относно формата на преходната власт, реформите на прехода и решаването на военните въпроси. От своя страна, делегацията на Дамаск настоява първо да бъдат приети принципите на мирното уреждане на конфликта, като отхвърля идеята за преходно правителство като „неконституционна“. Вместо това, Дамаск приема съставянето на представително правителство, включващо проправителствени, антиправителствени и независими политици, в съответствие с действащата конституция, което да бъде последвано от приемането на нов основен закон.

Новината за водените руско-американски преговори предизвика остри критики от опозицята и от привържениците на режима, които изтъкват, че според Женевската декларация политическият процес трябва да бъде оглавяван от сирийци. По всичко изглежда, че намерението на Дамаск да си върне Алепо или да наложи блокада върху втория най-голям град в Сирия, е оказало въздействие върху американско-руските преговори, и провеждането им без участието както на привържениците, така и на противниците на Дамаск, а също така и на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия.

Докато Вашингтон и Москва обсъждат как да преодолеят сирийската криза, в самата Сирия примирието е застрашено от последните сражения, в резултат на които над 38 хиляди жители потърсиха убежище на турската граница. В отговор обаче бяха посрещнати от изстрелите на граничарите. От друга страна, шефът на Световната банка информира, че възстановяването на Сирия ще струва 189 млрд.долара. Представители на сирийската опозиция заявиха че руския зам.външен министър Михаил Богданов,беше им казал че сумата ще достигне 300 млрд. долара и че Русия не може да я заплати поради ниските цени на нефта. Това още един фактор, който обяснява руската готовност да приеме политическо решение на кризата, което да е приемливо за страните в региона и за международната общност.

Алепо – решаващата битка

Алепо е вторият по големина град на Сирия и доскорошна икономическа столица на страната. Понастоящем е заобиколен от фронтове, противопоставящи различните враждуващи групи в северна Сирия. Войските на режима, бунтовниците и кюрдите се сражават за овладяването на Алепо, който държи ключа на мира и войната в Сирия. Стълкновенията поставят под въпрос режима на прекратяване на огъня, който е в сила от 27 февруари насам. От 2012 г. Алепо е поделена между бунтовниците, които контролират източните квартали, и силите на режима, контролиращи западните му части. Понастоящем сирийската армия продължава операциите, започнали още преди примирието на север от града. Тяхната цел е да се затвори кръгът около Алепо, като се обкръжат източните му квартали. Алепо е един от най-старите градове в света, датиращ отпреди 4 хиляди години. Той има стратегическо разположение между Средиземно море и Двуречието. Жителите на Алепо заплатиха твърде висока цена за сраженията, започнали преди пет години, чиято жертва станаха над 370 хиляди души. През последната седмица сраженията отново са в ход, въпреки примирието. Нови тридесет хиляди души напуснаха града в резултат от настъплението на „джихадистите от ИД“ в близост до границите с Турция. Сега в града са останали едва около 1 млн.души в сравнение с 2,5 млн. преди започването на конфликта. От тях около 750 хиляди живеят в западните квартали, 200 000 – в източните и около 100 000 – в кварталите, населени от кюрди. Според Фабрис Баланш – експерт по география на Сирия, „най-важната битка е тази за окръг Алепо“. По думите му, Башар ал-Асад се стреми да запази поста си, а това означава Алепо и Дамаск да са под негов контрол. „Ако управлява само в Дамаск, това ще означава, че ще е половин президент“.

Сулеймани в Москва: бъдещата битка за Алепо

Информацията на Ройтерс за посещението на ген. Касим Сулеймани – командващ на Революционните гвардейци на Иран – в Москва свидетелства за нов етап в конфликта. Както е известно, при предишното му посещение в руската столица, бяха обсъдени и координирани плановете за руската военна интервенция в Сирия. Наблюдателите правят различни догадки за смисъла на поредната му визита точно в момент, когато се стигна до подновяване на сраженията, както и операцията на режима по обкръжаването на Алепо. Както твърдят няколко информирани източници в региона, тогава се е стигнало до политическо споразумение за подпомагане на Асад, който тогава търпи поредица от военни поражения.

Сега ситуацията е още по-сложна. Според някои наблюдатели, визитата на ген.Сулеймани е израз на засилилите се ирански опасения от възможна сделка между Москва и Запада за бъдещето на Сирия. Миналия понеделник иранският „Кейхан“ информира, че „Русия не може да наложи волята си на Асад“. Още преди това съветникът на айатолла Хаменеи Али Акбар Велайати заяви, че „Асад е червената линия“, независимо от това, какво са се договорили руснаци и американци през изминалите няколко месеца.

Все още има малко доказателства за руско изтегляне

Измина месец от обявеното от Путин изтегляне на Русия от Сирия. Все още обаче руските сили в тази страна разполагат със същия брой бойни самолети, както и с голям брой нападателни хеликоптери, които са в състояние да оказват поддръжка от въздуха на силите на режима. Според Ройтерс, анализът на комуникациите показва, че трафикът на руски товарни самолети, кацащи и излитащи от базата Хамеймим в западна Сирия продължава със същата интензивност. Освен това, продължават операциите по доставка на военно снаряжение по скоростното сирийско трасе. В Палмира видяхме руски сапьори. Заговори се и за използването на специални сили на руската армия. Всичко това говори за по-широкомащабно руско участие от онова, което признава Москва. Според Ник ди Ларинага, редактор на списанието „Джейн дифенс“, руското изтегляне е козметично, а присъствието на руски войски в Сирия все още е на нивото на присъствието им в края на 2015 г.

Същевременно, самото обявяване на изтеглянето от Сирия доведе до намаляване на западния политически натиск като същевременно позволи на Кремъл да ремонтира авиационния си парк, който използва интензивно в тази страна. Същевременно, запазването на достатъчно руско военно присъствие в Сирия позволява на Путин да запази влиянието си чрез оказваната от него подкрепа за Асад, считан за най-верния му съюзник в Близкия изток. В крайна сметка Путин се стреми към използването на мирния процес за утвърждаването си като световна велика сила след като бе изолиран от Запада след анексирането на Крим. Както показаха разпространените в четвъртък снимки и видеосюжети от (Босфорс невал нюз), руският десантен кораб „Саратов“, превозващ военна техника, се насочва към военноморската база в Тартус в окръг Латакия, западна Сирия.

През последните седмици се засилиха и доставките по въздуха на руска военна техника и снаряжения за Сирия. От миналия декември военнотранспортен самолет тип Ил 76 с регистрационен номер 78830 извършва два полета месечно до Сирия. Според Сайт специализиран в наблюдаване полетите на самолети, последните полети на този самолет до руската база в Латакия са били на 9 и 10 април. Самолетът може да превозва до 145 пътника и 50 тона багаж/снаряжение. По думите на руски полковник в интервю за Ройтерс, Москва е съкратила броя на самолетите си в Сирия, но е увеличила бойните си хеликоптери в тази страна. Това, според полковника, се дължи на факта, че по време на примирието е намаляла необходимостта от бомбардировки, при това, хеликоптерите летят по-ниско и могат да наблюдават повърхността по-отблизо.

Както показват и снимките от сателити, публикувани в сп. „Джейн дифенс уикли“ и достъпни в интернет, понастоящем Русия разполага с над 30 бойни хеликоптери в Сирия, включително 8 хеликотпера от типа Ми 28 и Ка 52, базирани на югоизток от град Хомс. Според Джъстин Брунк от британския институт RUSI, от въздушна снимка с добро качество се виждат 22 изтребителя и 14 хеликоптера, базирани в Хамеймим. За сравнение в края на февруари там е имало 29 изтребителя и 7 хеликоптера. Според него Русия е изтеглила единствено изтребители-бомбардировачи. При това, от военна гледна точка, сега тя разполага с повече огнева мощ от преди.

Специални сили

Според западни представители, хеликоптерите от тип Ка 52 са използвани за транспортиране на специалните сили на руската армия („спецназ“) . Поради това, появата им в Сирия показва увеличаване броя на руските елитни бойци, вземащи пряко участие в сраженията. От своя страна Русия призна присъствието на спецназ непосредствено след обявяване решението за изтеглянето на руските сили. По официална информация, те са ангажирани с разузнавателни мисии, наред с решаването на други специални задания. Всичко това показва, че новата руска роля в сирийската война е пряко участие в сраженията, за разлика от доскорошните бомбардировки от голяма височина. Според Ди Ларинага, атакуващите хеликоптери имат по-важна роля в сраженията, отколкото тази на изтребителите-бомбардировачи. Той твърди, че досега западните наблюдатели не са наблюдавали използването на руски хеликоптери в бойни мисии толкова ниско до полесраженията. Хеликоптерите от тези два типа, наподобяващи американските „Апачи“, бяха използвани за оказване на въздушно покритие за сирийската армия при успешното превземане на Палмира през март. Според Брунк, използването им задоволява новите нужди на сирийската армия. Ако на предишния етап те не са били широко използвани при бомбардировките на градовете, сега техните предимства са в тяхната висока маневреност и оказване на подкрепа в рамките на сраженията. С други думи, промяната в тактиката на силите на Асад е наложило и промяна в поддържащите ги руски военновъздушни сили.