Article_top

Борислав Кръстев

"Първо има една такса от 5000 долара. След като я платим, те ни пращат биологични материали. Представете си го като лего - пращат ни частите, и ние вече може да си сглобим каквото и да е биологично."

Така с две изречения Марио Иванов ми обясни защо 15 студенти и един преподавател събират една немалка сума за участие в международното състезание за синтетична биология iGEM.

Марио Иванов.

Марио е един от четиримата инженери, с които съм седнал в кафене близо до 10-ти блок в Техническия университет. Те са част от отбора, който иска да участва в състезанието по синтетична биология на Международната фондация GEM (генетично инженирани машини). Заедно с тях ще работят студенти по медицина и биолози - проектът събира хора от три университета. Ще се състезават срещу млади учени като тях - над 260 отбора от цял свят. За пръв път България може да има представител.

Каква е идеята? Отборът има много, но са се концентрирали върху една конкретно - кръстили я са "Говориш ли бактериален?" (Do you speak bacterian). И наистина става дума за контактуване с бактерии - едностранно, поне.

Бактериите в индустрията се отглеждат в огромни машини, наречени биореактори. Те са сложна инженерна задача, тъй като трябва да бъдат прецизно направени, така че организмите в тях да изпълняват функциите си с минимум замърсявания. 

"По принцип биореакторите имат ограничен живот. Идеята е ние да ги генномодифицираме по такъв начин, че когато им трябва желязо, да светне една лампичка - искаме желязо. Те по този начин си казват от какво имат нужда, ние им го даваме, и този биореактор може да има много по-дълъг живот, да е много по-ефективен", обяснява ми Кристина Вукова.

"Дори не лампичка, а флуоресцентно - самите бактерии да светят", допълва Марио.

Кристина Вукова.

Късият живот на стандартните биореактори е в следствие на несъвършената система за хранене, както ми обяснява току що излезлия от лекции Борис Киров - доктор по молекулярна биология, с магистратура по биомедицинско инженерство, бакалавър по биотехнологии, и преподавателят от ТУ, който е треньор на отбора.

"Монументалния пробив би било да стане възможно да се правят биореактори с една бактерия в тях. В момента биореакторите са една огромна маса - те са с размерите на атомен реактор, нещо гигантско. И вътре има огромно количество клетки, които се бъркат насило, за да са равномерно, и се хранят с каквито вещества им трябват. Това не е оптимално. Съвременните технологии позволяват да се изградят толкова малки реактори, че вътре да има една-единствена клетка, която всъщност много ефективно да бъде управлявана - много ефективно да произвежда малки количества от много скъпо вещество. Има такива вещества, но трябва много точен контрол.

Много скъпи лекарства, например, от които се ползват изключително малки концентрации. Новите полимери например, ако не започнат да бъдат произвеждани по биотехнологичен път, никога цената им няма да стане смислена. И неща, които дори не могат да ни хрумнат в момента - това просто е нова крачка в областта на биотехнологиите", обяснява в подробности той.

Борис Киров, преподавател в ТУ-София. 
Усмивката е практически постоянна.

Каква е целта, обаче? Отвъд състезанието?

"За студентите е стълбичка - да се научат да работят сериозна наука, да изпълняват проекти, да спазват крайни срокове, да си намират финансиране на проектите, да работят 15 душизаедно в една лаборатория, без да си изскубят косите…"

А за него - учил в Англия, специализирал в Швейцария, с докторска степен от Франция?

"За мен ще е интерес трамплин за това да покажа на България, че е възможно научните изследвания да тръгват отдолу нагоре, тоест от студентите, които да си търсят преподаватели, и да им помагат. Има един проблем, че тези, които повече знаят, или са на по-високо академично ниво, са изгубили хъса си да работят. Студентите имат хъса даработят, хъса да се организират много повече и от мен дори, от моето поколение - Фейсбук, неща, които и аз не ги знам - Slack (чат програма за споделяне на работа). Имат хъса, способностите, търпението да го правят всичко това, но няма доверие от страна обществото, че те могат да боравят с пари и да правят смислени проекти, и да ги изведат до края. Искам да покажа, че това е възможно", разказва с усмивка Киров.

И подчертава, че това е проект на отбора.

Както при всички студентски състезания и проекти, винаги има един неудобен въпрос - какво прави за тази цел университета? 

"Помагат ни, според силите си," признава Киров. "Разбира се, бихме се радвали, ако са повече фокусирани в такъв проект. Ако един такъв проект успее, според мен ще им помогнем да се фокусират в правилната посока. Моята основна идея в този проект, освен да се забавлявам с тези симпатични хора, е да покажем, че не само е възможно, но и работи просто по-добре - да се правят отдолу нагоре проекти. Ако това доведе до Фонд "Научни изследвания" да отдели дори някаква част от бюджета си за студентски проекти…"

Финансирането отгоре надолу - както прави Фонд "Научни изследвания" - е да се обявяват пари по програма, и на конкурсен принцип да се избират учените, които да ги употребят. Методът си има своите предимства и недостатъци, но ключово е, че никой не мисли да включи студентите в тях.

"Няма ефективност в работата отгоре-надолу в момента, защото ние в действителност сме претоварени с администрацията - ние имаме лекции, изпити, администрацията е много тежка в цялата държава", обяснява още Киров.

В този момент в кафето влиза студент, в ръката си държи синя книжка - трябва да му се завери оценка. Смеем се, докато Киров разписва бележника.

Отборът включва студенти от различни специалности, а бойното поле ще е лаборатория високотехнологичната лаборатория на София ТехПарк.

"Ние всички сме били изложени все едно само на инженерната част на живота. Забелязвам, че всъщност инженерите се вълнуваме повече от биолозите, да работим в лаборатория. Може би за тях ще е повече проблем, че трябва да ни изтърпят, докато ни обучат. На мен лабораторната работа винаги ми се е струвала много интересна", разказва Кристина.

"Готиното на отбора е, че взаимно някак си се допълваме. На мен какво ми дава ЕЙДЖЕЕм -това е страшно готино да се стиковаш по този начин като екип, да се научим да работим заедно, да правим различни връзки, дори това в момента, че идвате от медиите - на нас досега това не ни се е случвало, просто бяхме на лекции и упражнения. Това по някакъв начин ще те подготви за света и за кариерата, която искаш да изградиш занапред", обяснява ми пък Марио.

Когато става дума за събиране на 5000 долара, е логично да се потърси "този с парите", който би трябвало да подпомага науката в България - Министертвото на образованието и науката.

"Не сме ги питали", казва ми Киров със смях. "Моят жизнен опит води до заключението, че ако питаш някой администратор нещо може ли, отговорът автоматически е "не". Според мен е добре да се възпита един предприемачески дух, който да не разчита на администрацията да реши проблема. Аз мисля, че не ни е това пътя, и за България по принцип не мисля, че това е пътя - правителството да централизира едни пари, да ни ги дава, и ние да зависим от него."

А какво следва след състезанието и работата на отбора, ако финансирането дойде навреме и има успех? Логично е всички да потърсят успеха в чужбина - специализации в топ-университети, работа за големите биотехнологични компании, нали?

Димитър Чолаков.

"И медиите с негативизма си карат хората да мислят, че в България няма възможности, няма работа, и хората почват наистина да разсъждават така. Трябва да се покаже всъщност, че България е една супер яка държава. Не сме третия или четвъртия свят", твърди Димитър Чолаков.

"България е като един диамант. Някои хора идват и ти казват "това въобще не е диамант, това е някакъв гаден графит". Навсякъде ти казват "няма да успееш". Например, в началото, като обяснявах на моите приятели за iGEM, те ми казаха "това няма как да стане, как ще намерите толкова пари? Абсурд". Това по някакъв начин те смачква, после си казваш - аз как ще намеря тези пари? Всички са се отказали. Искаме да им влеем надежда с този проект", разказва Марио.

Киров, който е живял и работил години в чужбина, учудващо, също смята, че България е добро място за подобна работа - може би дори по-добро от там, където е живял.

"В държавите, в които е много канализиран реда, по които фолучаваш финансиране, там трябва да работиш по това, по което има проект. При нас ресурсите трябва да си ги търсим сами, но веднъж, щом си ги намерим, си прави каквото си искаме с тях. "Там всичко е направено. Можеш само да се включиш в машината, и да си една високо платена гайка. Всичко, което казваме - няма пазар на труда, няма такъв бизнес - това е много хубаво, че го няма, значи ние можем да го направим."

Това ли го връща в България?

"Не само. По принцип по принуда отидох, в смисъл, че исках да видя върха на науката, която ми е интересна. Много неща са - климат, храна, природа. Вижте ги и тези хора - хората са много по-различни тук. Понякога са супер негативни, даже рядко са позитивни, но за сметка на това са много истински."

5000 долара са малко над 8700 лева,  и трябва да бъдат събрани до Разпети петък - 29-ти април. Българският отбор iGEM не ги търси, просто за да си играе като с лего със скъп генетичен материал. Те искат да правят наука. А до тях е застанал преподавател, който е взел най-доброто от западния опит, но е убеден, че може да прави нещо по-добро тук. Ако имате желанието, любовта към науката, уважението към усилията на младите ни учени, можете да им помогнете да постигнат тази малка мечта, стъпка към други, по-големи, по банков път на адрес:

Юробанк България АД

бул. “Климент Охридски” 8

Получател: ТУ-София "Технологии ЕООД"

BIC: BPBIBGSF

IBAN-BGL: BG89 BPBI 79401 04613 9702

IBAN-EURO: BG89 BPBI 79401 44613 9701

За отбора iGEM България.

 
Българският отбор за iGEM 2016 г. Снимки Фейсбук

"Първо има една такса от 5000 долара. След като я платим, те ни пращат биологични материали. Представете си го като лего - пращат ни частите, и ние вече може да си сглобим каквото и да е биологично."

Така с две изречения Марио Иванов ми обясни защо 15 студенти и един преподавател събират една немалка сума за участие в международното състезание за синтетична биология iGEM.

Марио Иванов.

Марио е един от четиримата инженери, с които съм седнал в кафене близо до 10-ти блок в Техническия университет. Те са част от отбора, който иска да участва в състезанието по синтетична биология на Международната фондация GEM (генетично инженирани машини). Заедно с тях ще работят студенти по медицина и биолози - проектът събира хора от три университета. Ще се състезават срещу млади учени като тях - над 260 отбора от цял свят. За пръв път България може да има представител.

Каква е идеята? Отборът има много, но са се концентрирали върху една конкретно - кръстили я са "Говориш ли бактериален?" (Do you speak bacterian). И наистина става дума за контактуване с бактерии - едностранно, поне.

Бактериите в индустрията се отглеждат в огромни машини, наречени биореактори. Те са сложна инженерна задача, тъй като трябва да бъдат прецизно направени, така че организмите в тях да изпълняват функциите си с минимум замърсявания. 

"По принцип биореакторите имат ограничен живот. Идеята е ние да ги генномодифицираме по такъв начин, че когато им трябва желязо, да светне една лампичка - искаме желязо. Те по този начин си казват от какво имат нужда, ние им го даваме, и този биореактор може да има много по-дълъг живот, да е много по-ефективен", обяснява ми Кристина Вукова.

"Дори не лампичка, а флуоресцентно - самите бактерии да светят", допълва Марио.

Кристина Вукова.

Късият живот на стандартните биореактори е в следствие на несъвършената система за хранене, както ми обяснява току що излезлия от лекции Борис Киров - доктор по молекулярна биология, с магистратура по биомедицинско инженерство, бакалавър по биотехнологии, и преподавателят от ТУ, който е треньор на отбора.

"Монументалния пробив би било да стане възможно да се правят биореактори с една бактерия в тях. В момента биореакторите са една огромна маса - те са с размерите на атомен реактор, нещо гигантско. И вътре има огромно количество клетки, които се бъркат насило, за да са равномерно, и се хранят с каквито вещества им трябват. Това не е оптимално. Съвременните технологии позволяват да се изградят толкова малки реактори, че вътре да има една-единствена клетка, която всъщност много ефективно да бъде управлявана - много ефективно да произвежда малки количества от много скъпо вещество. Има такива вещества, но трябва много точен контрол.

Много скъпи лекарства, например, от които се ползват изключително малки концентрации. Новите полимери например, ако не започнат да бъдат произвеждани по биотехнологичен път, никога цената им няма да стане смислена. И неща, които дори не могат да ни хрумнат в момента - това просто е нова крачка в областта на биотехнологиите", обяснява в подробности той.

Борис Киров, преподавател в ТУ-София. 
Усмивката е практически постоянна.

Каква е целта, обаче? Отвъд състезанието?

"За студентите е стълбичка - да се научат да работят сериозна наука, да изпълняват проекти, да спазват крайни срокове, да си намират финансиране на проектите, да работят 15 душизаедно в една лаборатория, без да си изскубят косите…"

А за него - учил в Англия, специализирал в Швейцария, с докторска степен от Франция?

"За мен ще е интерес трамплин за това да покажа на България, че е възможно научните изследвания да тръгват отдолу нагоре, тоест от студентите, които да си търсят преподаватели, и да им помагат. Има един проблем, че тези, които повече знаят, или са на по-високо академично ниво, са изгубили хъса си да работят. Студентите имат хъса даработят, хъса да се организират много повече и от мен дори, от моето поколение - Фейсбук, неща, които и аз не ги знам - Slack (чат програма за споделяне на работа). Имат хъса, способностите, търпението да го правят всичко това, но няма доверие от страна обществото, че те могат да боравят с пари и да правят смислени проекти, и да ги изведат до края. Искам да покажа, че това е възможно", разказва с усмивка Киров.

И подчертава, че това е проект на отбора.

Както при всички студентски състезания и проекти, винаги има един неудобен въпрос - какво прави за тази цел университета? 

"Помагат ни, според силите си," признава Киров. "Разбира се, бихме се радвали, ако са повече фокусирани в такъв проект. Ако един такъв проект успее, според мен ще им помогнем да се фокусират в правилната посока. Моята основна идея в този проект, освен да се забавлявам с тези симпатични хора, е да покажем, че не само е възможно, но и работи просто по-добре - да се правят отдолу нагоре проекти. Ако това доведе до Фонд "Научни изследвания" да отдели дори някаква част от бюджета си за студентски проекти…"

Финансирането отгоре надолу - както прави Фонд "Научни изследвания" - е да се обявяват пари по програма, и на конкурсен принцип да се избират учените, които да ги употребят. Методът си има своите предимства и недостатъци, но ключово е, че никой не мисли да включи студентите в тях.

"Няма ефективност в работата отгоре-надолу в момента, защото ние в действителност сме претоварени с администрацията - ние имаме лекции, изпити, администрацията е много тежка в цялата държава", обяснява още Киров.

В този момент в кафето влиза студент, в ръката си държи синя книжка - трябва да му се завери оценка. Смеем се, докато Киров разписва бележника.

Отборът включва студенти от различни специалности, а бойното поле ще е лаборатория високотехнологичната лаборатория на София ТехПарк.

"Ние всички сме били изложени все едно само на инженерната част на живота. Забелязвам, че всъщност инженерите се вълнуваме повече от биолозите, да работим в лаборатория. Може би за тях ще е повече проблем, че трябва да ни изтърпят, докато ни обучат. На мен лабораторната работа винаги ми се е струвала много интересна", разказва Кристина.

"Готиното на отбора е, че взаимно някак си се допълваме. На мен какво ми дава ЕЙДЖЕЕм -това е страшно готино да се стиковаш по този начин като екип, да се научим да работим заедно, да правим различни връзки, дори това в момента, че идвате от медиите - на нас досега това не ни се е случвало, просто бяхме на лекции и упражнения. Това по някакъв начин ще те подготви за света и за кариерата, която искаш да изградиш занапред", обяснява ми пък Марио.

Когато става дума за събиране на 5000 долара, е логично да се потърси "този с парите", който би трябвало да подпомага науката в България - Министертвото на образованието и науката.

"Не сме ги питали", казва ми Киров със смях. "Моят жизнен опит води до заключението, че ако питаш някой администратор нещо може ли, отговорът автоматически е "не". Според мен е добре да се възпита един предприемачески дух, който да не разчита на администрацията да реши проблема. Аз мисля, че не ни е това пътя, и за България по принцип не мисля, че това е пътя - правителството да централизира едни пари, да ни ги дава, и ние да зависим от него."

А какво следва след състезанието и работата на отбора, ако финансирането дойде навреме и има успех? Логично е всички да потърсят успеха в чужбина - специализации в топ-университети, работа за големите биотехнологични компании, нали?

Димитър Чолаков.

"И медиите с негативизма си карат хората да мислят, че в България няма възможности, няма работа, и хората почват наистина да разсъждават така. Трябва да се покаже всъщност, че България е една супер яка държава. Не сме третия или четвъртия свят", твърди Димитър Чолаков.

"България е като един диамант. Някои хора идват и ти казват "това въобще не е диамант, това е някакъв гаден графит". Навсякъде ти казват "няма да успееш". Например, в началото, като обяснявах на моите приятели за iGEM, те ми казаха "това няма как да стане, как ще намерите толкова пари? Абсурд". Това по някакъв начин те смачква, после си казваш - аз как ще намеря тези пари? Всички са се отказали. Искаме да им влеем надежда с този проект", разказва Марио.

Киров, който е живял и работил години в чужбина, учудващо, също смята, че България е добро място за подобна работа - може би дори по-добро от там, където е живял.

"В държавите, в които е много канализиран реда, по които фолучаваш финансиране, там трябва да работиш по това, по което има проект. При нас ресурсите трябва да си ги търсим сами, но веднъж, щом си ги намерим, си прави каквото си искаме с тях. "Там всичко е направено. Можеш само да се включиш в машината, и да си една високо платена гайка. Всичко, което казваме - няма пазар на труда, няма такъв бизнес - това е много хубаво, че го няма, значи ние можем да го направим."

Това ли го връща в България?

"Не само. По принцип по принуда отидох, в смисъл, че исках да видя върха на науката, която ми е интересна. Много неща са - климат, храна, природа. Вижте ги и тези хора - хората са много по-различни тук. Понякога са супер негативни, даже рядко са позитивни, но за сметка на това са много истински."

5000 долара са малко над 8700 лева,  и трябва да бъдат събрани до Разпети петък - 29-ти април. Българският отбор iGEM не ги търси, просто за да си играе като с лего със скъп генетичен материал. Те искат да правят наука. А до тях е застанал преподавател, който е взел най-доброто от западния опит, но е убеден, че може да прави нещо по-добро тук. Ако имате желанието, любовта към науката, уважението към усилията на младите ни учени, можете да им помогнете да постигнат тази малка мечта, стъпка към други, по-големи, по банков път на адрес:

Юробанк България АД

бул. “Климент Охридски” 8

Получател: ТУ-София "Технологии ЕООД"

BIC: BPBIBGSF

IBAN-BGL: BG89 BPBI 79401 04613 9702

IBAN-EURO: BG89 BPBI 79401 44613 9701

За отбора iGEM България.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

дебелян пеевский

УЖОС, награда за ГМО11!!!11 Некой да се оплаче на бгмамма да спрат този ад!11!
Анонимен's picture
Анонимен

www

Всъщност не разбрах каква е точно идеята, те в промишлените биореактори клетките винаги произхождат от 1 :), поне в началото Нито пък схващам откога в ТУ за зарязали тенекиите и са минали на биотехнологии но все пак е студентска програма и затова успех!
Анонимен's picture
Анонимен

С-Е-С-Т-Р-А-А!

Стига с това кафене! Всичкото цървул води важни разговори само по кафенета. Авторът има трагичен стил, темата на статията е трудноразбираема. Досадно и отегчително като статия в Работническо дело. И само така ле-екинко да попитам нещо смислено: Тези душици плащат 5000 дойлера за да сътворят нещо и после да си предадат ноу-хауто на западните корпорации? С-Е-С-Т-Р-А-А!
Анонимен's picture
Анонимен

ГМОптимизация

Разбираемо е, журналистът да не разбира материята в дълбочина, което да направи статията тромава, объркваща и неточна.

Но в нея има няколко фундаментални неща, които просто не са така. Или поне в началото ѝ, защото се отказах да я дочета.

"По принцип биореакторите имат ограничен живот. Идеята е ние да ги генномодифицираме по такъв начин..." - културите в биореакторите имат ограничен живот. Биореакторът е машина, той няма живот, не може да бъде генномодифициран.
Животът на културите обикновено е ограничен от техния жизнен цикъл и технологичната цел. Най-често се отглеждат за производство на метаболити - бактериите отделят някакъв метаболит в средата, и когато се достигне целева концентрация (която може да е ограничена от различни фактори), то средата от биореактора се обработва, с цел извличане на полезната субстанция, а самата машина се почиства и започва нов цикъл с нова култура. Да, има биореактори, в които може да се води непрекъснато културиране, но те са по-скъпи за конструкция и поддръжка, а и не всяка бактерия може да бъде гледана в тях (както и не всеки метаболит може да получи по такъв начин).

"В момента биореакторите са една огромна маса - те са с размерите на атомен реактор, нещо гигантско." - глупости! Има лабораторни реактори с размер на кафеварка. Да, промишлените реактори са големи и в тях наистина има "огромно количество клетки", но това е защото е необходимо получаването на голямо количество метаболит. Има и оптимална първоначална маса от клетки, които трябва да се внесат, за да започне биологичният процес, ако са по-малко, той или започва по-бавно, или изобщо не започва.

Също е интересно как ще спрат клетките да се делят, така че да има само по една клетка в реактора. Escherichia coli се дели веднъж на всеки 30 минути, което означава, че след 30 минути в реактора вече ще има две клетки, след час четири и т.н. :)

Disclaimer: Това не е точно моето поле, така че не следя какво се случва (последно работих с такова нещо преди 5-6 години), но се съмнявам нещата да са се променили чак толкова драстично.

Най-вероятно статията е перфектна буря следствие на непознаването на материята от журналиста и опит за опростяване от страна на учените. Но в този ѝ вид, ме отказа да чета още съвсем в началото.
Анонимен's picture
Анонимен

ГМОптимизация

Хора, оправете си кутията за коментари. В момента това отдолу е нечетимо.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?