Да преодолеем историческите си комплекси спрямо Турция. За това призовава лидерът на ДОСТ Лютви Местан, откакто бе учредена неговата партия. Според Местан е крайно време миналото да спре да пречи на отношенията между София и Анкара, а южната ни съседка да бъде наш стратегически партньор.

В този призив има логика и основания. Редно е България и българите да спрат да робуват миналото, без да го забравят разбира се, а да се съсредоточат в настоящето и бъдещето. И да имат повече самочувствие като държава, която за 130 години, въпреки всички исторически перипетии, успя от османска провинция да стане стана членка на ЕС. Нещо, което Турция все още не е и едва ли ще стане скоро. Същото важи и за някои други бивши османски провинции и настоящи балкански държави.

Другото основно послание на Местан е, че той и неговата партия са автентични либерали, които защитават либералните ценности - права на човека, на малцинствата, свобода на словото и т.н. Дали това наистина е така ще покаже бъдещето. Това послание обаче и призивът за стратегическо партньорство с Турция определено са в колизия. И екзактно си противоречат, макар Местан, откакто е лидер на ДОСТ да предпочита думата прецизно.

Защото в Турция тези ценности определено не са на почит. И не само на държавно ниво. Самият Местан признава, че в Турция няма партия, която да е от либералното семействи и с която ДОСТ да си партнира. И дори няма електорална ниша за подобна партия.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган вече си позволява да цензурира не само турските медии, а и тези в Германия. Наскоро той поиска да бъде изтрито сатирично предаване само защото си е позволило да осмее дикаторските му похвати. "Да не забравяме, че за едно такова предаване в Турция попадаш в затвор" изтъкна водещият на предаването Кристиян Ердинг.

И е прав. Арестите на журналисти в Турция, които си позволяват да са опозиция на Ердоган, са регулярно явление. А когато ЕС се опитва да се намеси турският президент многозначително отговаря: ЕС да си гледа работата.

Въпросът е доколко подобна държава би могла да бъде стратегически партньор за България. И доколко е редно партия, която има претенции да бъде либерална, да отстоява подобна теза. Вярно, Турция е държава с огромни ресурси и при разумна политика от наша страна ние бихме могли да имаме полза. Но кое е по-важно - ценностите или икономическите възможности?

В крайна сметка със същия успех Местан би могъл да пропагандира и стратегическо партньорство с Русия. В Москва либералните ценности също не са на особена почит, а ресурсите на тази държава са дори по-големи от тези на Турция. Вярно, Русия има свои интереси свързани с България, които не винаги съвпадат с нашите. Но същата е ситуацията и с Турция и който твърди обратното просто лъже.

Местан определено има своите шансове да бъде алтернатива на ДПС. Не случайно на последния конгрес на движението именно той и ДОСТ бяха основна тема, макар да не бяха споменати поименно. Най-големият риск пред Местан е да не потъне в "стратегическата дълбочина" на Турция. Той очевидно се радва на подкрепа от страна на официална Турция (на конгреса на ДПС нямаше нито един представител на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието). За сметка на това обаче на учредяването на ДОСТ поздравленията от управляващите бяха поднесени от тяхна представителка, забулена според мюсюлманския канон. Докато на конгреса на ДПС от името на опозиционната Народно републиканска партия бе подарен портрет на Кемал Ататюрк.

Доколко Турция е светска и демократична държава е един от най-важните въпроси за българската политика. Ако Местан не заеме категорична позиция по него, ако просто го подминава, политическото му бъдеще едва ли ще е особено светло.