Господин министър,

Миналия четвъртък украинската информационна агенция “УНИАН” цитира президента на страната Петро Порошенко, че България, Румъния и Украйна обмислят да създадат съвместна военна бригада. Тя ще е по модела на подобно формирование между Литва, Полша и Украйна, чието начало е поставено през 2009 година и се очаква да бъде завършено догодина, предаде агенцията. Според публикацията й Порошенко е казал това по време на посещение в Румъния миналата седмица и се е позовал на свой предишен разговор с българския президент Росен Плевнелиев.

Мисля, че е излишно, г-н министър, да обяснявам защо този въпрос  засяга националната сигурност на България и защо е особено чувствителен при днешното състояние на отношенията между НАТО, Украйна и Русия и нашата страна, Украйна и Русия. Това беше причината още миналия четвъртък заедно с колегите ми в София да се обърна към министерствата на външните работи, на отбраната и към Постоянната делегация на България в НАТО с молба да потвърдят или да отрекат цитираното изявление на Порошенко и евентуално да дадат по него подробности и коментар.

До момента не съм получил никакъв отговор по същество от никого. Нещо повече, оставам с впечатлението, че нито едно от тези ведомства не се чувства задължено да ми отговори. Имам усещането, че очакват да забравя или да се откажа. Но Вие знаете, че не съм такъв човек.

Причината да Ви пиша обаче не са липсващите отговори, а единствения, който получих от госпожа Весела Стоева, която се представи като “Първи секретар в Политическата служба на Постоянната делегация” (на България в НАТО). Той е следният:

“Здравейте, г-н Желев,

Съгласно установената практика в МВнР, Постоянната делегация не е упълномощена да отговаря на журналистически запитвания.

Моля да препратите Вашето запитване до Пресцентъра на МВнР – info@mfa.bg

Благодаря за разбирането,

Поздрави,

Весела Стоева”

В последвал разговор Вашата говорителка Бетина Жотева ми обясни, че всички дипломатически представителства са длъжни да съгласуват изразяваните от тях позиции с ръководеното от Вас министерство, но това не означава, че не им е позволено да отоговарят на запитвания на журналисти. Мисля, че такава е практиката и в другите държави-членки на ЕС и НАТО.

За да проверя дали вярно съм разбрал, се обадих по телефона на говорителя на литовската постоянна делегация в НАТО Мариус Нелюпшис с молба да ми разкаже литовско-полско-украинската армейска бригада в контекста на кризата в отношенията между НАТО и Русия. Той веднага и подробно отговори  на всичките ми въпроси, без никога да ме е виждал, без да знае дали лицето, което му звъни, наистина съществува и е български журналист.

Този експеримент ме доведе до извода, че някои държави-членки на НАТО плащат на говорители в своите постоянни делегации, а други (между които и България) плащат на “мълчатели”.

Оттук обаче възникнаха други въпроси, над които си блъскам главата в момента и се надявам да ми помогнете с отговорите:

  1. Колко получава месечно българският “мълчател” от своите данъкоплатци?
  2. Защо на госпожа Стоева трябваха 24 часа, за да ми отговори, че не е упълономощена да ми отговори. Аз я питах в четвъртък след обяд, тя ми отговори в петък след обяд.
  3. Защо едни български дипломатически представителства са упълномощени да отговарят на запитванията на медиите ( постоянното представителство на страната ни в ЕС и посолството на България в Белгия непрекъснато го правят), а други (постоянната делегация в НАТО) не са?
  4. Защо при предишния посланик на България в НАТО Тодор Чуров тази делегация, не само че отговаряше на въпросите на медиите веднага, но проявяваше и инициатива да им дава брифинги? И защо сега под ръководството посланик Иван Найденов им праща само имейли кога Вие и колегата Ви по отбраната ще бъдете в Брюксел и ще дадете пресконференция?
  5. Не е ли по-евтино, вместо да плащате на човек в постоянната делегация, за да мълчи пред медиите, да съкратите този щат и да поверите изпращането на два реда имейл до българските кореспонденти веднъж на три месеца на Вашата секретарка? Тя със същия успех би могла да ни информира кога идвате на среща в НАТО и кога можете да се срещнете с акредитираните тук бълтарски журналисти.

Господин министър,

В нашия обзет от кризи свят често се говори за “дерадикализация”, “демилитаризация”, “деескалация”.

Само между Вас, мене и няколко хиляди читатели, на които никой освен мене не обръща внимание (политически), бих желал да споделя едно мое нарастващо безпокойство: Българската държава се кретенизира и се нуждае от спешна и радикална декретенизация.

Не предлагам властта да напръска кретените с Raid, а да прекъсне връзката между тях и парите на данъкоплатеца както и порочния кръг кретен-държавни пари-кретен прим. Така те, както другите българи, ще получат възможността да се прехранват от своя труд и талант.

Мисля, че на Вашето министерство отива да подеме такава инициатива. Така от част от проблема то ще се превърне в негово решение.

Защото утре телефонът поверен на поредния скъпо платен “мълчател” ще звънне “международно” и някой мой колега от съюзна държава ще попита: “Говорителят ли е?” И “мълчателят” ще отговори: “Да, но не съм упълномощен да Ви отговоря”.

След това репортажите за Динко както и въпросът на на младежа от Лондон за огледалото, ще Ви се видят крем карамел – доколкото познавам колегите ми от съюзните държави.

Надявам се, господин министър, да извините недипломатичния ми език. Единственото му достойноство, е, че би могъл да бъде по-недипломатичен. Смятам обаче, че това би било несправедливо към самия Вас.

Разчитам на Вашето разбиране.  А ако кажете нещо и за изявлението на Порошенко, обещавам да почерпя. Дотам сме се докарали българските журналисти – да черпим, ако някое министерство ни отговори (от първия път).

С уважение

Веселин Желев