Попадали сте на онези картинки, които се разпространяват из социалните мрежи – как в отделните държави намират решение на проблемите си. Срещу знамето на съответната страна стоят различни символи между проблема и решението. Например в Испания имаме проблем, сиеста, отново проблем. В Швейцария – проблем, референдум, решение; във Франция – проблем, хаос, революция, още проблеми и т.н. Срещу знамето на Германия няма символи – от проблем директно стигаме до решение. Вероятно общият език има значение, защото това, което австрийската компания EVN успя да направи в пловдивското гето „Столипиново“, е тихо и прагматично разрешаване на огромен проблем. Но не сте чували за това, нали?

„Токът в „Столипиново“ ще бъде пуснат“

Преди десетина години кварталът стана известен с бунтовете срещу режима на тока. Все още държавната електроразпределителна компания тогава не успява да събира задълженията на абонатите. Кражбите на ток са масови, а всички останали в града с право повтарят клишето: „Българите плащат тока на циганите.“ Само 3% от сметките се плащат редовно, а загубите са над 40%. Инкасаторите се посрещат на нож, а след решението електромерите да бъдат вдигнати на високо, за да не може да се краде ток, започват бунтовете. Тогава енергото въвежда режим на тока, а напрежението в „Столипиново“ ескалира още повече...

Години преди това никой не иска от хората в близо 45-хилядния квартал да плащат ток. От време на време се правят акции с полиция и телевизионни екипи, а зрителите гледат на екрана как се спира наказателно токът. Сблъсъци, протести, насилие над инкасатори. Преди всички избори обаче се намира влиятелен политик, който да обещае ток срещу гласове. Така дълговете надминават 10 милиона лева, а кварталът е денем без ток, само през нощта има електричество по няколко часа.

„Токът в „Столипиново“ ще бъде пуснат“, заявява пред журналисти Ахмед Доган през лятото на 2005 година. Този път обаче не е познал напълно. Собственик на компанията вече е австрийската EVN – частна фирма, чиято цел е да предлага услуга и да печели от това.

„Тогава ние решихме да влезем в квартала и да кажем: „Ние сме тук, смятаме да останем и трябва да се научим да живеем заедно. От нас ще има 24-часово захранване, а вие ще се държите както всички други клиенти“, припомня Петър Костадинов от пловдивското поделение на EVN.

Петър Костадинов от EVN е добре познат в квартала. Но никой не се опитва да се „споразумява“ с него и да не плаща ток.

Австрийците заварват българското нововъведение с поставените на два метра над земята електромери, което бе приложено в повечето гета в страната.

„Това обаче не е спирало опитите за манипулации, даже още повече нагнетяваше напрежение. В съседните квартали електромерите са ниско, само тук – нависоко. Не беше никак нормално“, казва Костадинов.

Първата година и половина

Ситуацията в „Столипиново“ остава непроменена за следващите двайсетина месеца. Режим на тока, едни плащат, повечето не плащат. Масови кражби и спорадични бунтове.

„Може да сме били на режим, ама много доволни бяхме. Не плащахме ток“, казва една от десетината жени, насядали пред панелен блок в квартала. В това време останалите започват да й противоречат на турски език – поне интонацията говори за това. Едни доволни, други недоволни, но нещата не могат да останат по същия начин. В следващата година и половина екип от EVN търси решението и през 2007 година компанията вече е готова.

„Две неща трябваше да направим – първо да променим инфраструктурата, защото имаше изпочупени трафопостове и висящи кабели. Нашата философия е първо да закараме тока до домовете, а после да си съберем и парите. Но това беше втора точка“, разказва Петър Костадинов.

Тогава фирмата отделя 6 милиона лева за модернизация на мрежата в „Столипиново“ – подменя кабели, трафопостове и електромери. Разделя абонатите в отделни партиди, прави отчитането дистанционно, доставя оборудване, което не позволява манипулации. Числата са следните:

  • 17 ремонтирани трафопоста;
  • 840 нови елтабла;
  • 6300 нови електромери;
  • 187 км нови кабели.

„Столипиново“ се сдобива с най-модерната мрежа в България. Технологичните загуби по трасето се стопяват от 40 на 5%. Режимът е прекратен, ток има по всяко време.

Успоредно с технологичните промени няколко души от фирмата се заемат с посредничество – наемат десетина медиатори от квартала, чиято цел е да са връзката между абонатите и доставчика. Търсят съдействие от влиятелните в гетото – в случая попадат на общинския съветник от ДПС и ветеран в сферата на ромските фондации Антон Карагьозов.

„От нас се искаше да изясним на хората, че с идването на EVN безплатният обяд свърши. А и на нас ни омръзна да продължават да говорят, че българите плащат тока на циганите“, казва Карагьозов.

Целият арсенал от кръгли маси, брошури и обучения е мобилизиран. Но решаващият изстрел се оказва категоричността – нови кабели, нови електромери, отделни партиди, първа сметка. И в един момент токът просто спира. В първия месец близо 40% от абонатите са изключени.

Фирмата наема експерти от неправителствения сектор, които помагат с проучвания на общественото мнение в квартала и организират обучения – как да си организираме месечния бюджет, как да пестим ток, как да поискаме проверка на фактурата си. По средата са медиаторите.

„Ментор съм, щото така ни писаха“, представя се Жоро Костов. Не е ли медиатор, питам го. „Не бе, ментори сме. Когато има проблеми с абонатите, ние сме първите хора, които се отзовават на помощ. Искаха по-буйни хора, които познаваме другите.“

Менторът медиатор се е запътил към офиса на енергото, за да посредничи за прекарването на ток до една нова къща в другия край на гетото. „Сега има един голям проблем – нови къщи направили, искат да си плащат. Закарахме ги в EVN и да се оправят.“

В началото желаещи за участие в кръгли маси имало дори в повече. Желаещите да плащат редовно сметките си обаче не били всички.

„И като идваха на кръглите маси, всеки си оставя телефона на масата. Значи можеш да си плащаш мобилния телефон, а пък не можеш да заделиш пари за тока. Въпрос на приоритети. Това им говорехме. Но пък и след като никой не е искал от теб да го платиш, ти нямаш и навика“, спомня си Костадинов.

Как гетото става №1

Още преди края на 2007 година нещата потръгват. Очакванията са били за повече напрежение, дори за нови бунтове. Всички са изненадани колко бързо става промяната и днес плащането на тока в „Столипиново“ е най-естественото нещо. Кварталът има 97% събираемост на сметките. Загубите са наполовина на средните за страната. Няма регистриран нито един опит за кражба на електричество.

Електрическите табла вече са на земята. В тях са новите електромери, които се отчитат дистанционно.

„Не може. СОТ-аджиите веднага идват. Ако докосваш в таблото нещо, няма две минути и те пристигат“, споделя Васко Карагьозов. През последните четири години той е живял без ток. Пропуска няколко месеца, събират му се около 400 лева, той не ги плаща и... тъмно. Наскоро решил, че е крайно време да промени това, посъбрал някой лев и отишъл на касата. Там вече му поискали 1050 лева – заедно с лихвите. Имал пари за половината, взел назаем останалите и отново има ток.

„Но докато не платих и последната стотинка, нямаше никакъв ток. Исках да взема с жица от съседната къща, където са децата. Лично синът ми не ми даде ток. Защото, като дойде по-голяма сума, не можем да се разберем кой е изгорил повече. Орташка работа няма вече.“

Вечер гетото вече не свети отвсякъде. Повечето прозорци са тъмни. Безразборното масово отопление на ток, което включваше пружини от легла и отворени готварски фурни, вече е в миналото. Пестят. А най-модерната услуга в квартала са СМС-ите от енергото – на всяко 25-о число телефонът ти изпиуква – дори е знак за престиж в „Столипиново“ да получаваш такова съобщение. И то редовно...

Тази история не е толкова популярна. Защото противоречи на клишето, че българите плащат тока на циганите, и защото показва нагледно как всеки проблем може да бъде решен, ако има желание за това. На фона на извършеното от EVN в „Столипиново“ изпъква още повече провалът на държавата и общините да въведат ред в гетата. Нито едно ведомство не е потърсило компанията, за да обсъди как този модел може да бъде приложен на други места и за други проблеми. За сметка на това енергото продължава напред – след Пловдив, идват Стара Загора, Хасково, Бургас, Ямбол. Постепенно гетата получават модерна мрежа, а жителите им започват да си плащат тока. Първо с морков, после и с тояга.

А моделът вече се изучава от институти в Австрия, Англия и Испания. В това време ние гледаме по телевизията какво се случва в Гърмен.