Няколко седмици след като пазарът на електроенергия за битовите абонати беше де юре либерализиран, в офисите на енергийните доставчици атмосферата е спокойна и наплив от желаещи за смяна няма. Причините за това са редицата все още неразрешени проблеми в либерализирания пазар, които превръщат смяната на доставчик в доста трудно изпитание с несигурен край и още по-несигурни ползи. Като започнем с това, че дори високопоставени служители в енергийните компании нямат идея какво се случва със собствеността на електромера при смяната, преминем през архаичната и блокираща позиция на НЕК като монополен излишен посредник в схемата и стигнем до абсурдно честото отчитане на сметките за ток (в Германия инкасатор идва веднъж годишно).

Макар всички тези проблеми да са изключително тежки и сериозни, те стоят някак си встрани от прекия досег на обикновения потребител със системата. Най-важното за битовия консуматор днес е цената на услугата и дали при смяната на доставчик тя ще падне или ще се качи. За съжаление, тук пък излиза нов и доста неочакван проблем - в момента сравняването на крайна цена от конкурентни продавачи е почти мисия невъзможна за човек без солиден опит в енергетиката или финансите.

Причината е, че договорите на трите доставчици на ток за бита в България са доста различни един от друг. Клаузите в тях също се отличават доста, като нито има строг регламент, нито пък повечето потребители са свикнали да четат внимателно какво им дават да подпишат. Тук трябва да отбележим, че макар потребителят да носи определена вина (включвам и себе си в това число), ситуацията е по-скоро разбираема, тъй като при монополна досега услуга, каква би била ползата да четеш внимателно договора си за ток, щом алтернатива няма?

Това, обаче, се промени след либерализацията и ще става все по-важно с течение на времето. Потребителят на ток трябва да има лесен начин за сравнение на офертите между различните доставчици и относителна сигурност, че някъде из много страници на договора не е скрита неизгодна клауза. Например, че при смяна на доставчика преди изтичането на някакъв си период ще дължим такса в размер на шестмесечната ни сметка за ток. Това донякъде касае и малкият и среден бизнес, тъй като там навикът да се четат внимателно договорите за доставка на ток също го няма и манипулациите са лесни. Например, някои доставчици „омайват“ малкия бизнес с това, че сметката им за електроенергия ще падне с 10%. Всъщност, обаче, електроенергията е само един от компонентите за ток и намаление с 10% на енергията е възможно да се отрази в крайната сметка с не повече от 3%. Макар намалението и с 3% да си е намаление, за съответния малък бизнес по-важно от тези спестени 3% може да се окаже по-добрата и сигурна услуга на стария доставчик.

Ето защо, добър следващ ход на КЕВР (Комисията за енергийно и водно регулиране) би бил да унифицира договорите и клаузите за всички доставчици на електроенергия в България. Така потребителите ще могат да сравняват по-лесно офертите на различните доставчици в постепенно либерализиращия се пазар и да имат относителна сигурност, че договорът им не е „миниран“ с неизгодни клаузи с дребен шрифт. Добър пример в тази насока има в Румъния – макар и да имат десетки доставчици на ток, северните ни съседи работят с бланкетни договори и фактури, които са много лесни за разчитане и сравняване.