Проф. д-р Пенчо Пенев е съдия от кариерата – от младши съдия до зам. председател на окръжен съд, бил е министър на правосъдието и министър на вътрешните работи в правителствата на Андрей Луканов и на Димитър Попов, депутат във ВНС, конституционен съдия, директор на Националния институт на правосъдието, професор по конституционно право, автор на книги и множество публикации по гражданско и конституционно право. Проф. Пенев има значителен принос при разработката на последните промени в Конституцията. Носител е на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие.

Проф. Пенев, да започнем с най-актуалното. Нарушават ли Конституцията различните режими на гласуване за българските граждани в чужбина. Президентът се готви да сезира КС с такова питане?

Конституцията позволява на българските граждани в чужбина да гласуват. Това е демократично и стимулира връзката им с България. Възможностите на държавата да осигури гласуването в отделни държави са различни. Ако нееднаквото третиране е свързано с обективни затруднения на държавата да осигури гласуването в една или друга държава, нарушение на Конституцията няма.

Ако обаче нееднаквото третиране не се дължи на обективни трудности, а е насочено да препятства свободния вот на български граждани по някакви други причини, тогава подобно законодателна уредба ще бъде противоконституционна. Въпрос на установяване от Конституционния съд.

Правомерно ли е поведението на Народното събрание, което оряза въпроси от искането за референдум на президента Плевнелиев, а допусна същите в решението си по повод референдума, иницииран от Слави Трифонов и екипа му?

Разлика има и тя е съществена. Народното събрание е длъжно да приеме въпросите, когато повече от 400 хил. български граждани инициират референдум, стига тези въпроси да са допустими от закона. Ако са допустими, НС няма право на преценка за целесъобразност. Президентът може да инициира референдум, но НС има право на последваща преценка за целесъобразност.

Група народни представители се готви да сезира КС срещу решението на НС да допусне въпросите от референдума на Слави Трифонова с твърдението, че те са недопустими от закона, тъй като са от компетентността на Велико народно събрание.

За да допусне такова искане, Конституционният съд трябва да приеме, че решението на НС нарушава принципите на правовата държава съгласно чл. 4 от Конституцията. Това е така, защото КС не може да се произнася по законосъобразността на решението на парламента, а само за неговата конституционосъобразност. Единственият начин да бъде прието за разглеждане и евентуално да бъде обявено за противоконституционно решението на НС е, ако КС установи противоречие с принципа на правовата държава.

Ако КС приеме за разглеждане такова искане, считате ли, че питането за намаляване броя на депутатите е от компетентността на Велико народно събрание и поради това не може да е предмет на референдум?

В мотивите към Решение № 3 от 2003 г. на КС се приема, че намаляването броя на депутатите в НС може да се прави само от ВНС. Ако стриктно се приложи това становище на КС, очевидно този въпрос трябва да отпадне от референдума.

Аз обаче съм за едно по-гъвкаво решение. Отдавна твърдя, че мотивите към Решение № 3 от 2003 г. трябва да бъдат актуализирани и осъвременени и това е възможно при запазване на диспозитива на решението. Не виждам пречка да се приеме, че намаляването на броя на депутатите може да стане с промяна в Конституцията и от Обикновено народно събрание, ако това намаляване няма да го постави в невъзможност да осъществява двете си основни конституционни функции - да приема закони и да упражнява контрол върху изпълнителната власт. Намаляването на броя на депутатите от 240 на 120 души е на ръба на това изискване.

Трябва да се има предвид, че твърде много се увеличава и нормата на представителство – приблизително от 30 хил. на 60 хил. избиратели за един народен представител. Лично аз не виждам належаща причина да се намалява броя на депутатите.

Ако референдумът одобри намаление на броя на депутатите, ще трябва ли пак Народното събрание да взема окончателно решение с изменение на Конституцията?

Точно така. Затова мисля, че философията на Закона за референдумите е малко объркана. В него трябва да се регламентират и отграничат ясно два вида национални референдуми – задължителен и консултативен.

При задължителния суверенът ще се произнася с вот, който има задължителна сила. Ако бъдещ закон противоречи на този вот, КС да може да го обезсили. Когато обаче вотът от референдума не може да произведе пряко обвързващо за законодателя действие, (например, когато е необходимо да се промени Конституцията), тогава да се предвиди възможност за консултативен референдум.

По сегашната уредба референдумът е регламентиран еднотипно, като въпросите от компетентност на ВНС са обявени за недопустими. Но аз се питам как ще е задължителен референдум за изменение Конституцията от компетентността на Обикновено народно събрание, след като промените в Конституцията ще трябва да се решават от квалифицирани мнозинства по процедура, която е конституционно установена и по отношение на която, референдумът не може да влияе пряко независимо от резултата му. В тези случаи той не може да бъде друг освен консултативен.

Допустимо ли е питането за мажоритарно гласуване в два тура?

Това е напълно допустим и подходящ за референдум въпрос. Нека суверенът се произнесе, а решението му да се съобрази в Избирателния кодекс.

Притовоконституционно ли е задължителното гласуване, допустимо ли е да се пита за него на референдум?

Най-напред трябва да се каже, че по българската Конституция гласуването е уредено като право, а не като задължение. Отделно от това в чл. 57 е предвидено, че основните права са неотменими. Неотменимостта означава, че е недопустимо основно право, каквото е и избирателното,  да бъде не само отменено, но и комбинирано със задължение или упражняването му да бъде препятствано по някакъв начин. Поради тази причина за мен законодателното решение да бъдат заличавани негласувалите граждани от избирателните списъци е противоконституционно. Предвижда се пречка за упражняване правото на глас. Ако се отнася до референдума, такъв въпрос може да бъде поставян, но отговорът, както казах, може да има само консултативно значение, защото ще изисква промяна в Конституцията.

Допустимо ли е питането областните началниците на МВР да се избират от гражданите от съответното населено място?

Мисля, че не. Става дума за промяна в елемент от формата на държавно управление така, както го разбира КС в Решение № 3 от 2003 г. Извършва се съществена промяна в начина на заемане на висши длъжности от изпълнителната власт. Поставят се проблемни въпроси за действието на принципа на единоначалието, дисциплинарната отговорност, отзоваването във връзка с предсрочно прекратяване на мандата, провеждане на изборни кампании, начин на издигане на кандидатурите, финансирането на избора. Промяната е съществена – подобен начин на функциониране на изпълнителната власт трябва да бъде конституционно уреден при това от Велико народно събрание.

Смятате ли, че българите имат необходимата правна и гражданска култура да решават съдбините си чрез референдум и няма ли опасност този инструмент на демокрацията да се превърне в самовзривител?

За да не се самовзриви референдумът като демократично средство, както казвате Вие, е необходимо преди всичко той да бъде прецизно регламентиран в Конституцията и в закона. Съществуващата регламентация не е такава.

Първо, трябва да се предвиди на конституционно ниво, че КС може да проверява решенията на парламента за провеждане на референдум, както по отношение допустимостта на въпросите, така и по отношение на тяхната формулировка – доколко съответства на първоначално заявената с подписката. Сега няма кой да отмени решение на НС, което променя смисъла на въпросите.

Второ, трябва да се предвиди възможност КС да отменя закони и решения на НС, които противоречат на решенията, взети от задължителен референдум.

Трето, трябва да се отграничат хипотезите на задължителния и консултативния референдум и да се прецизират тематично възможните въпроси по всеки от тях.

Четвърто, да се намали прагът на подписката за провеждане на задължителен референдум и да се увеличи прагът на подписката за провеждане на консултативен референдум. Иначе разбира се българският народ е достатъчно зрял да участва и заявява волята си на референдум. Важното е това да става при добро законодателство, предвиждащо ясни, логични и добре балансирани правила, за да може да се съчетаят ползите от пряката и представителната демокрация.

Вие публично обявихте, че подкрепяте промените в Конституцията, предложени от бившия министър Христо Иванов. Какъв е коментарът Ви днес, имали ли вече полезни изменения, одобрявате или не отстраняването му?

Разбира се приветствам конституционните изменения. Всички тях съм лансирал в мои книги, лекции, статии. Участвах в разработката на измененията. На практика почти всичко се прие. Отхвърли се само идеята за съкращаване мандата на Висшия съдебен съвет.

Прие се разделянето на две колегии, явното гласуване, новите правомощия на Инспектората на ВСС. Излишно се преекспонира въпросът с числеността на двете квоти от парламента за съдийската и прокурорската колегия. По-важно е как ще се избират членовете в двете колегии от парламента, това ще реши Законът за съдебната власт.

Според мен Христо Иванов напусна, защото, за съжаление, не получи политическа подкрепа за осъществяване на втория етап от реформата. Но той положи изключителни усилия, за да се случат конституционните реформи и това трябва да се признае и оцени по достойнство. Сега предстои вторият етап – промените в ЗСВ. От обсъжданията, които се провеждат, идват добри новини, но има и още не малко проблеми. Предстои скоро да видим и резултатът, тогава ще отговоря подробно.

Доволен ли сте, че най-после се случи разделянето на ВСС, предложение, което Вие лансирахте преди повече от две петилетки?

Разбира се, че съм доволен. Това е най-важната конституционна промяна, която отдавна трябваше да се случи. Дебатът в колегиите сега става много по-професионален, по-фокусиран и по-отговорен. Колегиите действат при широка публичност, при явно гласуване и ясно мотивиране на кадровите решения. Фигуративно казано най-сетне завесата е дръпната до край. Това не може да не подобри работата за справедлива оценка при кадровото израстване на съдии, прокурори и следователи.

Имате колоритна професионална биография, били сте министър, конституционен съдия и т.н. От дистанцията на времето каква е равносметката? Кога системата на правораздаването работеше по-добре - преди или сега?

Вие ми задавате въпрос, за отговора на който съм написал цяла книга - „Съдебната власт в България 1989 – 2014 г. Проблеми на съвременния дискурс“. В нея съм направил анализ на сложната и нееднозначна картина от близкото минало, появилият се нов хоризонт и за съжаление пропиляното време от годините на демокрацията.

И накрая, ако позволите един партиен въпрос – според Вас каква е причината за днешното състояние на социалистическата партия?

Когато изтече мандатът ми в КС, реших, че не е редно да се връщам в политиката. Мисля, че това е недопустимо за конституционен съдия, дори и бивш. Сложих акцента върху научните занимания. Не следя процесите в БСП, макар да се отнасям с уважение към лявото, както и към вече малцината останали приятели от БСП, с които бяхме заедно в началото на промените. Има някои неща, които не разбирам. Например пълното отрицание на конституционните промени за съдебната власт. Тази позиция на БСП ми е непонятна. Мисля, че съм си извоювал правото да казвам само това, което мисля без политически ангажименти. А, ако някой се нуждае от професионалното ми мнение - насреща съм.