"Борисов свиква спешно съвещание след влизането на над 80 мигранти през границата с Гърция".

Опасявам се, че може да се създаде впечатлението, че каквото и да направи ББ, все не може да ми угоди; че моята критика не е принципна, а по принцип.

Но какво да се прави, след като практически всяко негово действие е в разрез със съвременните разбирания за стратегически мениджмънт.

Преди време той заряза ключов за България форум в Брюксел, като прехвърли отговорността си върху чужд президент, за да дотича до границата, да види последствията от един нелеп рикошет, убил мигрант, преминал незаконно през границата на страната ни.

БОРИСОВ СВИКВА ИЗВЪНРЕДНО СЪВЕЩАНИЕ ЗАРАДИ БЕЖАНЦИТЕ

Сега свиква извънредно съвещание заради вчерашен инцидент край границите ни „с над 80 мигранти“.

Макар България да е държава, която кара без Закон за управление при кризи (което би трябвало да е приоритет на стратегическия мениджмънт), знае се какво е извънредна ситуация.

Извънредна ситуация не е всяка възможност да си направиш ПиаР с тревогите на гражданите.

Извънредна ситуация не е нещо, което изисква действия в извънработно време.

Извънредна ситуация не е това, което хваща неподготвени, „по бели гащи“ съответните компетентни институции на местно (или регионално) ниво.

Извънредна ситуация не е събитие, в което ББ не знае какво да предприеме, защото се е отдал на посещение на санирани блокове…

Държавата, ако е държава, има разписани процедури, има създадени институции, има Съвети, има Служби. Има нива на реагиране, стъпки, които да се предприемат, отговорни служители или управленци, които да реагират. 

Когато при всяко нещо, което донякъде ни разтревожва, Държавата реагира с прекомерна сила, с най-висши инструменти, с най-голяма мощ, то тя не само се изпразва от съдържание като стратегически мениджър, не само парализира съответните си структури и кадри, защото те няма да смеят да правят каквото и да е, очаквайки висшата намеса на Държавата, но и олеква в очите на обществото.

Разбира се, науката знае, че всяка извънредна, секюритизирала се, станала жизнено важна, ключова, на принципа „или-или“ ситуация, е и речеви акт. В смисъл, тя може да не е извънредна, но властта да я представи за такава. Защо й не властта да я представя за такава? 

Ами например защото властта е некомпетентна да прецени истинските мащаби на ситуацията и необходимите мерки.

Или защото властта е паникьорска.

Или защото властта манипулира обществото – ами извънредна ситуация е, значи ни е тежко, много тежко и аз, властта, правя героични усилия да овладея ситуацията.

Или защото властта иска да прикрие своята безхаберност, липсата на нужните адекватни мерки, адекватни структури, адекватни ресурси и адекватни способности за мениджмънт на такива иначе не-извънредни ситуации.

Или защото властта си играе на власт, лудува, палува, тарикатства, хитрува, позира, опива се от себе си, не знае какво да прави, защото е като пиле в кълчища.

Но нашият народ си е избрал такава власт, нека й се радва, нека й се възхищава на реакциите, нека се поддава на нейните обърканици и свърхреакции.

На мен не ми остава нищо друго, освен да се надявам, че наистина няма да ни се случи истинска извънредна ситуация, защото тогава ще се види каква власт имаме и докъде сме я докарали като държава.

Но тогава най-вероятно ще намерим пак някой друг да ни е виновен – Обама, Путин, ИДИЛ, международното положение, кишата и гришата.

Само не й нашата власт. Която при демокрацията винаги е виновна, а при приспиване и неадекватно поведение при истински извънредни ситуации е престъпно виновна…

Коментарът е от фейсбук профила на Николай Слатински. Заглавието е на Клуб Z.