Руската икономика се намира в хаотично състояние. Правителството вече два пъти съкрати бюджета си за 2016 г., но Кремъл все още не е приел окончателното решение за разходите през тази година. Опитали се през последните две години по един или друг начин да се справят с възникналите икономически трудности, членовете на правителството, представителите на силовите ведомства и технократите сега водят шумна дискусия за това как да бъде избегната продължителната криза.

В сряда руският президент възроди своя президиум на Икономическия съвет за разработването на план за действие през следващите три години. В продължение на две години този президиум се намираше в състояние на полудрямка. Първоначално той се състоеше от няколко десетки икономисти, държавни дейци и предприемачи, но тази група се оказа прекалено голяма, твърде разнородна по състава си, и поради това в нейните рамки беше невъзможно да бъдат договорени бъдещи икономически и финансови стратегии на Русия. В своя сегашен състав президиумът е съкратен едва на шест души, представляващи три основни руски икономически лагера.

Гуверньорът на руската Централна банка Елвира Набиулина оглавява най-консервативния лагер, който не поддържа никакви съществени реформи в руската икономика или стимули за развитието й. Бившият финансов министър Алексей Кудрин оглавява втората група. Кудрин, когото мнозина смятат за един от най-реалистично мислещите икономисти, напусна поста си през 2011 г. поради възникнали разногласия с тогавашния президент Дмитрий Медведев във връзка със съкращаването на разходите. Кудрин, както и други близки до неговите възгледи фигури – такива като министърът на финансите Антон Силуанов и министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев – са за подкрепа на структурните реформи на цялата руска система, а не само на икономиката. Членовете на тази група призовават правителството да съкрати своята роля в икономиката – което е шокиращо предложение при централизираната във висока степен система на управление на Русия. Макар министерствата вече да са се захванали с реализиране на планове по приватизация на доста от най-привлекателните и стратегически компании, групата на Кудрин има намерение да отиде още по-далече и предлага увеличаване на държавното финансиране, провеждане на социални и правни реформи, както и на реформи в областта на сигурността.

Лагерът на Кудрин рязко се отличава по своите възгледи от третия лагер в президиума, който представлява странен колектив под названието Столипински клуб. Сергей Глазйев, съветник на президента, и Андрей Клепач, заместник-председател на „Внешекономбанк“ оглавяват тази група, наречена в чест на Пьотър Столипин, руски премиер, заемал този пост от 1906 до 1911 г. Членовете на Столипинския клуб са на мнение, че правителството трябва да напечати повече пари за въвеждането на мащабни стимули, което ще застави държавата да увеличи бюджетния дефицит. В същото време членовете на тази група се застъпват в поддръжка на радикалните реформи, в резултат на които Русия ще разкъса голяма част от финансовите си връзки със Запада, ще забрани на руски организации да използват чуждестранна валута или да взимат кредити от чужбина. Освен това те изискват руските фирми да обявят невъзможност за изпълняване на плащанията по съществуващите и получени от Запад заеми. Макар политиката на този клуб да има малко общо с човека, на когото е назована, столипинска Русия, също така е страдала не по-малко от много проблеми като тези, с които днес се сблъсква Русия.

През 1906 г. Столипин, реагирайки на сериозната нестабилност в страната, проведе серия от радикални реформи в руската икономика, а също така и на политическата и социална система. По онова време демографската ситуация в Русия се променяше, доколкото руските селяни започнаха да се преселват в градовете. Освен това възникна напрежение в отношенията между славянското и неславянското население, а също и между жителите на крайграничните области. През 1899 г. икономиката на Руската империя значително се сви поради спада на европейската промишленост. Една трета от руските аристократи продадоха своите активи, като по този начин оставиха по-низшите класи или без работа, или с имущество, което те не могат да управляват. Всичките тези кризисни явления достигнаха своя връх през 1905 г. Протестите, въстанията и насилието станаха характерни явления за Руската империя и всичко това беше предвестник на тази революция, която се проведе в страната 12 години по-късно. В Санкт Петербург около един милион души протестираха срещу представителите на дворянството. Из цялата страна имаше стачки в учебните заведения, а славяните тогава се противопоставяха на евреите, поляците, литовците и другите представители на национални малцинства. Консулът на САЩ, работещ тогава в Санкт Петербург, отбелязал, че в страната се извършват „убийства... грабежи и престъпления от всякакъв род“.

В резултат на състоялите се вълнения в Руската империя се появиха пукнатини, но въпреки това нейните ръководители направиха само незначителни отстъпки по отношение на обществото, в това число и въвеждането на парламентарна система. Само че Столипин разбрал, че системата като цяло се нуждае от преправяне. Той смятал, че прекратяването на зависимостта на имперската икономика от държавата ще създаде класа от независими работници, които ще се отнасят лоялно към короната. Макар неговите реформи да били започнати в аграрния сектор, той предприел усилия с цел либерализация на образователната система, а също така на съдебната и политическата системи – в много отношения Кудрин предлага днес да бъде направено именно това. Концепцията на Столипин била възприема с ентусизъм като икономическа революция, способна да приближи Руската империя към статута на по-преуспяващите западни държави. Само че процесът на провеждане на столипиновите реформи бил спрян, а след това и дерайлирал заради Първата световна война и руската революция. Поради това днес само могат да се правят предположения за това до какво биха довели реформите на Столипин – до решаване на проблемите на страната или до тяхното задълбочаване.

Днес трите лагера в президиума на Икономическия съвет се сблъскват с подобни трудности. Русия няма да успее да възстанови стабилността, ако игнорира множество съществуващи проблеми. Планът на Кудрин за преустройство на икономиката би променил ситуацията в Русия в дългосрочна перспектива. Но, както и в случая с реформите на Столипин, структурните изменения не отчитат нито външното влияние, оказвано на Русия, нито неблагоприятните политически, етнически и икономически фактори, които отново започват да оказват своето въздействие. Още по-важно е, че на руския народ може да не му стигне търпението и той да не е в състояние да чака кога правителствените реформи ще изведат страната от кризата.

Анализът е на частната разузнавателна и аналитична агенция „Стратфор“. Препечатваме го от БГНЕС.