"Християнинът казва: "Това, което е мое, е твое", а комунистът казва: "Това, което е твое, е мое".

Това каза бившият премиер Симеон Сакскобургготски пред бТВ. Той допълни, че след 9 септември 1944 г. времената са били тежки за него и семейството му и не е го е забравил, но е простил, защото в противен случай нищо не печели.

"Като сме победени и окупирани от съветска войска с прийомите и начина, по който са действали експедитивно в Съветския съюз... това е чисто елиминиране на една класа. Край – приписва се, разбира се, на родоотстъпници и предатели и с това се приключва".

Това коментира Симеон. Той допълни, че най-ярките му спомени от цар Борис III са свързани с редките случаи, в които го е виждал и са правили излети и разходки.

"Майка ми обожаваше баща ми. Обожаваше и всичко българско, така че ни възпита по един много специален начин, в една безкрайна любов към родината, а тя беше "чужденка". Също и в църковното, и в религиозното ни възпитание – тя е католичка. Държеше, ама толков строго, да спазваме всичко, свързано с православието, че понякога беше дори комично. И ние като пораснахме вече, се шегувахме и се подигравахме с нея, че тя е била като един стълб на православието в Запада".

Това разказа Симеон. На въпрос защо българите са обичали и уважавали толкова много баща му, той отговори.

"Много е трудно да се обясни, oще повече от син би прозвучало субективно. Но трябва да се анализира фактът, че едно царуване е по-трайно от едно президентство. Времената са били други, комуникациите са били други. Има много фактори".

Бившият премиер каза, че би се успокоил ако получи доказателства, че смъртта на Борис III е била естествена, но призна, че това не се знае със сигурност.

Симеон коментира и идеята на БСП да се обяви режимът, установен след 19 май 1934 г., за фашистки:

"Знаете ли, трябва да се погледне пак цялата карта на Европа и дори извън Европа – какви са били политическите системи - по-приетите, по-популярните и т.н., в онова време, там, и тогава вече да се сравнява. Като гледам кадри от едно време, речи на дадени държавни глави като Мусолини, Хитлер или други – има моменти, когато извън всичко, са почти смехотворни - като жестове, реторика и всичко. Ама тогава милиони хора са вървяли след тях. Това е въпрос на време, на момент, на ситуации. От нашата камбанария сега не можем да се произнасяме и да съдим едни и да възхваляваме други.  Аз поне така го виждам".

Според него няма как дядо му Фердинанд да е единствения виновник за националните катастрофи.

"Там има също доза от емоция, но и доза от личното. Не ми се побира може би в рационалния ми ум да помислите, че единствено царят е виновен. Той яхва един кон и напред и предизвика националните катастрофи. Той се съобразява с атмосферата в страната, с политическите приоритети, със ситуацията, с Великите сили, с всичко и идва един момент, в който се получава тази сплав и вече се действа. Та да се преписва само на едно лице едното - само доброто или само злото, ми се струва нещо, което е... То е по-скоро емоционално, ама за жалост, се превръща понякога в легенди".

Според Симеон не е коректно историята на България да се дели на Първа, Втора и Трета българска държава.

"Какво е това? Ние местили ли сме си държавата, та да говорим? Винаги е било Първо царство, Второ царство и Трето царство. Нито ставаме по-малко републиканци, нито нищо, ако си употребяваме нормалната историческа терминология", коментира той.

Симеон сподели и лични преживявание с внуците и семейството си.

"Те ме наричат дядото от България, защото както съм си през цялото време тука, и ме виждат рядко. Другият дядо е дядо еди-кой си, а това е дядото в България. С жена ми се понасяме вече от 54 години. И то не е лошо като рекорд. Почти е политическо некоректно... Веднъж един щях да го утрепя. Вика: "По твое време имаше ли автомобили?". С това усетих разстоянието, в което ме измерваше човекът".

Според бившия премиер българите са хора на крайностите, към което той е критично настроен.

"Аз с цялата си любов и обич към България, но понякога си казвам: "Защо мислим, че сме центърът на света?". Само нас така, ама ние туй, ама ние онуй. Боже Господи, светът е толкова широк. Има толкова други примери в положително, 100 пъти по-добре. Значи малко с това да се поогледаме и тогава да се самобичуваме, както аз го наричам. Но интересното в това също, не знам дали е "off the record" или не, но си е чиста констатация - най-жалките, най-нещастните, най-всичко, но пази Боже, чужденец да ни критикува. Тогава сме - нищо по-велико от нас, най-добрите, което е много интересно също като реакция", заключи Симеон.