Само един от 7-те законопроекта за промени в Изборния кодекс прие на първо четене днес правна комисия - този на управляващите, внесен от Цветан Цветанов. ГЕРБ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок и Филип Попов от БСП гласуваха "за", против бяха ДПС, а АБВ и Атака се въздържаха.

Така исканията на българите в чужбина за повече секции и автоматично откриване на секции бяха отхвърлени не веднъж, а два пъти - тъй като бяха внесени идентично от ДСБ и Георги Кадиев.

Законопроектът на управляващите, който бе приет, предвижда максималният брой секции в дадена чужда страна да е 35. На територията на ЕС места за гласуване ще се разкриват освен в дипломатическите ни представителства, и навсякъде, където има подадени поне 60 заявления за гласуване. В Европа само на две места на предишните избори имаше над 35 секции - във Великобритания и в Испания. 

В страни извън ЕС обаче освен поне 60 заявления, ще е нужно и изрично решение на ЦИК къде точно да се намират избирателните секции. Това ще става след предложение на посланиците и консулите на България, които ще съобразяват какво е разпределението на българското население на територията на съответната страна и какво да е разстоянието между секциите. Окончателното решение ще е на ЦИК. То поне ще подлежи на съдебен контрол - ще може да се обжалва пред ВАС.

Останалите 6 законопроекта, някои от тях внесени в последния момент, бяха до един отхвърлени. Въпреки че идентичните предложения на ДСБ и Георги Кадиев не бяха в нужния 24-часов срок, а този на ДПС бе буквално внесен 2 часа и половина преди началото на заседанието, председателят на комисията поиска те да бъдат гласувани днес. 12 души бяха "за" тази идея, един - "против", един се въздържа.

Дебатите бяха дълги и неколкократно повтаряха аргументите на партиите от последните дни. Причината за това бе, че много от новите законопроекти всъщност бяха части от първоначалните 14, с които започна ремонтът на Изборния кодекс преди повече от 3 месеца. Председателят на комисията Данаил Кирилов изтъкна например многократно, че идентичният проект на Георги Кадиев и ДСБ (базиран на исканията на българите в чужбина) копира предложението на ГЕРБ за МИР "Чужбина", което обаче първата партия не успя да прекара в зала миналия месец.

БСП пък вкараха за пореден път предложението да се премахне изцяло електронното гласуване, а ДПС отново се опитаха да разрешат агитацията на майчин език. И двата им законопроекта бяха отхвърлени, като Петър Славов от РБ подчерта, че ключова причина да гласува "против", а не "въздържал се", са именно тези две теми.

Остри реплики бяха разменени и между гостите и депутатите. Първи словесен сблъсък се случи между Данаил Кирилов и Георги Кадиев, който твърдеше, че няма нарушение на правилника да се обсъждат днес внесените преди по-малко от 24 часа законопроекти (въпреки чл. 75, ал. 1 от Правилника на НС). Това ядоса Кирилов, който бе отбелязал вече, че смята да вкарва проектите за разглеждане въпреки това.

"С този начин на общуване ще започна да цитирам г-жа Ташева", каза председателят на комисията.

Депутатката от "Атака" нарече наскоро Кадиев "самовлюбената шаврантия". Бившият депутат от БСП не му остана длъжен:

"Давайте, вие сте си лика-прилика"

"Вие сте си лика-прилика", натърти Кирилов, в спор, който подозрително напомняше на скарване на детската площадка.

Патриотичния фронт бързо заявиха позициите си, дадоха указания как ще гласуват, и напуснаха заседанието около час след началото.

Радан Кънев, главен вносител на идентичното предложение с това на Кадиев, също присъства на заседанието.

"Ние едновременно гласуваме някакъв лимит на секции - 20, 35, 40, 50, успоредно с това гласуваме възможността за електронно дистанционно гласуване. започваме изведнъж да приказваме как в Австрия и САЩ гласуват по пощата. Настройват се българските граждани за това, че в Турция едва ли не всички гласове са фалшиви.

Тази логика е ясна. Електронното дистанционно гласуване не е ограничение, ще може напълно зкаонно да се събират неограничен брой хора да си огранизират своето гласуване. Шансът е да не са 120 000, а 200 000. Ако си привърженик на електронното гласуване си привърженик много хора там да гласуват без контрола на българската държава. Ако смятаме, че вотът там е такъв риск, хората, които приемат 35 секции, трябва да кажат че ще отменят текстовете за електронното гласуване преди то да влезе в сила", заяви лидерът на ДСБ.

Данаил Кирилов отговори така:

"Аз лично много страдах за гласуването в зала по отношение на МИР "Чужбина". Ние бяхме инициаторите, първи направихме това предложение като опозиционна сила.

Именно защото ние разчитаме на електронното дистанционно гласуване, има смисъл сега българската държава да унифицира и изравни всичките държави. Защото някой ще попита - защо са в Турция 140 секции, а в Англия 43?  Въпросът е в детайлите. Да, има по-организирани общности, има и по-неорганизирани общности. Както г-н Хамид каза, явно в Турция са по-добре организирани."

Тук бе моментът Хамид Хамид от ДПС да се намеси и да попита защо се наказват тогава гласуващите в Турция. По-късно Четин Казак изрази възмущението си, че Патриотите ограничават възможността на българи да гласуват в една определена държава, и че нямат скрупули да го обявят открито.

Последната особено грозна дискусия бе между Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда и депутатът от БСП Чавдар Георгиев, а темата бе повторното желание на БСП да премахне електронното дистанционно гласуване. 

Цонева изтъкна, че това е решение на 2 млн. българи, и че спорев Виенската комисия подобни решения могат да се отменят само с референдум.

Георгиев заяви, че референдумът няма значение. Цонева му припомни, че "компютърът е създаден в Правец", и му препоръча да занесе още цветя там. Наложи се председателят да ги прекъсне и да обяви началото на гласуването.

В крайна сметка предложенията на ДСБ, Кадиев, АБВ, ДПС и БСП бяха отхвърлени, с по няколко гласа "против" и много въздържали се - от ГЕРБ и ПФ.