АНЯ ЕТЕЛ, ХОЛГЕР ЦШЕПИЦ

С безсрочната си стачка френските железничари парализират страната. Сега на трудов протест се надигат и служителите на парижкото метро. Така протестите срещу планираните от френското правителство реформи на трудовия пазар достигат апогей и то само броени дни преди старта на Европейското първенство по футбол.

Замирането на жп транспорта далеч не е единственият затрашаващ страната инфаркт. Най-голямата икономика в еврозоната след Германия е най-важният ни партньор и пазар в Европа. В дългосрочен план еврозоната може да съществува единствено, ако Франция се реформира и съвземе. Пет са причините, поради които сме загрижени за Франция.

Страх от Frexit

Цял свят говори за заплахата от Brexit (излизане на Великобритания от ЕС – б. р.). Не само британците обаче биха били в състояние да подкопаят европейските основи. И други държави се дистанцират от общата цел – конкурентноспособна Европа. Показател за нарастващия песимизъм спрямо еврото е така нареченият индекс Frexit на компанията за анализи Sentix. Този индекс измерва доколко финансовите пазари смятат за реално дадена държава да излезе от еврото в рамките на една година. При Франция през май този показател се е покачил над три пъти в сравнение с предходния месец. Тенденцията в една от основателките на европейската общност буди страхове. Дотатъчно е да погледнем политическата обстановка в страната. Междувременно Националния фронт, който привлича избиратели с антиевропейската си реторика, е в челото при социологическите проучвания. 74 на сто от французите смятат, че партийната лидерка Марин льо Пен ще достигне до решаващия втори тур на президентските избори догодина.

Девалвация на валутата

Всеизвестно е, че до присъединяването си към еврото италианците бяха икономически добре благодарение на меката си валута. Единствено благодарение на продължаващата девалвация на международните пазари италианските автомобили и машини бяха конкурентноспособни. Действително между 1971 г. и старта на еврото италианската валута загуби над 80 на сто спрямо германската марка.

Далеч по-малко е известен фактът, че и французите използват валутата като мощен инструмент на икономическата политика. Поне до 80-те години на миналия век франкът неспрестанно се обезценяваше спрямо силната германска марка, което беше от полза за френската индустрия. Между 1971 г. и падането на Берлинската стена през 1989 г. френската валута загуби повече от половината от стойността си.

Някогашната терапия, която даде възможност на правителството в Париж да помпа икономиката без да провежда болезнени реформи, сега е крайно наложителна, смятат експерти. За нежелаещите да провеждат реформи французи сега еврото е прекалено силно.

Огромна задлъжнялост

В началото на хилядолетието Германия и Франция бяха на едно мнение. За да има повече свобода при сформирането на бюджета, мощното дуо наложи смекчаване на критериите от Маастрихт относно задлъжнялостта.

До финансовата криза камарата от дългове в двете страни растеше синхронно. Но докато Германия успя да вземе завоя и в момента върви към ниво на задлъжнялост под 70 на сто, то Франция все още не може да се справи с нарастващите дългове. Скоро те биха могли да достигнат 100% от брутния вътрешен продукт. Което ще рече, че французите трябва да работят една година, за да погасят държавния дълг.

Закостенял пазар на труда

Планираните от премиера Манюел Валс реформи на пазара на труда изкарват гражданите по улиците, а железничарите стачкуват. Те протестират преди всичко срещу планираните възможности за по-бързи уволнения и край на 35-часовата работна седмица. При това пазарът на труда във Франция спешно се нуждае от реформи. На 4000 страници Кодексът на труда регулира всеки детайл – от паузите за ползване на тоалетна до размера на прозорците в канцелариите. Пазарът на труда е закостенял. Така например често уволненията се точат с години и излизат твърде скъпо.

По мнението на експерти френското трудово законодателство е довело и до непрестанно нарастване на безработицата. Докато тя в Германия от 2006 г. до този момент е спаднала наполовина, във Франция продължава да е 10 на сто.

Ерозираща икономическа база

Трябва обаче да се признае, че Франция продължава да има непоклатимо място сред седемте най-развити индустриални страни (Г-7). В световен мащаб е на шесто място по брутен вътрешен продукт, но изпадна след Великобритания. А и базата на икономическата мощ все повече ерозира. В сравнение с Германия, чиито продукти Made in Germany продължават да се търсят на световния пазар, Франция предлага много по-малко върхови промишлени изделия. Спадна пазарният й дял в световия износ. Занижено беше и автомобилното производство. От 1999 г. то се сви почти двойно, докато за същия период ръстът в този отрасъл в Германия е 8 на сто.

-----

* Препечатваме анализа от в. "Ди Велт" със съкращения.