Трябва да си дадем сметка за реалните рискове, пред които се изправяме с нарастващия радикализъм на антиевропейските - антидемократичните сили в България.

Антизападният популизъм у нас винаги е бил сдържан в определени граници, които не са безопасни, но са донякъде управляеми. За това сдържане допринасят два основни фактора. Първо, българската гражданска и политическа култура не е афективна и лесна за радикализиране. Хората могат да са скептици спрямо статуквото, могат да са възмутени от него, но в голямото си мнозинство те разбират, че радикални популистки алтернативи едва ли са възможно решение.

Популизмът в България достига до нива на патос, избрал Симеон Сакскобургготски през 2001 г. и Бойко Борисов през 2009 г., но се оказва недостатъчен, за да се довери истински на фигури като Волен Сидеров и Костадин Костадинов. Техният - засега - таван е 15 на сто от гласоподавателите. (Плюс още 2-3 пъти по пет на сто...)

Вторият фактор за сдържане на радикалния популизъм е фалшивата му "националистическа" маска. Тези партии, които пледират за "спасяване на българщината" са (полу)открито руски - кремълски проекти, паразитиращи върху антизападните емоции на част от българите, оказали се губещи в трансформацията на обществото през последните три и повече десетилетия. Част от българския национализъм винаги се е основавала върху русофилия (по исторически причини), но за всеки разумно мислещ българин днешна Русия едва ли е стойностна алтернатива на Европа в каквото и да е отношение. Той може да се заиграва с "руската тема", обръщайки я срещу статуквото на властта, но когато стане дума за истински избор между Изтока и Запада, не повече от 20-25 на сто са готови да правят подобен избор.

През последните месеци властовите съотношения в българската политика се променят и не задължително в положителна посока. Слабостта на редовните правителства през последните четири години, фрагментирането на партийния спектър, кризисното разширяване на обхвата на "служебното управление" на президента, доминирано от чужди, враждебни на България дневни редове - всичко това води до относително засилване на прокремълския радикален популизъм.

Войната в Украйна ескалира кремълската пропагандна война срещу България, чийто фокус бе преместен преобладаващо върху инструменти за насаждане на страх в обществото. ("България ще бъде вкарана във войната", "българи ще бъдат изпратени на фронта" и т.н.) Страхът има една основна функция - той демобилизира личността и обществото в процеса на осъзнаване и преследване на разумни интереси и цели. Пропагандната война постига две формално противоположни цели. Едната - страх от статуквото и "конспирациите на властта". Другата - страх от промяна на статуквото поради насаждано недоверие както към националните институции и управляващи, така и към международните партньорства на България. Системните хули срещу Запада и Европа пораждат у значителен брой българи усещането, че са жертви на "чужди заговори".

През последните месеци преживяваме значителна ескалация в стратегията на Москва за дестабилизиране на Балканите и други части от Източна Европа в търсене на компенсаторни победи срещу унизителното зацикляне на руската военна и държавна машина във войната срещу Украйна. Оперативните мероприятия "Джорджеску" в Румъния, ескалирането на кризи около Република Сръбска и Косово в Западните Балкани, радикализирането на кремълските прокси фигури Орбан, Вучич, Фицо - та чак до малките "зъбни колелца" като Мицкоски - всичко това е част от един "план Б" на Москва за реализирането на значими публични победи в разширяването на руското влияние и стратегическа проекция в уязвими периферни зони на Европа. Русия може да се намира в дълбока криза на обществото, армията, стопанството или дори на властта. Колкото по-дълбока е кризата, толкова по-масирани и упорити са инструментите за експорт на агресия - пропагандна война, шпионски операции, дестабилизация на общества и държави, провокации и движение по "ръба на бръснача" в блъфирането с ядрено оръжие, открита война... Точно това наблюдаваме днес в центъра на София.

От гледна точка на здравия разум, присъединяването на България към еврозоната е логична и доста безрискова стъпка в руслото на основния процес, който - макар и колебливо - следваме от 20 години насам: европейската интеграция. Тази интеграция даде на България стопански растеж и ръст на жизнения стандарт до нива, несравними с който и да е период от новата българска история.

Вярно - "даровете" на ЕС бяха разпределени твърде неравномерно в доминираните от олигархичен контрол и масирана корупция българска държава и българско общество. Но резултатите са сякаш красноречиви... Няма красноречиви реалности. Всяка реалност става истинска, когато бъде осъзната. Отровната пропагандна война за повече от 15 години системно предотвратява осъзнаването на българското развитие в европейския контекст. Една лъжа се повтаря не 100, а хиляди пъти, за да се превърне в "истина". В България днес фокусът на масираната лъжа е изцяло преместен върху приемането на еврото.

Петата колона и нейните партии, говорители, медии постигат значителни успехи в пропагандата срещу еврото върху по-големи части от българското общество, отколкото обикновено. Причините за това са свързани с практическата липса на ефективна държавна и обществена кампания, която да обяснява смисъла и реалните позитиви от присъединяването към еврозоната. Такава кампания започна малко по-активно да работи едва през последните дни. Ерозията на доверието към институциите на властта от последните 10-12 и особено от последните пет години сериозно подпомага разпространението на конспиративни аргументи срещу присъединяването към еврозоната - още повече, че става дума за специализирана сфера на финансови и стопански реалности, в които обикновеният човек не може да бъде достатъчно компетентен.

Петата колона реалистично оценява нарасналия обществен скептицизъм към еврото и предприема масирани, радикални мерки за обществена дестабилизация с цел осуетяване на неговото въвеждане. Чакат ни още много дни като днешния, в които политическата и медийна прислуга на Москва ще ескалира напрежението до желаната степен, в която могат да се провокират по-широки обществени протести. Кампанията на петата колона активно "навързва" атаката срещу еврото с атака срещу други обществени проблеми, голяма част от които са реални и предизвикват легитимно обществено недоволство - корупция, неефективно управление, нестабилни политически институции.

Петата колона има сериозни позиции в държавните институции - "Дондуков" е техен, в парламента се вихрят арогантни скандали, предизвиквани от "кремълските лимонки" в най-дясната част на залата, ангажират се ключови институции на съдебната - на арбитражната власт, за да се създават препятствия и блокажи на държавното управление. Безотговорни политици публично спекулират с "вотове на недоверие" в период, в който без легитимно управление дори и техническите процедури по присъединяване към еврозоната трудно могат да бъдат изпълнени. Представяте ли си какво би се случило, ако стопанинът на "Дондуков" бъде поканен отново да прави "служебно правителство"?

Приемането на еврото е не просто този политически и административен акт, който логично следва нашите ангажименти в европейската интеграция. Петата колона и нейните господари превърнаха този акт в терен на обществен сблъсък от типа "бой последен е този..." След присъединяването ни към еврозоната редица ресурси на руско-българската организирана престъпност в олигархичната система ще станат по-трудно осъществими. Това е пар екселанс геополитическа битка. От едната страна са силите на европейската интеграция и на България като интегрална част от обединена Европа, а от другата - силите на кремълския колониализъм, които губят битки, но не са изгубили надежди да спечелят войната.

В политиката има приоритети, обвързани с времето. Успешното довършване на процеса на интеграция в еврозоната е приоритет на всеки българин - във или извън властта, който си дава сметка за дългосрочното значение на този процес за бъдещето на България. Има поредица от други важни неща. Те ще дойдат на дневен ред, след като приключим с присъединяването.

Днес е необходимо политическо единство на проевропейските сили, ефективна кампания за обясняване на процеса на присъединяване и спокойствие в отстояването на позициите на демократичното обществено устройство срещу истерията на петата колона. Да не забравяме - Центърът е готов да похарчи големи суми евро, за да осуети приемането на еврото в България!

----

Текстът е от фейсбук профила на Огнян Минчев, откъдето го препечатваме с негово съгласие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.