ГЕРБ продължава играта на президентска мълчанка. Според правилата на тази игра, който проговори пръв - губи. Който мълчи най-дълго до изборите - печели.

Причините за подобна детско-градинска стратегия могат да бъдат следните (поотделно или в комбинации):

1) Избраният кандидат не е много за пред хора;

2) Борисов иска до последния момент да си остави всички възможни врати отворени - включително да се кандидатира сам;

3) Чака се кандидат с профила на комисар Георгиева, който да уреди своето освобожаване от друг пост;

4) Няма подходящ кандидат;

5) Цветанов се надява все още да стане президент;

6) Цветанов не се надява да стане президент, но иска Борисов да се кадидатира, за да стане той министър-председател;

7) ГЕРБ изчаква да види кандидатите на другите основни партии, за да избере най-подходящ отговор;

8) ГЕРБ изчаква определен друг опозиционен кандидат - като Ирина Бокова, например – за да калибрира собствената си кандидатура;

9) ГЕРБ запазва интригата по кандидатурата, за да отклони вниманието от трудностите си в парламента и да печели време като отлага максимално вероятните предсрочни избори.

Коя е истинската причина?

Всъщност не е толкова важно, защото всички изброени са от един и същи вид - ситуационни и партийно тактически. За страната изборът на кандидат за президент не е важен с оглед на партийната тактика на ГЕРБ, обаче, а като сигнал за стратегическата посока, по която тази партия тръгва след изборите. А тук истинските въпросителни са много.

Първо, кандидатурата за президент ще покаже дали ГЕРБ търси укрепване/създаване на едно дясноцентристко мнозинство или се готви да управлява с ДПС и/или левицата. Президентът Плевнелиев беше кандидатура, която може да мобилизира вота на десния избирател, включително този, който не гласува за ГЕРБ, а гравитира към РБ (в някое от неговите превъплъщения). Кандидат с подобен профил би бил сигнал, че ГЕРБ ще търси политически партньори основно в център-дясното. 

Ако се вървеше в такава посока, най-логично би било да се пристъпи и към разговори между ГЕРБ и останалите партии от ЕНП. Такива неформални разговори със сигурност е имало, но досега те не са довели до някакъв сериозен ангажимент. Така че, ако от ГЕРБ все пак изберат този път, те най-вероятно ще „извадят“ в края на лятото кандидат, който десните „да не могат да отхвърлят“. Тук завъртането на името на Кристлина Георгиева играе някаква роля и едва ли ще има много изненадани, ако тя все пак се окаже дълго скриваният коз. Но не е изключено и името ѝ да се споменава, просто за да се внесе смут в останалите десни партии.

И в двата случая, изключено е сериозен човек като Кристалина Георгиева да влиза в игри като тази на „президентска мълчанка“. Вярно е, че предстоят ключови събития като английския референдум и избора на председател на ООН, но въпреки това тя със сигурност добре разбира, че българските президентски избори не трябва да бъдат заложник на лични стратегии или международна политика до последния възможен момент. 

Ако се окаже пък, че ГЕРБ има предвид фигура, която най-вече да е приемлива и за избирателите на БСП и ДПС, ще бъде явно, че трябва да очакваме и преформатиране на парламентарното пространство в посока голяма коалиция. Възможни кандидат-президенти за такава маневра биха били самият Борисов, Цветанов, както и друга Цветан- Цветанова кандидатура от средите на партия ГЕРБ (успешен министър, дипломат, гравитиращ към ГЕРБ общественик и т. н.). Ключово за такъв избор би било да е някой, който често е далеч от РБ, „протестърите“, „либералите“ и прочие любими реални и въображаеми опоненти на настоящото „ляво“.

Второ, изборът на кандидат-президент ще е от значение за това доколко в ГЕРБ са готови да правят реверанси на „патриотичната“ вълна, която в интерес на истината самите те (отчасти) създадоха. Кандидат- президент с профил „Божидар Димитров“ ще е ясен сигнал за посоката на партията. Колкото и малко точно тази номинация да е вероятна, изобщо не е без значение как ГЕРБ ще се опита да се възползва от „патриотичната“ мобилизация. Най-малкото изборът на вицепрезидент може да е жестикулация в тази посока.

Трето, изборът на кандидат-президент е важен дори с оглед на конституционната уредба на България. Ако Борисов се окаже в президентството – което все пак е малко вероятно – тежненията към полупрезидентско управление могат да се усилят. Това може да се реализира както при слаб и разпокъсан парламент, който не може да формира стабилно правителство, така и при силно пропрезидентско мнозинство в парламента. Нашата конституция е парламентарна по характер, но досега не е била подлагана на такъв дълъг период на слаби парламентарни мнозинства. Единственият сравним период беше вече далечното Берово двугодишно „безвремие“. От началото на 2013 г. вече са изминали три години и половина и този факт не трябва да се омаловажава.

Иронията на ситуацията е в това, че истинското Бойко- Борисово решение би било да се избере такъв кандидат на ГЕРБ, чийто профил да не дава ясен отговор на нито един от посочените по-горе стратегически въпроси. Борисов е ситуационен играч, който изпозва амбивалентността си за собствена изгода. Днес е с един, утре е с друг, като целта е винаги да остава балансьор, арбитър. Поливалентността му е основен негов плюс. 

В крайна сметка това е и най-важната причина за играта на мълчанка, която иначе изглежда абсурдно: „имаме силен кандидат, но няма да ви кажем кой е той. Или пък коя е тя.“

Така че, не бива да се изненадвате, ако попаднете на следната обява:

“Голяма партия търси кандидат-президент, който да има следните качества:
- Да е жена, но да е много мъжествен;
- Да е дясноцентрист, но Пеевски да не му е голям проблем, а и да казва сегиз-тогиз по някоя добра дума за Тодор -Живковото време;
- Да е силен евроатлантик, но и да пада малко патриот, като задължително удря по някое друго темане към Москва;
- Да е убеден парламентарист, но да е и за силна президентска република;
- Да не е Бойко Борисов, но да го е създал Господ по негово (Борисово) образ и подобие.

Анонимността на кандидата е гарантирана до месец септември 2016 г.“

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.