Знаете ли защо хората на село доста бързо се ориентират в характера на пришълеца? Впечатлявала съм се от това умение, разпитвала съм, тайната се оказа проста: уподобяват го. Особено преди години, когато телевизионната информация все още не беше омотала умовете с паяжини, хората във всяко село си имаха като на длан типажи:  глупак, използвач,  благодушко, хитрец… Зад всяка от тези категории стоеше конкретен човек с име, с типични изрази, с познати жестове. И като се появи пришълец, колко ти трябва да го уподобиш, час-два. 

Сега България е едно голямо село. На кого уподобяваме Слави Трифонов? 

На Франкенщайн, вика една позната. Тя е от онези, които знаят, че не съшитото от човешки части чудовище се казва Франкенщайн, а името на доктора, който го е създал, е Виктор Франкенщайн. В нашия случай чудовището се казва чалга. Искаш ли да продаваш пошли неща, първо създай пошли души, които имат нужда от тях – това е неписаният закон. Чалгата е по-невинната част от него – тя само създава пошлите души. На тях обаче след това може да се продаде всичко: простотия, простащина, мутри за лидери…

Ще цитирам, защото не  мога да го кажа по-добре от един от героите на Айн Ранд, който обяснява какво сравнително лесно нещо трябва да направиш, за да управляваш без проблеми: „Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенство. Присмей се на Роурк (в книгата: талантливият архитект) и обяви Питър Кийтинг  (посредствен творец) за голям архитект. И вече си унищожил архитектурата…. Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове – ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята. Има и друг начин. Убивай със смях. Научи се да го използваш като унищожително средство. Превърни го в подигравка. Съвсем лесно е. Кажи им да се присмиват на всичко. Ако унищожиш всичко свято в душата на човека, и самата му душа ще престане да е свята за него. Убий преклонението, за да убиеш героя в човека. Няма преклонение с кикот. Човекът ще се подчини и покорството му ще е безгранично. Ще се съгласява с всичко и няма да приема нищо твърде сериозно.”

За тази чалга става дума. Тя порасна гигантска като чудовището на Франкенщайн, тя се почувства невинна, защото не е нейна отговорността, че е била създадена. Тя се изпълни с гняв, защото нейните създатели са уплашиха от последствията ѝ и решиха да се борят с тях, но кой знае защо отново със силата на нейната мощ. В момента битката между чалгата и нейните създатели е на този етап. Предстои да видим дали драмата ще приключи както в книгата на Мери Шели. 

На друг познат Слави Трифонов /и екип/ му приличат на Николай Бареков

Не съм съгласна. Бареков от пръв поглед беше нечие изделие, Слави Трифонов е трудолюбив, отдаден, упорит саморасляк. Освен това Трифонов пее по-добре, отколкото Бареков свири на дудук. Да не говорим за умението му да създава и мотивира екип. Всичко това го прави далеч по-симпатичен от Бареков.

Но има нещо, което го прави по-опасен. Безхаберието на Бареков дрънка отдалеч. Зад Слави Трифонов има умни хора, които могат да говорят верни нещо в почти достоверен театър – все приятни неща за българите в будна кома пред телевизорите. Едва когато границите се минат с трясък, като скъсването на снимката на президента, хората се посъбуждат и някои даже си казват: Ама чакай сега, те призовават за законност, за уважение, за единение, а късат емблемата на единението, какъвто е президентът, който и да е той. Президентът е виновен, че попитал Конституционния съд (за което има право), но те невинни, че се държат като най-обикновени хулиганчета.  

Референдумът е пряка демокрация, Народното събрание е представителна, няма нищо странно, че президентът е отправил питане към Конституционния съд  дали пряката и представителната демокрация в този случай не са поставени в недопустим конфликт. Властта е натрупала всички възможни грехове към народа по отношение на референдумите, но не е Плевнелиев този, който трябва да бъде скъсан по въпроса. 

А лично на мен всичко около Слави Трифонов и неговото шоу напоследък ми прилича на незабравимата фраза на една шефка на умерено жълто издание, която търсеше как да привлече повече читатели:

„Вече не знам какво да им пускам на първа страница. Слагахме голотии и това не ги влече вече. Искаха екстрасенски и те им се отщяха. Да взема да пускам голи екстрасенски ли, що ли?“

Понякога това е последната надежда – че сборът на две простотии прави едно умно нещо.