Всяка от големите партии има вътрешна причина да не бърза с обявяването на кандидата си за президент. Това каза социологът Андрей Райчев в интервю за "Фокус".

Според него "след много дълги маневри", чиято същност е била Радан Кънев да се окаже кандидатът на десницата, от РБ най-сетне са се разбрали да имат общ каднидат...

... Сиреч да не е Радан Кънев - обяви Райчев.

Смисълът на дясното участие не е победата - те нямат никакви шансове да се класират даже на балотож. Смисълът е, че този посоченият, ако беше Радан Кънев, щеше да го превърне в лидер на десния Реформаторски блок. Сега вече няма да стане. Така че там приключи, до няколко седмици вероятно ще излъчат, а може би не, но нещо като Зеленогорски, от този тип се очаква, прогнозира той.

Според него най-сложно е положението в ГЕРБ, защото има двама вероятни кандидати за поста.

И двамата обаче имат друг ангажимент в момента и не са решили окончателно да се откажат. Това е преди всичко самият Бойко Борисов, който не е махнал себе си като възможен кандидат и наблюдава политическата обстановка, наесен вероятно ще реши да напусне министър-председателското място и да стане президент, защото тук не се съмнявам, че ще спечели, или не.

Ако не е той, тогава отново имаме Кристалина Георгиева или друг. Участието на Кристалина Георгиева почти сигурно е влязло в тези разговори.

Макар да прави забележка, че това са негови разсъждения, той заявява, че управляващите са участвали в уговорка с Росен Плевнелиев.

Плевнелиев се отказва, тя става президент, той става на нейно място, прогнозира той.

Социологът твърди, че Георгиева имала и "една изгаряща амбиция" - да бъде вместо Ирина Бокова в ООН.

Това не е сериозно - най-малко по силата на един много прост аргумент – няма никакъв начин, докато шефът на ЮНЕСКО, т.е. вторият човек в ООН, е българин, първият човек да стане друг българин. Това е нула вероятност. Така че някой си играе с амбицията на госпожа Георгиева.

Той заявява още, че Борисов и Георгиева, ако напускат, трябва да напуснат нещо, т.е. да решат, и затова отлагат решенията си.

Имат и още двама души в резерва. Това са госпожа Фандъкова и г-н Томислав Дончев. Защо казвам в резерва? Това бавене не е безплатно. Ако ти на 1 септември издигнеш кандидатурата, а изборите са, да речем, в края на октомври, практически остава месец и половина за разказване колко е добър твоят кандидат, което не е достатъчно за нов, за млад кандидат, за някакъв неизвестен кандидат.

Т.е. ти си длъжен да играеш с известна фигура. В противен случай губиш. Също така споменават напоследък и госпожа Цецка Цачева в този списък. Това са вероятно вътрешни маневри. Тя не е подходяща за кандидат-президент, тя може би ще е добър президент, представа нямам, но за кандидат-президент е лош. Няма този вид, няма този вид присъствие или поне моето мнение е такова.

Спред него най-интересно е при Патриотите, които в момента са "най-ухажваното нещо". Според него "цената им расте" и те са в очакване. 

Защото, когато няколко души наддават за теб, нали знаете. Ще ме извините, но коя жена, ако има трима много, много настървени кандидати, бързо отива да реши? Тя чака някой, за да й се вдигне малко цената.

Прогнозата на Райчев за лявото е, че победата на Корнелия Нинова срещу Михаил Миков задължава председателката да прави вътрешен референдум.

Появата на кандидат-президент малко ще затъмни за известно време, за кампанията, самата нея, а тя има нужда в момента да бъде под светлината на прожекторите, защото в момента се налага в партията. Тоест мен, ако питате, това събитие в левицата ще настъпи на Бузлуджа. Когато се съберат феновете - десетки хиляди души са това... Както навремето френските царе са ги коронясвали в Реймс, първите секретари и началниците на БСП се коронясват на Бузлуджа. Когато тълпата зареве: „Победа, победа! Корнелия, Корнелия!“, тогава ще е подходящо да се каже: „Ето този е за президент“.

Той прогнозира, че членовете на БСП най-вероятно ще предпочетат съюз с някого. Според Вас какви са възможностите? 

Това е една много стара форма „Коалиция за България“ и други имена има в тази коалиция. Това са едни хора, които бяха важни за БСП много, много отдавна, главно остатъци от социалдемокрацията, но това беше във времената, когато БСП имаше нужда да се съедини с някакви остатъчни парчета от класическата социалдемокрация, за да се обяви социалдемократическа партия. Сега вече тази функция е изпълнена и това са хора, които нито носят гласове, нито нищо, само заемат депутатски места.

Ще има разчистване на съюзниците и оттук нататък набиране на някакви по-читави съюзници, под което имам предвид не качествата на хората - не искам да обиждам никого, а просто хора, които носят електорат, които нещо носят със себе си, имат някаква зестра, пояснява Райчев.

Според него обаче въпросът за АБВ е свързан с въпроса за Патриотичния съюз. Той не поргнозира как биха се разбрали двете червени формации за името на самия кандидат.

Проблемът е чисто персонален. На БСП репликата е проста: „Не Първанов, не Калфин, каквото искате. Сядаме и мислим заедно“. А на АБВ репликата е още по-проста: „Първанов или Калфин“. При такова начало на диалог как ще тече той? Нали разбирате – „Да, ще се оженя, но не за теб. Е, добре, де, ама аз какво правя в помещението тогава?“. Нали разбирате? 

Райчев разсъждава и дали биха могли евентуално да се спогодят движението на Георги Първанов и ПФ на Каракачанов и Симеонов.

АБВ са самият финес на общуването – слаби формулировки, намеци, изящни изказвания. Патриотичният фронт е точно обратното, това е в съответствие с името им – фронт. Това е нещо, което говори с големи метафори, винаги се изказва остро, говори „национални предатели“ и т.н. Тоест имаме генетическа и стилистическа пропаст. Две пропасти. В политиката всичко става, но малко е манджа с грозде да Ви кажа, малко е кентавър – конска глава и човешко тяло или обратното.

На въпроса каква очаква да е ролята на ДПС в предстоящите избори, той отбелязва, че там "съвсем нищо няма да знаем до края на мача". Като основен въпрос очертава дали ДОСТ ще се регистрира дотогава и дали ще влезе в сроковете.

ДПС изцяло се е посветило в момента на проблемите с тази история с Местан. Това правят, по цял ден правят това, почти изоставиха каквито и да било други функции. Съвсем по малко нещо се занимават с другото. Това е понятно, тъй като това е битка за оцеляване.

В този смисъл ДПС въобще няма да изчислява поведението си от полезност, обективност, от гледна точка, да речем, на някакви политики, а чисто и просто „онова, което ще е най-добре за нас срещу Местан", а Местан ще изчислява най-доброто "за мен срещу ДПС“.

Местан всъщност каза какво ще прави. Той ще показва, че начинът ДПС да не подкрепи леви на първи или втори тур, е той да бъде припознат като лидера на българските турци. Той вече го изявява това. Съответно ДПС бива изтласквана по-вляво, но се старае да не бъде забита чак там - главно се борят с него. Така че ДПС е още една съвсем специфична манджа с грозде, но тяхна - несвързана с отношения между партиите. Тоест с други думи общият знаменател – всички партии са заети със себе си преди битката, заключава Райчев пред "Фокус".