БЕНЯМИН ТРИБЕ

Това, което тези дни руският премиер Дмитрий Медведев свърши в Киргизстан, напомня на дипломация, белязана от финансов натиск. Той обеща на малката, обедняла централноазиатска страна инвестиции в размер на близо 30 милиарда рубли (470 милиона долара) в газовата инфраструктура за следващите две години. Медведев каза, че било важно да се разчистват проблеми. Вероятно става въпрос за казаното от президента Алмазбек Атамбаев в края на май. На неговото мнение беше и  президентът на Беларус Александър Лукашенко – в Евразийския икономически съюз, създаден от Москва като източен противовес на Европейския съюз, не всичко върви добре.

 

Две години след основаването

 

Евразийският икономически съюз беше основан преди две години. В края на май 2014 г. руският президент Владимир Путин, колегата му от Казахстан Нурсултан Назарбаев и Лукашенко подписаха учредителния договор. Така тези три държави сложиха началото на съюз, който се роди от Евразийския митнически съюз с цел да регулира свободното движение на стоки между тези три държави. Със създаването на икономическия съюз се целеше и въвеждането на свободен обмен на услуги, работна ръка и капитали. През 2015 г. се присъединиха Армения и Киргизстан. Трудности обаче се появиха още при първата цел - свободното придвижване на товари в един общ пазар със 182 милиона потребители.

По време на среща на върха в Астана в края на май т. г. Атамбаев се оплака, че има проблеми при транспорта на киргизки стоки през Русия, от проверките на границата с Казахстан, назова и много други проблеми, сред които и забраната, наложена от Казахстан за внос на картофи от Киргизстан. И Лукашенко се оплака, че при свобдната търговия имало много изключения, списъкът включвал 600 стоки. Прекалено слаби и бюрократични били и наднационалните институции на  Съюза, включително съдът.

Действително Евразийският икономически съюз е на светлинни години от общ вътрешен пазар и свободно движение на стоки, характерно за държавите от Европейския съюз. Причините са две. Икономическата криза налага все по-голяма протекционистка изолация, каквато и преди беше факт. Изчисляваният в долари търговски обмен  на държавите от Съюза с такива извън него се сви с 34 на сто, а в самия съюз с 25 на сто – на 45 милиарда долара. Причината са слабите национални валути спрямо долара, но преди всичко падането на цените на суровия петрол. Това силно удари двете най-големи икономики в Съюза – Русия и Казахстан. Страда и нефтопреработващата Беларус, спадът при търсенето вреди на Армения и Киргизстан.

 

Страховете от Москва

 

Второ – по търговски въпроси държавите от Евразийския икономически съюз не желаят да загърбят суверенитета си, докато де факто цялата власт е съсредоточена в Москва. Дори изравняването на митническите нива за членките на Съюза представлява завишаване – по руските ставки. Това отслабвало международните им търговски позиции и създавало предимство за руските стоки. И Кремъл е склонен на самостоятелни стъпки. Заради разкола с Украйна Русия развали двустранния договор с Киев за свободна търговия.

Колко много противоречия има в икономическия съюз, стана ясно от скорошен призив на стопанина на Кремъл Путин. Той настоя и останалите държави от Съюза да постъпят като Русия и да водят нейната политика – производство на собствени продукти вместо внос. Това внесе объркване. В крайна сметка целта на интеграцията в областта на търговията е точно обратното – нарастващ взаимен обмен, а при производството да се фокусира върху съответните национални предимства. Путин не уточни ще свие ли Русия производството на собствени продукти в полза на вноса от държавите от икономическия съюз.

Миналата година Евразийският икономически съюз сключи първото си международно споразумение за свободна търговия с Виетнам, би трябвало да последват такива с Израел и Китай – колко бързо, ще видим. Обмисля се също обща валута и общ вътрешен пазар за нефт и газ. Шансовете за реализация и в двете области са малки. Все пак относно интегриран енергиен пазар има оповестена дата. Това трябва да стане реалност през 2025 г., а концепцията да е разработена до 2019 г.

-----

 * Авторът е кореспондент в Москва на в. “Нойе Цюрхер Цайтунг”, откъдето препечатваме анализа му.