До сравнително скоро бях евроскептик. Защо да не може Великобритания да процъфтява самостоятелно - като средно голям бастион на либералната демокрация и свободния пазар.

Нещо като  обичаща забавленията версия на Швейцария, трансплантирана на нашия северноатлантически архипелаг, примерно.
Нашата нежна сила - музика, телевизионни сериали, литература, вестници и медии - ще разпръсква влиянието ни по света. Ще процъфтяваме, свободни от ограниченията на Европа и нейните изтощени икономики и скърцащи работни практики.

Но преди две години отидох в командировка в Катар.

В един от лицензираните барове в този град-държава в два сутринта аз се огледах около себе си и видях бъдещето. Видях глобализирания свят като на пощенска марка. И той не даваше и пет пари за Великобритания.
 В бара видях скупчени европейци, които живееха там, но повечето пиещи бяха от новите глобални сили. Те бяха китайци, индийци, араби и руснаци. Не слушаха британска или американска музика. Слушаха африкански ритми и южнаамерикански поп.

В глобализирания свят нежната сила на Великобритания ще е като да стреляш с прашка срещу пантера.

Тези нови сили не са либерални демокрации. В огромни територии по света идеалите на нашата либерална култура са в отстъпление. Идеите за върховенство на закона, свобода на пресата, човешки права и граждански свободи не са популярни. Само погледнете Турция, Русия, Бразилия, Южна Африка. И това преди въобще да сме взели предвид дълбокото презрение на Китай към демокрацията и повечете идеи, които са ни скъпи. Или, дръзвам да го кажа, вижте Доналд Тръмп.  

Европейският съюз не е идеален, но кое демократично управление е. С новите реалности на глобализацията, трябва да бъдем в правилния отбор. Трябва да се държим билзо до тези, с които имаме най-много общо. 

Този референдум не трябва да е за краткосрочни икономики или за страха от рецесия. Един много силен аргумент в полза на Европейския съюз е нашата обща икономическа история и финансови нужди.

По-голямата част от Европа има същите дъргосрочни проблеми като Великобритания, занимава се с постиндустриалните болести и възхода на евтината работна ръка в развиващия се свят. Провалът на индустриалната политика е същият в северна Италия, какъвто е и в южен Йоркшир. Добре е да се опитаме да се справим с тези въпроси заедно.

Да, този вот не е всъщност за икономика. Той е за идеи. Путин паркира танковете си на европейските ливади, "Даеш" изхвърля хомосексуалните от високи сгради, китайският икономически национализъм заплашва всичко, в което вярваме, фондовете на богатите арабски монарси купуват всички западни активи, върху които успеят да сложат ръка. Сега не е времето да се развеждаме с нашите културно и географски най-близки съюзници. 

Европа, която трябва да прегърнем следващия четвъртък, е Европа на споделената битка срещу левия и десния фашизъм, на реформацията, на ренесанса, на просвещението, на масовата секуларизация, на либералната демокрация.
Ако действително искаме да защитим ценностите си, за които твърдим, че милеем, най-добре ще го сторим в сплотеното европейско семейство. Затова и аз, евроскептикът, ще гласувам да останем в ЕС.

Ед Дорел е редактор на приложението за образование на "Таймс". Коментарът му е публикуван в "Индипендънт". Оригиналното заглавие е: "I thought I was a Eurosceptic, but what I saw in Qatar will make me vote Remain".