Владимир Путин е поканил на закуска в руското посолство в София 12  български интелектуалци, която ще се състои…

Хванахте се, нали? Твърдите, че не сте се хванали, но съм сигурна, че през ума ви са преминали поне 2-3 имена, докато разберете, че е шега. И че тези 2-3 имена са същите 2-3 имена, за които се е сетил и всеки друг. Което вече само по себе си показва, че всяка шега е начин да се каже истината. Трябваше да се сетите, че е шега още като споменах 12 – ако Митеран през 1989-а покани 12, Путин би поканил сега поне 24.

Няма лошо интелектуалци да се срещат с всекиго, да харесват различни хора, да са на различно мнение от други интелектуалци. Напротив, точно това им отива на интелектуалците. Те са сложни натури, не можем да искаме от тях да вървят по същите прости пътечки като нас и по тази причина винаги да отгатваме мнението им предварително.

Тогава – защо го отгатваме? Защо в мига, в който се случи нещо по света и у нас, вече знаем кое известно име каква позиция ще заеме, как ще я изрази, а по-наблюдателните могат да предвидят дори точно думите, с които ще я изрази? Кое му е сложно на българския интелектуалец, ако позицията му по всяко току-що случило се нещо е предсказуема и дори предварително ни е втръснала? Даже по малко по-заплетената ситуация „Орландо“, в която бяха замесени няколко горещи линии – тероризъм, гей клуб, араби, САЩ – можеше да се предвиди както първото стъписване, с лекота можеше да се отгатнат обвиненията на едни интелектуалци срещу други интелектуалци, така и раздробяването, разпиляването на същинската тема сред парчетиите на нашенските крамоли. Българските интелектуалци са предвидими като таблица за умножение.

Даже Динко от Ямбол се оказа по-сложно устроен от български интелектуалец

Когато случайно се озова на мястото на катастрофирал автобус, Динко се хвърли да изнася тела през счупени стъкла със същата всеотдайност и неумора, с която хващаше бежанци край границата. Което, разбира се, стана повод дежурните изказвачи да се разделят на същите два предвидими в позициите си отбора. Едните аплодираха, другите иронизираха.

Така Динко се оказа по-сложен отколкото предполагахме, а ние - по-елементарни отколкото претендирахме. Всъщност този случай (Динко действително се оказва на мястото на катастрофата съвсем случайно, докато пътува, а не е повикан с sms и долетял като Батман, както твърдяха хихикащите) ни поднесе на длан доказателство, че нещата са по-сложни, отколкото си мислим.

Динко от Ямбол явно е човек с неизтощима енергия. Неговият проблем е, че като насочва силите си в нещо, не си дава ясно сметка какви ще са последствията. И дали от действията му няма да произтече  нещо лошо, макар намеренията му да са добри.

За спасяването на хора е ясно, но за хващането на хора не е толкова ясно

Динковата енергия плюс усилията на хора, които нямат толкова енергия, но пък имат знания, идеи и други интелектуални инструменти – ето това е съчетанието, което може да работи. Опростено, нали?  Чак опростенческо. Но е вярно.

То е като атома – можеш да убиеш Хирошима, а можеш и да си направиш яйца на очи за закуска. Като ножа – можеш да го забиеш в нечий гръб, можеш да си отрежеш филийка. Като интернет – можеш да разпространиш една голяма лъжа със същата скорост, с която и някоя истина. Затова добрите неща стават с комбинация от усилия и хора. „…богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът.“

Обаче

българският учений в момента има не един ум, а два. На единия пише „Made in EU“, на другия „Сделано в СССР“

И ако се ориентираш веднъж на чий ум какво етикетче е монтирано, оттам нататък може и да не четеш мнения - знаеш ги още преди да са написани или казани по медиите. За Динко бих се позачудила как би постъпил в някоя ситуация, но за български учений – не, там е просто и ясно. 

Не че няма и изненадващи моменти – но то е не защото някой е изразил непредвидима позиция, а защото толкова се е престарал, че чак  е прехвърлил с напъна си целта. И тук ще спестя името, но примерът ще е конкретен, ето го:

"Дете, изядено от алигатор в Дисниленд - водеща новина на BBC. Довиждане. Онези, които погребаха бг медиите, защото се занимаваха с трагедията на момичето от худ. гимнастика, ще трябва да погребат и първопричината. Жълтото влезе в нашата журналистика от западните медии, които бяха образци в професията. Също както уродливото лице на пазарната икономика превзе празнотата от умрелия соц. Впрочем личните трагедии превзеха новините заради малоумната идеология на пазара като единствен критерий за човешките отношения. Точно толкова малоумна колкото беше и плановата икономика на светлото комунистическо бъдеще. Нашият сайт не написа нито ред за личната трагедия на гимнастичката, което според мен е най-адекватната реакция срещу общото безумие."

Това са думи на умен човек, нямам никакво съмнение в неговия интелект. Той критикува факта, че в емисия на Би Би Си водеща е новината за изядено от алигатор дете в Дисниленд. Според него това е жълта новина. И е превзела първото място заради „малоумната идеология на пазара като единствен критерий на човешките отношения“. 

Ето мнението ми на обикновен човек и на доживотен студент, залягал над учебници по журналистика в няколко университета.

Новината, че дете е изядено от алигатор в Дисниленд, трябва да бъде водеща новина във всяка медия, която работи в обществен интерес. Смъртта на дете на публично място, посещавано годишно от милиони деца, е по-важна от всякакви партийни, правителствени, икономически новини. Ако човешкият живот е мерило, както трябва да бъде в едно нормално общество, това е новината. Тя е грозна, тя е отвратителна, но е обществено най-значима, защото става дума за живот. Ако друга новина я изпреварва, това би означавало, че човешкият живот се поставя по-надолу в ценностната стълбица. А ценностна стълбица, която не е увенчана на върха с човешкия живот, е просто стълбица, не и ценностна. Сещам се за

една голяма държава, в която човешкият живот не е мерило

но няма да бъда поканена на закуската с Путин, за да го попитам защо е така.

Защо този умен  човек е написал тези редове?

Можеше да опише възмущението си от прекаляването с трагедията на гимнастичката и без да громи Би Би Си, западните медии и т.н. За гимнастичката е прав. Това ли е майсторството да внушаваш – покрай нещо вярно, да пробутваш и пропаганда, да хвърляш съчки за поддържане на огъня, на който няколко дежурни агитатори въртят на шиш евроатлантическата ориентация на България? 

Каква евроатлантическа ориентация, извинете? В църквата ли, у премиера ли, по селата ли, в парламента ли, в половината от интелектуалците ни ли? Няма никаква евроатлантическа ориентация, освен у една група образовани и просветени, готови да рискуват и да се доказват, уверени в собствената си ценност хора, по-голямата част от които вече не са в България. И у неколцина интелектуалци, които заявяват проатлантическата си вярност с толкова примитивен апломб и високомерие, че са сравними само с отблъскващото изказване за това колко маловажно, но пазарно продаваемо е едно изядено от алигатор дете.

Впрочем авторът на тези редове беше страстен демократ по времето, когато си напомняхме, че никоя революция не си заслужава, ако се налага да бъде платена дори с една детска сълза. Сега вече детето може да бъде схрускано, но това е жълта новина, привнесена от уродливата практика на западните медии.

Кога започна това уеднаквяване на сложните хора в два прости отбора?

Според мен стартът бе даден с разделението на българския народ на количество и качество през лятото на 2013 година от един учений. На умни и красиви от една страна, прости и грозни от друга. На "ние, протестиращите", и "вие, простаците".

Но също така и на: ние, монополизиралите социалната чувствителност и вие, изплелите си протестна мрежа, за да си легнете удобно в нея. Според други хора разделителната линия е Крим и началото на хибридната война, в която армиите се стрелят не с оръжия, а с мнения. Тази война не може да бъде спечелена от никоя от страните, победата може само да бъде купена. Не че и аз не съм писала против Динко, но сега той ми е симпатичен: в състояние е да прави всичко, но поне не се прави, че знае всичко.

Истински интелектуалец в момента е този, който си задава въпроси. Съмнява се. Търси. Понякога намира.