Article_top

Ивайло Яйджиев

... Още по-сериозно засилване на позициите на евроскептичните партии в страните от ЕС ще има сериозни последици за България. Това ще засили страха на т.нар. системни партии и ще има “смразяващ ефект” за по-нататъчни идеи за интеграция в различни области, дори когато има ясни икономически ползи. До момента тези основни партии не са намерили начин да противодействат на анти-системната реторика на новите протестни движения и няма причини да се смята, че евентуален “Брекзит” ще промени това. Доколкото България е често една от основните печеливши от общи усилия в области като миграция, отбрана, енергетика и други, това би имало отрицателни ефекти за страната.

Директни икономически ефекти 

Евентуално решение на Великобритания за излизане от ЕС ще има и за двустранните икономически отношения с България. Самият “Брекзит” почти сигурно ще доведе до излизане на страната от единния европейски пазар, тъй като копирането на т.нар. норвежки модел (в единния пазар, но извън ЕС) би било невъзможно без запазване на свободата на движение и търговските правила на Брюксел. Това ще доведе до нуждата от предоговаряне на търговските отношения между ЕС и Великобритания и връщането на тарифни и нетарифни бариери, независимо от ролята на Световната търговска организация. Допълнителен ефект ще дойде и от вероятната рецесия в самата Великобритания, която ще намали търсенето на стоки и услуги.

Последствията за България ще са значими, но ограничени, тъй като Великобритания е на 12-о място по износ сред търговските ни партньори (на обща стойност малко под 1 млрд. лв. за 2014 г.) и на 14-о място по търговски обмен. Общият износ за Обединеното кралство е около 2.2% от целия износ на България, така че “Брекзит” би имал ограничено отражения върху цялостното салдо, но е вероятно да създаде по-сериозни проблеми за определени сектори - като медикаменти и мебели. Откъм внос, последствията биха били основно за секторите на лекарствата и автомобилите. Като цяло обаче може да се очаква, че негативният ефект ще е по-силен върху малкия и средния бизнес. В същото време, преките чуждестранни инвестиции от Великобритания към момента са ниски и “Брекзит” само би бил потвърждение на тази тенденция – от 2009 г. насам се отбелязват отрицателни инвестиционни потоци (освен през 2014 г.). Ще има обаче отрицателен ефект върху паричните потоци, идващи от българи във Великоритания, но той трудно може да бъде изчислен.

Свобода на движение

Доминиращата тема по време на кампанията в Обединеното кралство определено e имиграцията и е логично да се очаква значително ограничаване на свободата на движение в бъдеще. Камерън дойде на власт през 2010 г. с обещанието да намали миграцията от около 275 000 души до “десетки хиляди” годишно, още тогава смятано за изключително нереалистично. Нетната миграция през 2015 г. е около 336 000 души, от които малко над половината - от страни извън ЕС. Към момента изглежда малко вероятно от това да бъдат засегнати около 65 000 българи, живеещи и работещи на постоянен работен договор в страната. За тях обаче ще има период на правна и лична несигурност.

Българите, които биха искали да живеят и работят във Великобритания в бъдеще, ще срещнат отново пречки, които ще са по-сериозни от тези между 2007 и 2014 г. Те ще се отразят особено на няколко групи. Първо, това ще е сериозен удар за сезонните работници на временни работни договори, за които Великобритания вероятно ще се окаже затворена врата. Второ, българските студенти в бъдеще вероятно ще бъдат изправени пред значително по-високи такси в британските университети. В момента българите могат да се възползват от почти същите условия като местните студенти, включително по-ниски такси и сравнително изгодни заеми за бакалавърски степени. Трето, това ще усложни и придвижването между двете държави, като за 2015 г. над 120 000 българи са посетили Великобритания, а над 250 000 британски туристи са дошли в България...

Брекзит и България: Ограничаване на последиците

В заключение, евентуален “Брекзит” би имал сериозни последици за България, а София трябва да е готова да формулира активна позиция в следващите дни и месеци. От една страна, излизане на Великобритания ще има директни ефекти, сред които засилването на евроскептицизма в Европа, затрудняване на двустранните икономически отношения и значително ограничаване на свободата на движение и работа в бъдеще. От друга страна, “Брекзит” би се отразил дълбоко и на самия ЕС, създавайки условия за Европа на две скорости, променяйки баланса на силите в ключови области като икономика и външна политика и принуждавайки ЕС да се “рекалибрира” институционално – промени, които вещаят основно негативи за България. Именно затова, в отговор на евентуален “Брекзит”, е необходимо София да заеме активна позиция, която да бъде насочена в три основни направления. Първо, България трябва да е активна по основната тема на рефенредума – свободата на движение – и да отстоява позиция за омекотяване на бъдещите ограничения за достъп до пазара на труда във Великобритания за българи. Второ, София трябва да даде ясни индикации, че би искала да е част от интеграционното “ядро” на ЕС, като например потърси присъединяване към европейския банков съюз. Трето, би било необходимо да вземе предвид продължаващия възход на евроскептицизма на континента при планирането на председателството на Съвета на ЕС, но и в политиката ни към Европа като цяло.  

...

Анализа на Института за европейски политики "Брекзит" и България: последици и реакции" публикуваме със съкращения. Целия документ може да прочетете на сайта на организацията. Ивайло Яйджиев е старши изследовател в Института.

 
Британският премиер Дейвид Камерън и българският Бойко Борисов. Снимка EPA/БГНЕС

... Още по-сериозно засилване на позициите на евроскептичните партии в страните от ЕС ще има сериозни последици за България. Това ще засили страха на т.нар. системни партии и ще има “смразяващ ефект” за по-нататъчни идеи за интеграция в различни области, дори когато има ясни икономически ползи. До момента тези основни партии не са намерили начин да противодействат на анти-системната реторика на новите протестни движения и няма причини да се смята, че евентуален “Брекзит” ще промени това. Доколкото България е често една от основните печеливши от общи усилия в области като миграция, отбрана, енергетика и други, това би имало отрицателни ефекти за страната.

Директни икономически ефекти 

Евентуално решение на Великобритания за излизане от ЕС ще има и за двустранните икономически отношения с България. Самият “Брекзит” почти сигурно ще доведе до излизане на страната от единния европейски пазар, тъй като копирането на т.нар. норвежки модел (в единния пазар, но извън ЕС) би било невъзможно без запазване на свободата на движение и търговските правила на Брюксел. Това ще доведе до нуждата от предоговаряне на търговските отношения между ЕС и Великобритания и връщането на тарифни и нетарифни бариери, независимо от ролята на Световната търговска организация. Допълнителен ефект ще дойде и от вероятната рецесия в самата Великобритания, която ще намали търсенето на стоки и услуги.

Последствията за България ще са значими, но ограничени, тъй като Великобритания е на 12-о място по износ сред търговските ни партньори (на обща стойност малко под 1 млрд. лв. за 2014 г.) и на 14-о място по търговски обмен. Общият износ за Обединеното кралство е около 2.2% от целия износ на България, така че “Брекзит” би имал ограничено отражения върху цялостното салдо, но е вероятно да създаде по-сериозни проблеми за определени сектори - като медикаменти и мебели. Откъм внос, последствията биха били основно за секторите на лекарствата и автомобилите. Като цяло обаче може да се очаква, че негативният ефект ще е по-силен върху малкия и средния бизнес. В същото време, преките чуждестранни инвестиции от Великобритания към момента са ниски и “Брекзит” само би бил потвърждение на тази тенденция – от 2009 г. насам се отбелязват отрицателни инвестиционни потоци (освен през 2014 г.). Ще има обаче отрицателен ефект върху паричните потоци, идващи от българи във Великоритания, но той трудно може да бъде изчислен.

Свобода на движение

Доминиращата тема по време на кампанията в Обединеното кралство определено e имиграцията и е логично да се очаква значително ограничаване на свободата на движение в бъдеще. Камерън дойде на власт през 2010 г. с обещанието да намали миграцията от около 275 000 души до “десетки хиляди” годишно, още тогава смятано за изключително нереалистично. Нетната миграция през 2015 г. е около 336 000 души, от които малко над половината - от страни извън ЕС. Към момента изглежда малко вероятно от това да бъдат засегнати около 65 000 българи, живеещи и работещи на постоянен работен договор в страната. За тях обаче ще има период на правна и лична несигурност.

Българите, които биха искали да живеят и работят във Великобритания в бъдеще, ще срещнат отново пречки, които ще са по-сериозни от тези между 2007 и 2014 г. Те ще се отразят особено на няколко групи. Първо, това ще е сериозен удар за сезонните работници на временни работни договори, за които Великобритания вероятно ще се окаже затворена врата. Второ, българските студенти в бъдеще вероятно ще бъдат изправени пред значително по-високи такси в британските университети. В момента българите могат да се възползват от почти същите условия като местните студенти, включително по-ниски такси и сравнително изгодни заеми за бакалавърски степени. Трето, това ще усложни и придвижването между двете държави, като за 2015 г. над 120 000 българи са посетили Великобритания, а над 250 000 британски туристи са дошли в България...

Брекзит и България: Ограничаване на последиците

В заключение, евентуален “Брекзит” би имал сериозни последици за България, а София трябва да е готова да формулира активна позиция в следващите дни и месеци. От една страна, излизане на Великобритания ще има директни ефекти, сред които засилването на евроскептицизма в Европа, затрудняване на двустранните икономически отношения и значително ограничаване на свободата на движение и работа в бъдеще. От друга страна, “Брекзит” би се отразил дълбоко и на самия ЕС, създавайки условия за Европа на две скорости, променяйки баланса на силите в ключови области като икономика и външна политика и принуждавайки ЕС да се “рекалибрира” институционално – промени, които вещаят основно негативи за България. Именно затова, в отговор на евентуален “Брекзит”, е необходимо София да заеме активна позиция, която да бъде насочена в три основни направления. Първо, България трябва да е активна по основната тема на рефенредума – свободата на движение – и да отстоява позиция за омекотяване на бъдещите ограничения за достъп до пазара на труда във Великобритания за българи. Второ, София трябва да даде ясни индикации, че би искала да е част от интеграционното “ядро” на ЕС, като например потърси присъединяване към европейския банков съюз. Трето, би било необходимо да вземе предвид продължаващия възход на евроскептицизма на континента при планирането на председателството на Съвета на ЕС, но и в политиката ни към Европа като цяло.  

...

Анализа на Института за европейски политики "Брекзит" и България: последици и реакции" публикуваме със съкращения. Целия документ може да прочетете на сайта на организацията. Ивайло Яйджиев е старши изследовател в Института.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Фатмак

Боце ще трябва да плати дедесе на ония 40 таралясника МАЙКАТА СИ БАЛООООО.
Анонимен's picture
Анонимен

Сия

В умни млади хора като автора ни е надеждата.
Анонимен's picture
Анонимен

Дрън

Дрън дрън та пляс. Врели некипели от псевдо експерт, писал анализа докато ровил в Гугъл. Брекзит България я касае толкова колкото обединението на Еритрея с Етиопия. Единственото което би се променило е че студентите по трудно ще ходят да берат ягоди, но в крайна сметка някой трябва да им бере ягодите на онези островни тролове. Изобщо цялата патардия британците я правят за да изпъкнат малко, понеже на фона на Германия в ЕС падат много надолу и британското им достойнство е накърнено от едни си там немци които хем загубиха войната, хем дърпат ЕС с пълна сила напред. Така или иначе Великобритания не е част от Европа, англичаните се прекалено странни и е по добре да си стоят отделени там на острова.
Анонимен's picture
Анонимен

Зит

А на автора бих препоръчал да отиде да копае картофи. Може би ще се справи по добре. В крайна сметка тая държава има нужда и от копачи.
Анонимен's picture
Анонимен

Дара

На Ивайло Яйджиев дедо му как се е казвал? Гледам Коритаров и Осман Октай да си говорят за анализ на руския институт за стратегически изследвания, който лично обслужва Путин и нещо старши изследовател взе да ми звучи като старши разузнавач!
Анонимен's picture
Анонимен

Умните хора бягат от ЕС, а авторът ни кара да се откажем дори и от банковата си независимост. Сигурно добре са му платили за тази статия.
Анонимен's picture
Анонимен

Сия

Давайте смело, хейтъри, от Витоша по-високо нема и от злобата към интелектуалното превъзходство по-дълбоко нема. Баба ти и дедо ти само с европейски политики са се занимавали.
Анонимен's picture
Анонимен

Дара

Сия, аз се плаша от умни млади хора, които ми напомнят комсомолците от моята младост. Твърде целеустремени. Иначе само се закачам! Тъпо е да се повтаряш, но на референдума във Великобритания гледам като на една от най-скъпите пиар шашми. Наблюдаваме как една бивша империя, където слънцето никога не залязвало, намери подходящ начин да привлече вниманието на света, борсите и Китай. Родината на Шекспир и на Бекъм, но са велика нация защото правят разлика между двамата! Ще си взема бележка да не гледам Коритаров и да пиша! Две дини....
Анонимен's picture
Анонимен

Сия

Аз пък не се плаша, защото комсомолците бяха по-скоро хитреци, отколкото умници. Днес, разбира се, има и от тази категория хитреци и прилепала. От тях и аз се плаша. Но нали трябва да правим разлика?
Анонимен's picture
Анонимен

Дара

Съгласна! Пошегувах се неуместно!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?