Решено - Народното събрание даде право на кметовете на общини да се разпореждат с паметници на културата от местно значение, да решават на кои от тях да се дава статут и кои да бъдат разрушавани, как да се правят промени и ремонти и т.н. Това стана с окончателното гласуване на промените в Закона за опазване на културното наследство, предложени от управляващите.

Досега опазването на паметници в цялата страна беше работа на Националния институт за национално културно наследство (НИНКН) в Министерството на културата. Сега в техните ръце остават само паметниците от световно и национално значение. В новия вариант на закона становищата за всеки паметник от местно значение ще са на общински служители в шестте планови района - София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Плевен. Все пак остана правомощието на министъра на културата да слага подпис под всяко от решенията на местно ниво.

Първият и основен сблъсък между депутатите обаче се оказа не толкова спорната децентрализация и отнемането на правомощия на НИНКН, а къде точно да са центровете по културно наследство в страната.

Дискусията изби в демонстрация на местен шовинизъм между Велико Търново и Русе. Причината - комисията по култура предложи центровете за културно наследство да са 6 според броя на районите на страната, но в Северен централен район водещият град да е Велико Търново, а не Русе. Идеята възмути Светлана Ангелова от ГЕРБ, която предложи от трибуната в този район на страната да има център и в Търново, и в Русе. Идеята й получи подкрепа от Ферихан Ахмедова от ДПС - също депутатка от Русе, която дори заключи, че когато идват туристи от Европа по "Дунав мост 1", те първо виждат дунавския град. 

"Най-доброто от България започва от Русе и минава през Търново", мотивира се Ахмедова.

В разговора се включи и Искрен Веселинов от Русе, и дори ген. Атанас Атанасов, който даде за пример случка от 1987 г., когато Разград е станал областен център. Тогава вицът бил, че операта му е на 60 км от центъра на града.

Велико Търново бе защитен от Станислав Станилов от "Атака" и Евгени Стоев от ГЕРБ. Те припомниха, че в Старата столица има 1780 паметника на културата - най-много в страната, затова там да е центърът е мотивирано предложение. Някой се сети да преброи и паметниците в Русе - около 300.

Вили Лилков от РБ/ДСБ бе единственият депутат, който опита да проведе дискусия по същество. Той поиска децентрализацията да отпадне и даде пример как от 1991 г. България е подписала конвенция за опазване на наследството в Европа и се е ангажирала да създаде единен орган, който да отговаря за това. По думите му даването на правомощия в ръцете на кметовете на общините е нон сенс, защото градоначалниците по закон осъществяват контрола върху намесата и отношението към паметници на културата. С новите разпоредби контролът и разрешителният режим ще е в едни и същи ръце, обясни той.

Контрааргументът на управляващите бе, че децентрализацията ще доведе до по-малко корупция и по-бързи процедури. 

В крайна сметка едва 7 депутати - опозиционната част на РБ, гласува предложението на Лилков, а най-масови бяха гласовете "въздържал се".

Местният патриотичен спор бе разрешен от залата в полза на Велико Търново - лобито на Русе събра едва 36 гласа, а повечето депутати отново предпочетоха да се въздържат от конкретно отношение. От което спечели Старата столица на България.

Глоба до 30 хил. лв. ще се налага на недобросъвестни стопани на паметници на културата, които не изпълняват заповед на министъра да изградят наново разрушен защитен обект, решиха още депутатите. Същият ще е размерът на санкцията и за юридическо лице, което постави, премести или премахне монумент без одобрение на министъра на културата. 

При несъгласуване на реализирането на инвестиционни проекти и поставянето на паметници без съгласуване с министъра на културата глобата ще е от 5 до 10 хил. лв.

Все пак от законопроекта отпадна идеята за въвеждане на принципа за мълчаливо съгласие, според който липса на становище по съдбата на конкретен паметник се смята за позволение за намеса във вида му. Срокът за разглеждане и съгласуване на проектите, свързани с културни паметници става 4 месеца.

Реформата трябва да заработи до две години, а до една - регионалните центрове да бъдат изградени.