Brexit невъзможен

"Всичко разумно е действително и всичко действително е разумно", беше казал един европеец. В този смисъл мисията за излизане на Великобритания от ЕС е политически невъзможна.

Хората в свободните общества могат да вземат каквото решение поискат, разбира се. Но също така те са разумни същества и претеглят ползата и вредата от действията си поне в дългосрочен план. В случая с референдума за Brexit цената, която англичаните трябва да платят за едно напускане на ЕС, е твърде висока, а ползата е по-скоро отрицателна. Това е достатъчно основание, което ще определи хода на събитията. Разбира се, осъзнаването на цената е процес, който отнема време. И точно разликите в това време за осъзнаване определят различните варианти и сценарии за развитие на нещата след днешния референдум. Основните сценарии – най-вероятните – са следните:

Вариант 1 – 65% вероятност: Мнозинството във Великобритания вече е осмислило основните аргументи "за" и "против" еврочленството на страната и взема решение за оставане. При този вариант огромната част от политическият естаблишмънт (воглаве с премиера Камерън) си отдъхва, паундът поскъпва, Ситито се успокоява и медиите масово аплодират прагматичността и образоваността на избирателите в кралството. Шотландските намерения за отделяне се уталожват и отлагат. В ЕС този вариант също би бил приет най-радушно (с изключение на популистката аудитория);

Вариант 2 – 20% вероятност: Кампанията Leave печели на косъм и медиите на Острова славославят смелостта и сувереннността на британския избирател. След еуфорията, обаче, се оказва, че голяма част от консерваторите в парламента са против излизането от ЕС и те предизвикват предсрочни избори преди да са предприети конкретни правни стъпки по отношение на напускане на ЕС. Тези стъпки трябва да са законодателно подплътени и затова е необходимо парламентарно мнозинство. Започва втора кампания "за" и "против" Brexit –този път в рамките на общи избори. Вярно е, че инерцията от спечелването на референдума (в този вариант) може да понадуе платната на "суверенистите". Но също така е вярно, че искащите оставането на Великобритания в ЕС вече ще бъдат максимално мобилизирани и най-вероятно ще спечелят изборите. Така или иначе, преди съставянето на мнозинство в парламента, което подкрепя Brexit, не могат да се очакват реални действия за напускане на съюза. Към настоящия момент, съставянето на такова мнозинство след едни нови избори не изглежда много вероятно.

Вариант 3 - 15% вероятност: Кампанията Leave печели референдума, правителството на Камерън задейства чл. 50 на Лисабонския договор (процедура за излизане), провеждат се предсрочни избори и Борис Джонсън става премиер с антиевропейско парламентарно мнозинство. При този вариант Великобритания влиза в дълъг –минимум двугодишен – период на договаряне на условията на своето излизане, като се опитва да си гарантира пълноправен и неограничен достъп до европейското икономическо пространство. В процеса на това договаряне се сбъдва мечтата (на някои) за „норвежки вариант“. Но (по Труман Капоти) сбъднатите мечти обикновено са най-големите разочарования. Оказва се, че за да си гарантира икономическите привилегии, Великобритания трябва да продължи да приема като задължително цялото право на ЕС, да прави вноски в определени ЕС фондове, като същевременно губи правото си на глас в органите на съюза. Сделката започва да изглежда безсмислена и мнозинството, което стои зад нея, започва да губи доверие. На всичкото отгоре Шотландия е на път или вече се е превърнала в отделна държава. Преговорите с ЕС се протакат, надлъгването продължава... и идват нови парламентарни избори в кралството, които анти-ЕС партиите губят. Тук преминаваме към вариант 2, а може да се стигне и до нов референдум – т.е. вариант 1.

Всички тези усложнения показват, че ирационалността може да надделее в определен момент, но в средносрочен план хората – в условия на свободен избор и честна надпревара – отсяват плявата от зърното и стигат до решения, които са по-добре обосновани.
Разбира се, анализът на вариантите по-горе допуска, че ЕС остава повече или по-малко непроменен дори след евентуален референдум за излизане на Великобритания. Това е необосновано предположение. За симетрия могат да бъдат очертани поне три възможни варианта и пред ЕС след вота на 23 юни.

Вариант I – 50% вероятност: Съюзът прави успешни опити за координация на ключови свои политики по отношение на миграционната криза, финансовите трудности в еврозоната и изграждането на единна обща политика по геополитически въпроси – Сирия, Русия и т.н. Канцлерът Меркел стабилизира позициите си в Германия и популистките бунтове – като този в Австрия – макар и шумни, остават неуспешни. При този вариант в период до пет години се отваря възможност за по-сериозна ревизия на договорите с перспектива за засилена интеграция, включително в области като фискалната, отбраната и външните работи. Без да се превръща в държава, ЕС разширява полето на наднационалните решения и преминава към изграждане на обща публична сфера, интегрирана партийна система, паневропейска демокрация.

Вариант II – 35% вероятност: Популистките бунтове успяват в отделни по-периферни държави. Австрия, Чехия, Унгария, Финландия – да речем – са "заразени" от събитията във Великобритания и започват да организират собствени референдуми, някои от които успяват да произведат мнозинство за напускане на ЕС. Съюзът преминава през тежък период от около пет години, в които тази епидемия поутихва и става ясно, че излизащите не са попаднали в Елдорадо, а са по-зле, отколкото са били. Междувременно оставащите са използвали тези процеси да интегрират своите политики и да заздравят наднационалните институции. ЕС излиза по-силен от кризата и започва да привлича наново отлъчилите се. Махалото сменя посоката си, провеждат се нови избори, на които популистите се срутват. ЕС преживява успешно втората най-сериозна криза след опърничавото поведение на Дьо Гол в средата на 60-те години на XX век.

Вариант III – 15% вероятност: ЕС в този му вид се разпада с излизането на (втора) ключово важна държава. Да речем Льо Пен печели изборите и референдум във Франция или Меркел и основните партии губят от националпопулисти в Германия. Усилията на следвоенните поколения са пропиляни и Европа навлиза в период от едно до две десетилетия на хаос и загуба на просперитет. Всички са шокирани и не знаят как се е стигнало дотук, но знаят, че биха дали много, за да се върнат нещата така, както са били. По познатият модел започва ново изграждане на наднационални структури. Разбира се, не се тръгва от въглищата и стоманата, а направо от Маастрихт 1993 г. – създава се нов ЕС, нова еврозона, но този път основателите не правят ключовата грешка да оставят фискалната, военната и външно-политическата интеграция на заден план. Възниква европейска федерция, която бързо се разпростира до настоящите страни членки. Европейците разбират, че това е единственият начин да избягнат континентален хаос и да са конкурентно-способни на супер-силите - САЩ и Китай. Загубено е време, загубено е богатство, но нещата все пак са сложени на здрава основа.

Ако комбинираме първите три с вторите три варианта се получава следната матрица от девет възможности (всяка от които има различна вероятност):

Тази матрица ни дава представа за вероятното времетраене на евентуален Brexit – времето, през което Великобритания остава извън ЕС, е дадено в скоби при всеки един вариант. Както става ясно, в повечето от вариантите Brexit или не се случва, или е по-скоро символичен – не се стига до практическо разкъсване на връзките с ЕС и отношенията след това се санират. 

Другото, което матрицата показва е, че не толкова процесите вътре в Обединеното кралство, а тези в ЕС диктуват темповете на интегрирането или дистанцирането от Съюза. Наистина опасните варианти са тези при Вариант III – т.е. възможностите G,H,I, при които става дума за две десетилетия на дезинтеграция. Като цяло, вероятността от такова развитие е много ниска, обаче.

Който и вариант да се случи, очевидно е, че както ЕС, така и Великобритания имат да решават сериозни политически проблеми. Изправени сме пред (някаква) вероятност цял един континент да направи ненужен, скъп и безотговорен избор. Доколкото всичко разумно е действително (по Хегел), роденото от този избор ще е нетрайно, неустойчиво и самоотричащо се. Но докато светът се „нормализира“ може да се окаже, че едно цяло поколение е било „загубено“ или поне шансовете му за добър живот драматично са намалели. Защото в много дългосрочен план (по Кейнс) просто няма да сме живи.

(to be continued)