Полтал "Култура":

Отвсякъде се чува, че Европа не е същата и ЕС няма никакво бъдеще. Сякаш бъдещето блика като нефт в другите континенти и в света като цяло. Залежите на бъдеще неусетно са се изчерпали повсеместно. Само допреди 20-30 години близкото минало беше пълно с бъдеще, ресурсите му бяха още неограничени. Помня лично това време с българската си памет. Политическата система се сменяше пред очите ни и златните жилки на демокрацията чертаеха един нов и хубав живот с отворени граници, нови правила, демокрация…

Сега стоим на ръба на едно задънено настояще, опразнено, несъблазнително, до голяма степен лишено от хоризонт. И нищо особено добро не очакваме в близките пет, десет или петнайсет години. Напротив, дебнат кризи – бежански, религиозни, икономически, екологически, етнически…

Неотдавна дъщеря ми (на 8), докато играеше с плюшените си животни, ги попита: Как сте днес, мили деца? После отиде зад тях и отговори: По-добре от утре. Такава е и нашата днешна ситуация – по-добра от утрешната. И никой вече не мисли за бъдещето с онзи ентусиазъм отпреди. Но можем ли да кажем Future canceled?

Бъдещето на Европа не е икономическа формула, нито само политическа договорка. Изгубването на смисъла, острият дефицит на бъдеще, меланхолията на Европа, приливът на имигрантска тъга или събуждащият се отново национализъм – това са предизвикателства, които искат промяна на стари ментални нагласи. Искат не просто нов разум, а ново, социално чувствително сърце. Трябва друга експертност и друга грамотност. И тук, както винаги, когато нещата станат безнадеждни, можем да кажем: да влезе литературата.

Кризите на Европа са и кризи на езика за нея, кризи на разказа за нея. Те не са само икономически, нито само политически, или поне не могат да бъдат обяснени само на този експертен език. Те са също ирационални, лични, кризи на смисъла. Но имаме и големи експерти по тях – Монтен, Камю, Кафка, Чехов, Томас Ман, Вирджиния Улф… Моля европейските експерти и политици да препрочетат тези автори. Когато говорим за тревожния човек днес, за ситуацията тук и сега, не бива да подценяваме литературата и културата. Защото това са дълготрайните активи и авоари на Европа. Днес, когато изпитваме сериозен дефицит на емпатия, това е особено важно, политически важно.

Ако има европейска ценност, изработена от културата, която не бих заменил за нищо – тя е съчувствието и милостта към по-слабия, към страдащия, към изгубилия надежда. Европа сега най-много се нуждае от емпатия. Да събуди емпатията си към другия, към различния, да чуе историята му, да разкаже своята и да продължат да живеят заедно. По-трудно е да уязвиш или убиеш този, който ви е разказал за себе си, децата или майка си. Защото човекът се превръща в човек, когато има история. Това е истинската метаморфоза – чудото на литературата и емпатията. Само такава Европа на емпатията има бъдеще.

Над 84 милиона жители на Европа са под прага на бедността. Невидима държава на бедността, пръсната из целия континент, която понякога прекосяваме, отивайки на работа, разхождайки кучето си сутрин в парка. Нейните най-тъжни граждани по това време оправят дюшека си от картони върху пейките. Тази държава вече е по-голяма от Великобритания или Германия. С бежанците тази държава ще расте. Нейните нови квартали са навсякъде, в Мюнхен, Лондон или Париж. Това, нека го кажем ясно, не е чужда държава. В нея живеят често и нашите родители. И не става дума само за инвестиране на пари, а за едни по-трудни инвестиции – на внимание и съчувствие. Тази държава също в някакъв смисъл е тръгнала да напуска Европа и ЕС. И трябва да говорим за нея, защото тя също не е изолиран остров.

„Господа, Англия е остров.” Известна е тази фраза, с която всеки път Жул Мишле започвал лекциите си. И постепенно студентите разбирали, че тук се казва повече от очевидното, че това определение минава отвъд географията. Днес, през 2016 г., със същата убеденост обаче можем да кажем друго. Господа, Великобритания е полуостров! Полуостров, който е част от полуострова Европа. Островите в свят като днешния са станали невъзможни. Броени дни преди референдума за оставане на страната в ЕС бих искал само да припомня едни други известни думи, на голям английски поет от XVII век, Джон Дън. Нека си ги припомнят тези, които искат Великобритания да напусне полуострова. (Обърнете внимание на заглавието, което обикновено пропускаме: „Молитви при извънредни случаи”.)

No man is an island, entire of itself; every man is a piece of the continent, a part of the main. If a clod be washed away by the sea, Europe is the less… any man’s death diminishes me, because I am involved in mankind, and therefore never send to know for whom the bell tolls; it tolls for thee. (John Donne, 1624, Devotions upon emergent occasions, Meditation 17)*

Скъпи Brexiters, това е новината днес, макар и идваща от XVII век: Великобритания не е остров. Човек не е остров. Нищо вече не е остров в свят като днешния.

...

Der Standard, 22.06.2016

Текстът е писан по покана на австрийския всекидневник, отправена към европейски писатели от различни страни по темата за Британския референдум. Сред останалите автори са Уилям Бойд, Мирча Картареску, Миленко Йергович, Софи Оксанен, Томас Венцлова и др.

 

*„Човекът не е остров

вътре в себе си затворен;

човекът има връзка с континента,

той е част от всичко друго;

отмъкне ли морето буца Пръст,

по-малка става територията на Европа…

Всяка човешка смърт ме намалява,

аз съм част от цялото човечество.

И затова недей да питаш

за кого бие камбаната:

тя бие за теб.“

превод Владимир Левчев