Преживяваме велики времена. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск наскоро изрече: “Усещаш го. Нещо старо приключва, нещо ново започва.”

Исторически момент. Винаги се стремим да разпознаем вълната, която ни носи, но тогава ние сме самата вълна. Само в моменти на големи кризи можем да уловим движението – дали ни тласка напред или назад.

Този референдум беше чума. Държава като Великобритания гласува за излизане от ЕС? В такъв случай Европа е на смъртно ложе. Няма го вече старият съюз. Време е за нов.

Нещо ново започва, но какво е то?

Европейският съюз се роди върху развалините на фашизма. Днес той трябва да се изгради наново върху развалините на капитализма. Заклинанието при основаването на ЕС беше: “Никога вече война!” Днес то трябва да гласи: “Никога вече несправедливост!” Тогава трябваше да се даде отпор на насилието и омразата. Днес трябва да се заговори за безработицата и бедността. Една социална Европа е съвременият вариант на обещаното в началото - мирна Европа. И това е единственото, с което все още може да се спре революция от дясно.

През цялото време се говореше за съдбата на Великобритания. Но Туск имаше право, като каза: “Brexit би могъл да е началото на разрушаването не само на ЕС, а и на цялата политическа цивилизация на Запада.”

Това, което никога не се удаде на социализма – да притисне Запада, на глобализирания капитализъм му трябваха само няколко години.

Не е чудо, че така наречените граждански партии и вестници са безпомощни срещу революцията от дясно. Те я предизвикаха и сега съжаляват. Те дадоха тласък на една икономическа система, която ражда не само неравенство и несправедливост, а и цинизма на масите. Това е цинизмът на самите елити, а сега го вменяват във вина на избирателите. Успехът на десните е треската на Европа. Десните не са болестта. Те са симптомът. Хората могат да бъдат обвинявани, че вървят в погрешната посока. Не могат обаче да бъдат винени, че не искат да останат, където са били. Те бяха измамени.

Алтернатива за Германия (евроскептична и ксенофобска партия – б. р.) не е катастрофа на системата, а нейната необходима равносметка. Който иска да спре АзГ, е длъжен да реформира системата, която роди тази партия. Длъжни сме да преосмислим. Изпуснат от въжето, капитализмът разяжда либералната демокрация. Процесът обхвана цяла Европа. И той може да бъде спрян само в цяла Европа. Днес "социално пазарно стопанство в една страна" е толкова немислимо, колкото някога "социализъм в една страна".

Целта е ясна. Изобщо не трябва да я наричаш "Обединени европейски щати". Достатъчна е федерация на национални държави. Първите стъпки са обща бюджетна политика, координирана данъчна политика, укрепване на Европейския парламент и на Европейската комисия. По-късно създаване на правителство в Брюксел, като неговият председател се избира от Европейския парламент, както и създаване на негова втора камара като представителство на държавите.

По време на еврокризата се говореше за "шанс за големия скок". Така през 2011 г. го формулира европолитикът Хавиер Солана. Ангела Меркел не използва този шанс. Това беше най-големият исторически провал на канцлерката. По време на кризата тя не пое по европейския път на Конрад Аденауер (Римските договори), Хелмут Шмит (европейската валутна система) и Хелмут Кол ( Договорът от Маастрихт), а избра националния. Може ли да поправи грешката си?

Който я е наблюдавал продължително време, той знае, че в политическия си живот тя беше един единствен път развълнувана. Това беше, когато Барак Обама й връчи Presidential Medal of Freedom (на 7 юни 2011 г. в Белия дом – б. р.). Но такива лаврови клонки бяха само кредит на доверие. Който иска да спаси либералната демокрация, е длъжен да спре десните. Който иска да спре десните, той трябва да промени системата, която ги ражда.

Сега е налице нерешима взаимообвързаност – Европа трябва да стане по-силна и същевременно по-социална.

...

Якоб Аугщайн е издател на седмичника за политика “Дер Фрайтаг” и е редовен автор на “Шпигел”, където е публикуван коментарът му. Преводът е на Клуб Z.