Срещата на НАТО, която започва във Варшава на 8 юли, по начало е изключително важна поради неотдавнашното рязко влошаване на отношенията на Запада с Русия. Сега, след британския вот за излизане от ЕС, срещата във Варшава се очертава като решително изпитание за целостта на западния алианс, който трябва да приеме трудни и потенциално разделящи решения, насочени към втвърдяване на западния отпор срещу Русия.

Във Варшава НАТО трябва да потвърди решението си да разположи 4 многонационални батальона, всеки с по 1000 войници, в Полша и балтийските страни. Алиансът също така ще пренасочи повече танкове и артилерия към района. Тези разполагания имат за цел да изпратят силно послания след руската намеса в Украйна.

Военните анализатори почти не се съмняват, че Русия може успешно да пребори тези нови баатальони и да окупира балтийските страни, ако избере нападението. Но разполаганията на частите на НАТО са предназначени да послужат като капан с корда, за да изпратят посланието, че ако руснаците искат да нахлуват, ще бъдат въвлечени в пълномащабен конфликт с целия пакт. Военната логика неприятно и неизбежно напомня за Студената война.

Реакцията на Русия на засилването на военното присъствие на НАТО в балтийските държави вече бе твърда. Правителството на Путин разположи ракети с ядрени бойни глави, танкове и нови войски в Калининград - руския анклав, граничещ с Полша и Литва. Правителствата на страните от НАТО сега са притеснени, че Русия може да разположи ракети с малък обсег в Калининград след срещата във Варшава.

В резултат варшавската среща и времето след нея ще представляват сериозно изпитание за нервите на западния алианс.

Британският премиер Дейвид Камерън несъмнено ще се старае да покаже, че Великобритания остава гледаща навън сила, която е ангажирана да носи своя дял от тежестта на отбраната на Запада. Ангажиментът на Великобритания да оглави един от батальоните на НАТО, които ще бъдат разположени в балтийските страни и Полша, наистина изпраща важно послание.

Въпреки това съществува основателно безпокойство, че вотът за "Брекзит" отразява тенденцията срещу британските гласоподаватели да обърнат погледите към себе си. Нещо повече - ако сега Великобритания е изправена пред силно забавяне на икономическия ръст или рецесия, вероятно ще й бъде трудно да поддържа на настоящото им равнище публичните разходи за отбрана.

Ангажиментите на Германия и САЩ към силнаа НАТО също ще трябва да бъдат изтъкнати. Администрацията на Обама постоянно бе обвинявана, че си измива ръцете с Близкия изток и че като цяло оттегля ангажимента си към глобалната сигурност. Успехът на Доналд Тръмп също предизвика тревога от зараждащия се американски изолационизъм. В този контекст обещанието на Белия дом да харчи значително повече пари за отбрана в Източна Европа е много добре дошло. Обратното - последните изявление на Франк-Валтер Щайнмайер - германския външен министър, за "размахването на сабя" от НАТО в Източна Европа изпрати грешно послание за съмненията на Запада.

Руското правителство знае, че много от ключовите европейски лидери, които ще се съберат във Варшава, са в края на мандатите си. По това време догодина Дейвид Камерън и Барак Обаама със сигурност ще са напуснали постовете си, а Франсоа Оланд също вероятно ще е напуснал президентството на Франция. Дори германската канцлерка Ангела Меркел изглежда политически по-нестабилна, отколкото предишните няколко години.

На фона на увеличилите се политическа и стратегическа несигурност е изключително важно срещата на НАТО да покаже единството, последователността и увереността на Запада.

-----

* Коментарът на британския вестник "Файненшъл таймс" е редакционен. Заглавието е на Клуб Z.