ЮЛИЯ СМИРНОВА

Доста мека е руската реакция по взетото във Варшава решение на НАТО да разположи 4000 войника в Прибалтика и Полша, това не е повод за загриженост. Нещо съвсем друго тревожи Путин.

Най-остра реакция относно срещата на върха на пакта изрази Михаил Горбачов. Точно човекът, при чието управление беше сложен край на студената война.

“НАТО започна да се подготвя за преход от студена към гореща война. Те говорят за отбрана, а на практика се подготвят за офанзива”, изрече Горбачов. Последният президент на Съветския съюз, който подкрепяше анексирането на Крим от Русия и критикуваше Запада за наложените санкции, сега обвини НАТО, че с решенията си във Варшава провокира Русия към твърд отговор.

Дали руският отговор на укрепването на източния фланг на пакта действително ще е твърд? За Русия решенията от Варшава не са изненада. А и сигналите на Кремъл преди срещата на върха и непосредствено след това говорят за мека реакция, поне що се отнася до риториката. Така говорителят на Кремъл Дмитрий Песков очаквано критикува срещата на върха, но доста по-сдържано от Горбачов.

Било абсурд да се говори за руска заплаха и той разчитал, че връх ще вземе здравият човешки разум. Русия била отворена за диалог и заинтересована от сътрудничество, ако нейните интереси се съблюдават.

Следващата възможност за разговор е тази сряда по време на заседанието на Съвета НАТО-Русия. Това, че срещата ще се състои още през седмицата, е положителен сигнал.

“Ако Русия се беше решила на остра реакция, то заседанието на Съвета НАТО-Русия щеше да бъде отложено”, каза Андрей Кортунов, генерален директор на руския Съвет по външни работи.

Изобщо не може да се говори за сваляне на напрежението. Със сигурност няма да е приятелска атмосферата по време на заседанието в сряда. Въпреки това Русия и НАТО могат да използват възможността, за да говорят по конкретни мерки, които биха предотвратили военна конфронтация, предизвикана от случайност.

Във Варшава държавите членки на НАТО бяха единодушни, че Русия представлява заплаха за алианса и че верният отговор е сплашване, но и диалог.

До този момент Москва не е особено впечатлена от конкретните мерки за сплашване – в Полша и прибалтийските държави ще бъдат разположени четири батальона (общо 4000 мъже под пагон – б. р.)

"От военна гледна точка те са незначими", каза за в. "Известия" Сергей Михайлов от близката до руското правителство мислителница RISI.

"Батальоните с нищо няма да променят отношенията ни", написа във фейсбук Константин Косачов, председател на Комисията по външни работи на Съвета на федерацията.

Действиелно още преди срещата на върха на НАТО във Варшава Русия обяви, че ще подсили западния военен окръг с три допълнителни дивизии. Така с военната си сила в региона Русия има надмощие над НАТО.

Не толкова решенията от Варшава, а нещо друго тревожи Русия. От години Москва критикува противоракетния щит, който се изгражда в Европа. В миналото Кремъл обяви, че този щит е в нарушение на Договора за ядрените системи със среден обсег на действие.

Със сигурност Москва внимателно е проследила как се развиват отношенията между НАТО и Украйна. За Русия е кошмар сближаването на алианса с Украйна и Грузия и възможна перспектива за членство.

В това отношение нямаше пробив по време на срещата на върха на НАТО във Варшава. Да, непрестанно се подчертаваше, че вратата на пакта остава отворена за нови членки. На съвместна пресконференция с украинския президент Петро Порошенко генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше категоричен: «Въпросът за членство в момента не е на дневен ред.»

Юлия Смирнова е кореспондентка в Москва на в. «Ди Велт», откъдето препечатваме анализа й с незначителни съкращения.