В петък вечер група военни опита да осъществи преврат в Турция – с излизане на армейски части в столицата Анкара и в най-големия град – Истанбул. Пучът се оказа неуспешен, притесненията и страхът покрай обстановката в съседната ни държава обаче остават. За тях разказва и диригентът Здравко Лазаров в свой статус във фейсбук. По време на оперно представление в града на Босфора в петък той и музикантите му разбират за опита за преврат.

По думите му е изключително удоволствие да се дирижира Моцарт, „Отвличане от Сарая“, именно в градините на Сарая, с хора, които знаят и могат да свирят, пеят и музицират Амадеус. Удоволствието обаче е продължило само до средата на второ действие – тогава се разбрало за преврата и музиката мигновено се вдървила.

„Един прекрасен оркестър започва да звучи като развален грамофон и десетките му очи през сълзи да молят за финален акорд. Буците в гърлата на певците им пречат не само да пеят, а дори и да преглъщат. Изтръпнах. Обърнах се назад да видя какво става в публиката… тихо, на пръсти хората се изнизваха.“

Краят на действието някак дошъл – заглушен от рев на хеликоптери и изтребители.

От статуса на диригента личи неговото съмнение, че това е бил опит за истински преврат – според него всички са били наясно, че това не е пуч, че десетките загинали са били или притиснати, или подлъгани; че при един истински военен преврат хората, събрали се да правят и да слушат музика, „биха се радвали, биха празнували“.

Добре подреден сценарий, както се изразява Лазаров.

Предлагаме ви пълния текст на статуса му във фейсбук, публикуван в събота.

"Истанбул, Турция. Там където киселото мляко се разваля след 3 дни и на места по пътищата има ограничения на скоростта от 82км./ч. Там където котките са издигнати в култ почти както кравите в Индия. И същите тези котки кротко другаруват с чайки по покривите.

Там изпитах огромно удоволствие снощи и предната вечер да дирижирам „Отвличане от Сарая“ в градините на Сарая. Удоволствие да работиш с хора, които знаят и могат да свирят, пеят и музицират Моцарт. Удоволствие, което обаче снощи продължи едва до средата на второ действие, когато се разбра за преврата. За пръв път усетих как музиката се вдървява мигновенно. Един прекрасен оркестър започва да звучи като развален грамофон и десетките му очи през сълзи да молят за финален акорд. Буците в гърлата на певците им пречат не само да пеят, а дори и да преглъщат. Изтръпнах.

Обърнах се назад да видя какво става в публиката… тихо, на пръсти хората се изнизваха. Стъпваха също толкова тихо, като котките които боготворяха. Някак си дойде краят на това действие заглушен от рев на хеликоптери и изтребители. Никой не знаеше как да реагира. При други обстоятелства, при един истински военен преврат, всички тези хора, всички тези 48% избиратели събрали се да правят и да слушат музика, която останалите 52% искат да заклеймят и забранят, биха се радвали, биха празнували.

Но сега, всички бяха наясно, че нещо не е наред, че това не е преврат. Не след дълго всичко това се оказа вярно. Цяла нощ стрелби, тътени, фучене… и нищо. Десетки загинали. Предимно полицаи и военни. Едните притиснати, другите подлъгани. Добре подреден сценарий. Жалко за Моцарт и язък, че всичко това развали кротката дрямка на котките и чайките по покривите".

Площад Славейков