ДЕНИС Б. РОС,
АНДРЮ ДЖ. ТЕЙБЛЪР

Администрацията на Обама иска да намали насилието и страданието в Сирия и същевременно да смаже джихадистките групировки там. Ето защо Белият дом прокарва план, според който САЩ да сътрудничат с руските военни в Сирия, да споделят разузнавателни данни и да координират въздушните удари срещу "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.) и свързания с "Ал Кайда" Фронт "Ан Нусра" (който вече се нарича Фронт "Фатех аш Шам" - б.р.). В замяна Русия ще накара правителството на сирийския президент Башар Асад да спре да използва варели бомби и да нанася въздушни удари в районите, в които няма нито една екстремистка групировка.

Прочистването на Сирия от терористични групи е важна задача и след години смърт и разрушения всяко споразумение между воюващите или техните шефове може да изглежда добре дошло. Но планът на администрацията на Обама, срещу който са много хора в ЦРУ, Държавния департамент и Пентагона, не е добър. Той не само ще бетонира обсадата на контролирания от опозицията Алепо от страна на правителствените войски на Асад. Той ще тласне терористичните групировки и бежанците към съседна Турция. Вместо това САЩ биха могли да използват тази възможност, за да заемат по-твърда позиция срещу Асад и съюзниците му.

Държавният секретар Джон Кери се надява това разбирателство с Русия да доведе до напредък по други въпроси, включително за възстановяването на "прекратеното противостоене" - частично примирие, което започна през февруари и бе нарушено през май - и връщане към преговорите за политически преход. Това са разумни цели, които са залегнали и в резолюция на Съвета за сигурност на ООН, приета през декември 2015 г.

Но изтекъл текст от предложеното споразумение с Русия показна, че то е пълно с опасни вратички. Американски и руски представители сега определят районите, в които Фронтът "Фатех аш Шам" има "голяма концентрация" или "значително присъствие", и районите, в които опозиционните групировки доминират, но  съществува "някакво възможно присъствие на "Фатех аш Шам". Това обаче също ще позволи на Асад и неговите ирански и руски поддръжници да атакуват в тези райони опозиционните групи, различни от "Фатех аш Шам", както и да засилят хватката на сирийското правителство.

Башар Асад

По-тревожно е, че на правителството на Асад не му достига човешка сила, за да държи под контрол сунитските райони и то разчита това да правят  "Хизбула" и други шиитски милиции. Тези брутални религиозни групировки най-вероятно ще накарат Фронта "Фатех аш Шам" и други сунитски бунтовници да избягат в Турция, като заплахата от тях и от свързано с тях насилие се доближи повече до Запада. Сраженията също така ке прогонят цивилните сунити, като накарат повечето от тях да тръгнат към Европа.

Инициативата на администрацията към Русия е както поради надежда, така и от отчаяние, но със сигурност не от опит. По време на частичното примирие Русия се възползва от подобни вратички, които позволяваха на нея и на правителството на Асад да продължат да се бият срещу опозиционни групи, различни от "Фатех аш Шам" и "Даеш". Такива нарушения позволиха на Асад и съюзниците му да завземат територии и да обкръжат Алепо.

Администрацията на Обама, изглежда, вярва, че президентът Владимир Путин търси начин да ограничи руската намеса в сирийската гражданска война. Ние се съмняваме в това. Путин е по-заинтересован да покаже, че Русия и нейните приятели печелят в Сирия, а САЩ губят. Той няма да промени подхода си, докато не се убеди, че това е станало много скъпо. Вместо това, понеже знаят, че САЩ няма да предприемат действия за наказание на Русия заради подкрепата й за правителството на Асад, Путин и Асад вероятно ще поставят под заплаха споразумението по същия начин, по който и предишните.

Има алтернатива. Тя е да бъде наказано сирийското правителство за нарушаване на примирието, като бъдат използвани дронове и крилати ракети за удари по сирийски военни летища, бази и артилерийски позиции там, където няма руски войски.

Противниците на такъв вид ограничени удари казват, че те ще принудят Русия за ескалира конфликта и да засмучи САЩ по-дълбоко в Сирия. но тези удари биха били нанесени само ако бъде установено, че правителството на Асад нарушава самото примирие, с което Русия твърди, че е ангажирана. Уведомяването на Русия, че това ще бъде отговорът, може да предотврати такива нарушения на примирието и предложеното военно споразумение с Москва. При всички случаи това ще бъде сигнал към Путин, че неговият сирийски съюзник ще плати, ако не спазва своя ангажимент от сделката.

Ако Русия не иска да ограничи участието си в Сирия, заплахата от ограничени удари би трябвало да я убеди да накара Асад да се държи прилично. Обратно - ако скептиците са прави, че Путин ще вземе на сериозно политическо разрешение само ако подкрепата за сирийското правителство започне да му излиза скъпо, заплахата от такива удари вероятно е единственият начин за започване на политически процес за прекратяване на войната.

Обама и Кери отдавна казват, че няма военно разрешение на сирийския конфликт. За съжаление, Русия и Иран вероятно мислят, че има, или смятат, че приемлив политически изход е възможен без отслабване на бунтовниците и засилване на сирийското правителство. Време е САЩ да заговорят на езика, който Асад и Путин разбират.

------

* Препечатваме статията от в. "Ню Йорк таймс". Денис Б. Рос е бивш съветник за Близкия изток на президента Барак Обама. Андрю Дж. Тейблър е автор на книгата "В леговището на лъва: разказ на очевидец на битката на Вашингтон със Сирия". И двамата са стипендианти на вашингтонския Институт за близкоизточна политика.