Управлението  на обществените медии е важно за властта. По-неумелите политици направо искат политически контрол, но при наличието на медиен регулатор това вече не се практикува толкова често. При действащото законодателство предпочитаният от управляващите избор на генерален директор  може да се осъществи, само ако си осигурят съдействието на регулатора: кадровите решения по закон са в неговата компетентност. Но по дефиниция медийният регулатор е независим.

Тъй като мандатът на генералния директор на БНТ изтича, всички очакваха решението на регулатора: ще насрочи избор – или ще отлага, както подсказват публикации без посочен автор в медии, близки до управляващите. Второто.

Официално оповестената причина: изработване, обсъждане и приемане на нови правила за избор на генерален директор на БНТ. Причина или претекст? Второто.

Отлагането е заради правилата или нови правила се създават  заради отлагането? Второто.

За анализ на предлагания проект е важно да се знаят дефицитите,  които трябва да се преодолеят, и целите, които трябва да се постигнат. За съжаление мотиви към публикувания проект липсват. Ако потърсим мотиви – например в протоколи №27/31 май 2016 година и №28/7 юни 2016 на СЕМ:  според мнозинството членове досегашните правила  търпят „доста критики от страна на обществеността като непрозрачни“, „проблемните звена се свеждат доизискванията за подбор на кандидатите и процедурата за гласуване“, „процедурата на гласуване е непрозрачна и дава възможност за тълкувания на гласовете“.

Дадени са  пояснения за намеренията на регулатора и пред медиите:

„Работна група ще предвиди всякакви възможни варианти при гласуването, например  какво ще става, ако двама членове от 5-членния СЕМ гласува за един кандидат, другите двама – за друг, а петият член е встрани“.

И още пояснения:

“Процедурата трябва да е направена така, че да предвижда всякакви възможни опасности и пречки относно избора. Мога да ви дам пример с разпределението на гласовете, така че да не може да се направи избор. Или събирането на кворум, когато някой го няма. Всички тези проблеми не са разписани в процедурата, а искаме да предвидим всичко, за да направим правилната сметка за лесната и прозрачната процедура по избор”.

Сега към проекта. Видимо намеренията не са осъществени, подобни разпоредби няма. Възможен е и подробен коментар – включително например защо не може да се предлага за обществено обсъждане по-строго изискване от записаното в ЗРТ, ако няма предвидена законодателна делегация – но тук ще се огранича до извода: няколкомесечната процедура за приемане  на нови правила не намира оправдание  – и това е проверимо на базата на досегашните правила, заявените намерения и  публикувания проект.

Толкова по темата. Както става ясно, правилата са симптоматика, темата е  паралелната реалност.

----

* Текстът на Нели Огнянова е публикуван в nellyo.wordpress.com, откъдето го препечатваме. Подзаглавието е на Клуб Z.