Голямата мечта на 31-годишния руснак Валерий Спиридонов е да се сдобие с ново тяло, съобщава "Шпигел". Компютърният специалист страда от спинална мускулна атрофия. Тя се причинява от рядък генен дефект, настъпва прогресивно обездвижване, фаталният край е неизбежен.

Откакто се помни, Спиридонов е на инвалидна количка, която управлява дигитално. Колко още живот му остава, никой не може да каже. За него обаче има надежда, или поне така мисли той.

Италианският неврохирург Серджио Канаверо се е съгласил идната година да трансплантира главата му върху чуждо тяло. За некомпетентните подобен експеримент звучи съвсем ала д-р Франкенщайн.

Д-р Серджио Канаверо, който е решен да извърши сложната трансплантация.

Още през септември 2014 г. д-р Канаверо представя намерението си по време на конференция в Анаполис, организирана от Американската академия по неврология и ортопедия.

"Когато чуете какво възнамерявам да извърша, светът за вас ще стане съвсем друг", обявява италианският специалист.

Той оповестява, че през 2017 г. че ще трансплантира главата на психично здрав човек върху тялото на пациент, изпаднал в мозъчна смърт. Нито тогава, нито сега някой вярва, че това е възможно.

Тази идея не е нова, но никога не е била увенчавана с успех. Още през 50-те години на миналия век са извършвани такива опити върху кучета и маймуни. След интервенцията техният живот е продължил едва няколко дни.

В началото на тази година д-р Канаверо се свързва с китайския учен Синопин Рен. Той е трансплантирал глава на маймуна върху чуждо тяло. Успял е да постигне добър кръвообмен между главата и тялото. Така мозъкът не е получил увреждане поради липса на кислород. След трансплантацията обаче маймуната не е могла да се движи. По етични съображения 20 часа по-късно животното е било умъртвено.

Сега д-р Канаверо е получил съгласието на китайския си колега двамата да оперират Валерий Спиридонов.

Специалсти в областта на трансплантацията са скептични. Те са убедени, че с медикаменти може да се предотврати отхвърлянето на чуждото тяло, но не вярват че няма да настъпят поражения в мозъка.

Д-р Канаверо планира да свали телесната температура на пациента от нормалните 36,6 градуса на 12 до 15 градуса. При ниски температури клетките са в ситуация на „стендбай" и се нуждаят от по-малко енергия, което печели време.

Въпреки това изглежда невъзможно при подобна трансплантация с продължителна липса на кислород мозъкът да остане незасегнат.

"Предполагам, че в такъв случай ще се стигне до инсулт", заявява за "Шпигел" Вейт Браун от Германското сдружение на неврохирурзите.

Най-голямото препятствие обаче е свързването на прекъснатите нерви в гръбначния мозък. Ако това би било възможно, то и сега хора с парализа на гръбначния стълб би трябвало да могат да ходят.

Д-р Канаверо твърди, че лесно може да преодолее нараняванията на нервите с минимален разрез, след което да запълни празнината между влакната с химикала полиетиленглюкол (PEG). Той вече е извършил успешни опити с плъхове.

"Това, което Канаверо си е наумил, няма да се получи", казва Ханс Вернер Мюлер от Факултета по молекулярна невробиология към университета в Дюселдорф.

Самият той е бил научен ръководител на изследване действието на PEG.

Канаверо възнамерявал и да прекъсне гръбначния стълб при много висока точка. Това обаче прави невъзможно мозъкът да контролира дишането, обяснява немският учен. На това мнение е и Вейт Браун, който допълва:

"Ако от техническа гледна точка всичко мине добре, накрая ще има една жива глава, която няма да има контрол върху тялото. Пациентът няма да може да се храни сам, нито да диша самостоятелно, да говори и да ходи до тоалетна."

Канаверо не е съгласен с критиците си. В началото на тази година той и китайският му колега Рен публикуваха отворено писмо в специализираното списание Surgical Neurology International. В него те обвиняват опонентите си, че издавали прибързани присъди, без да са запознати с детайлите.