25 г. след пуча - само 16% от руснаците готови да защитят демокрацията

Едва 16 процента от руснаците биха излезли днес на улицата, за да защитават демокрацията.

Това показва проучване на московския "Левада център". То бе направено по повод днешния ден, когато се навършват 25 години от неуспешния опит за преврат срещу последния съветски лидер Михаил Горбачов.

На 19 август 1991 г. е създаден Държавен комитет по извънредното положение (ГКЧП). В него влизат следните хора:

• Генадий Янаев - вицепрезидент на СССР и председател на ГКЧП

• Валентин Павлов - министър-председател

• Борис Пуго - вътрешен министър

• Маршал Дмитрий Язов - министър на отбраната

• Владимир Крючков - председател на КГБ

• Олег Бакланов - първи. зам.-председател на Съвета за отбрана

• Виталий Стародубцев - председател на Селския съюз

• Александър Тизяков - президент на Асоциацията на държавните предприятия и обекти на промишлеността, строителството, транспорта и комуникациите

ГКЧП обявява, че е взел властта в СССР заради уж масовото недоволство на народа от перестройката на Горбачов и предстоящото превръщане на Съветския съюз в ОНД - Общност на независимите държави. Тя трябва да включва повечето от 15-те съветски републики, които се предвижда да бъдат суверенни.

Михаил Горбачов е изолиран в Крим, където почива. По заповед на Язов в Москва влизат войски - 279 бойни пехотни машини (БМП), 148 бронетранспортьора и 362 танка от Кантемировската дивизия. Крючков нарежда вилата край Москва, в която почива руският президент Борис Елцин, да бъде обкръжена от командоси от спецотряда “Алфа”.

Елцин обаче вече е разбрал за преврата, сам е отишъл в Москва и влиза в Белия дом, където се намира Върховният съвет на Руската федерация. И тук КГБ допуска фатална грешка. Комитетът нарежда да не се пречи на влизането на Елцин в сградата. Така руският президент поема командването на защитата на Белия дом.

Елцин обявява неподчинение на ГКЧП. По призива му на улицата излизат десетки хиляди негови привърженици и това разколебава армията. Тя заема само няколко ключови поста в Москва. Таманският танков батальон преминава на страната на демонстрантите и започва защита на Белия дом.

Единствените три жертви на пуча са дадени през нощта на 20 срещу 21 август. Те са демонстранти, премазани от БМП, чийто път множеството прегражда.

На 21 август Генадий Янаев подписва указ за саморазпускането на ГКЧП. 7 от осемте му членове са арестувани и осъдени на затвор. През 1994 г. те са амнистирани.

Само Борис Пуго се самоубива заедно с жена си. Пучът се проваля, а в края на 1991 г. СССР се разпада.

Мнозина смятат, че ГКЧП е действал по настояване на Горбачов. А след това, когато нещата тръгват към провал, съветският лидер обръща гръб на превратаджиите.

В момента са живи само трима от пучистите. Това са Олег Бакланов (84 г.), Александър Тизяков (89 г.) и Дмитрий Язов (91 г.). 

Днес дори някои от победителите над ГКЧП намират оправдание за действията на пучистите, пише в. "Московский комсомолец". Сред тях е Александър Коржаков - бивш шеф на охраната на Борис Елцин.

"Те (пучистите - б.р.) се опитаха да свършат вместо Горбачов непопулярната работа и се надяваха на него. Но Горбачов излъга съратниците си от ГКЧП. Позволи да ги хвърлят в затвора "Матросская тишина". Пусна ги новата власт, когато Горбачов бе окончателно паднал", споделя Коржаков пред изданието.

На обратното мнение е Сергей Шахрай - по онова време депутат от Върховния съвет на СССР.

"Те искаха да спасят не страната, а своите лични места в нейното ръководство. Това бе цинична борба да лична власт. За да не загубят властта, пучистите решиха да играят изпреварващо, но го направиха зле. Те смятаха, че само гледката с танкове по московските улици ще накара руския президент, парламента и всички останали граждани, повярвали в демокрацията, да разберат всичко "както трябва" и да се държат така, както им кажат. Но се получи обратното - като видяха бронираната техника, стотици хиляди московчани излязоха по улиците и пречупиха психологически членовете на ГКЧП", казва Шахрай.

За четвърт век гражданите така и не формираха единно мнение за събитията през август 1991 г., отбелязва в. "Комерсант". Почти една трета от анкетираните от Фонда за обществено мнение (ФМО) или не знаят нищо за онези събития, или нямат ясна представа какво точно се е случило.

За първи път от четвърт век насам московското кметство отказа да разреши днес да бъде проведен традиционният поход на защитниците на Белия дом, предаде Нюз.Ру. Като официален повод градската управа изтъкна "прекалено големия брой мероприятия" и ремонта на много улици.

И да има някакви чествания, в тях няма да участват днешните руски ръководители. Владимир Путин се прочу с фразата си, че разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа. Досега той никога не е коментирал пуча от 1991 г. Но на президентската му клетва през 2000 г. в качеството на личен гост бе един от превратаджиите - някогашният шеф на КГБ Владимир Крючков.

Какви бяха световните реакции

Само трима лидери в света официално подкрепят метежа срещу Михаил Горбачов. Това са Муамар Кадафи на Либия, Саддам Хюсеин на Ирак и Ясер Арафат на Палестина. Първият бе убит от бунтовници, вторият – осъден и обесен. Само Арафат почина от естествена смърт.

От генералните секретари на комунистическите партии единствен приветства пуча Алвару Кунял в Португалия - последният сталинист в Западна Европа.

Българският президент Желю Желев бе сред първите лидери в света, които се обадиха на Борис Елцин и го подкрепиха.

БСП, която тогава бе на власт, не посмя веднага да заклейми преврата.

"Нямаме достатъчно информация и поради това нямаме позиция", снищавайки се заяви лидерът й Александър Лилов.

Но поне официално социалистите не подкрепиха пуча. Вечерта на 19 август 1991 г. обаче край Партийния дом в София бяха забелязани доста на брой възрастни хора със светнали от радост лица, а също и от водка - очи. Два месеца по-късно БСП загуби изборите.