В последните месеци много известни публични фигури, сред които поне един близък помощник на президента Владимир Путин, настояваха Русия официално да обяви Михаил Горбачов за престъпник заради това, че е помогнал за разпада на Съветския съюз, започва репортажа си от Москва Нийл Макфаркуар от „Ню Йорк таймс“. Ето как продължава:

Някои редовно настояват Горбачов да бъде съден за тези събития, а както каза и един депутат, за да се разобличат действията на „петата колона“ в Русия. Въпреки това, когато организаторите на празненството за 85-ия рожден ден на Горбачов през март потърсили прочутия хотел „Украйна“ в Москва, собствениците отказали да получат пари, след като научили, че ще приемат бившия президент.

"Те казаха, че без Горбачов са щели да бъдат дребни търговци, които да продават незаконно контрабанда на пазара“, казва Алексей Венедиктов, близък приятел и главен редактор на радиото „Ехото на Москва“, основната медия на либералните руснаци.

„Те казаха: Сега ние сме собственици на всичко това благодарение на Горбачов!“

Самият Горбачов пренебрегва факта, че 25 години след разпада на Съветския съюз той остава сред най-хулените хора в Русия.

„Това е свободата на изразяване“, казва той.

Въпреки това официалната линия за очерняне на традиционната демокрация, комбинирана със самата идея той да бъде съден, очевидно го дразни и затова той пише статии, есета и книги за необходимостта от засилване на свободата в Русия. Последното му усилие е на английски - The New Russia, която бе издадена в САЩ тези дни. В същото време има и много руснаци, които му се възхищават. Някои го обожават за перестройката и гласността, които дадоха началото на освобождаването от най-репресивните черти на комунистическата система.

Горбачов поведе страната, макар и колебливо, към свобода на словото, свободно предприемачество и отворени граници.

„Някои го обичат заради свободата, а други го ненавиждат заради същото“, казва Дмитри Муратов, редактор на „Новая газета“, един от малкото останали независими вестници, в който самият Горбачов държи 10% от собствеността.

Обществото нашироко го обвинява за загубата на Съветската империя и превръщането им в граждани на второкласна страна, дори и някои да признават, че той отвори нови хоризонти за тях и децата им.

„Обществото не го харесва. Той е анти-Путин“, казва Венедиктов. „Путин е строител, той е разрушител“. Венедиктов определя това схващане като несправедливо. Самият Горбачов казва в интервюто:

„Продължавам да повтарям, че Русия има нужда от още демокрация“.

Близо едночасовото интервю направихме във фондацията му, където в неговия кабинет на най-видимо място стои маслено платно на съпругата му Раиса, която почина от левкемия през 1999 година.

„Чуваме дори от приближени на Путин думи във възхвала на авторитаризма, на решителността и според които демокрация може да има само някъде в далечното бъдеще - казва Горбачов. - Мисля, че ако демокрацията има здрави корени, ако е основана на избори, ако хората могат да избират водачите на равни интервали от време, точно това е, от което имаме нужда. Това е основата за стабилност във външната и вътрешната политика“.

В последните си години Горбачов се превърна в изолиран човек. Повечето му съвременници са мъртви. Той е достатъчно критичен за липсата на демокрация при управлението на Путин, за да го избягват държавните телевизии. Повече от веднъж бе съобщавано за смъртта му. Горбачов не обвинява директно Путин за липсата на демокрация в Русия, въпреки че бе по-критичен към президента преди година, когато книгата му излезе в Русия.

"Той започна да страда от същата болест, от която страдах и аз: самоувереност. Той се приема за заместник-Господ, въпреки че нямам идея на какви основания“.

Горбачов изрежда няколко причини за смекчаването на критиките си. Първо, той не се радва на имунитет срещу криминално преследване и точно както много критици на правителството се чувства некомфортно в момент, когато Кремъл отнема една по една гражданските свободи. Той се страхува да не бъде обявен за „чуждестранен агент“, съживен сталинистки етикет, който просто означава „шпионин“ и който сега се използва за затварянето на десетки граждански неправителствени организации.

„Има достатъчно много реакционно настроени хора в тази страна, които вече ме обявяват за чужд агент – те мислят, че работя за някого“.

Това е изявление на човек, който ако не беше променил нищо, може би все още щеше да е върховен лидер на Съветския съюз, защото предшествениците му управляваха доживот. На второ място, той обвинява за повечето от разязждащите Русия проблеми своя архисъперник Борис Елцин и така оправдава Путин като необходима корекция. Трето, той се съгласява с Путин по много въпроси, по-специално във външната политика. Той подкрепи връщането на Крим и определи референдума като легитимен, въпреки че бе проведен под дулата на оръжията. Това изказване му донесе забрана да посещава Украйна за пет години. Като най-отговорният за края на Студената война, Горбачов се чувства предаден от това, че Западът – особено Съединените щати – се държи като победител и се отнася с Русия като с уволнен слуга, че докара силите на НАТО и Европейския съюз до самите й граници.

"Имаше чувство на триумф в края на Студената война, което се споделяше от много американци - казва той. - Това беше началната спирка към разпада на всичко“.

По вътрешните теми Горбачов е разделен с Путин, въпреки че се ядосва преди всичко на Елцин. Двамата бяха дългогодишни противници, които изпитваха удоволствие да се унижават един друг. Горбачов неохотно признава намесата на Елцин по време на пуча, който искаше да го свали от поста през 1991 година, но дава ниска оценка за неговото хаотично наследство, което превърна демокрацията в мръсна дума в Русия.

„Все още не разбирам защо Елцин се приема като герой в Съединените щати, след като той беше авторитарен“, казва Горбачов в най-емоционалното си избухване, докато удря с ръка върху бюрото.

Горбачов днес пътува малко и дели времето си между офиса и дачата извън Москва. Нарича смъртта на Раиса „най-голямата загуба“. Сега е по-тежък, а известният му белег не изпъква толкова. Въпреки честите посещения в болница, той все още обръща чаши с водка с приятели. Разказва, че често си припомнят един и същи виц за печално известната му кампания срещу алкохола: двама мъже чакат на много дълга опашка за водка, която е дефицитна стока. Единият моли другия да му пази мястото на опашката, защото иска да отскочи до Кремъл, за да забие един в лицето на Горбачов заради политиката му срещу алкохола. Връща се след дълги часове и другият го пита дали наистина е ударил Горбачов в лицето. „Не“, отговорил унило мъжът. „Опашката пред Кремъл беше още по-дълга“.

Различни хора сред 300-те гости на партито за рождения му ден през март вдигаха тостове за Горбачов. Посланиците на САЩ, Германия, Франция и Израел, всички го похвалиха по отделно за заслугите му светът да стане по-мирно и по-стабилно място. Един редактор от радио „Ехото на Москва“, Сергей Бунтман, вдигна ироничен тост като каза, че Горбачов е развалил спокойствието на всички.

„Венедиктов щеше да бъде обичан учител вместо противоречив шеф на популярно радио - каза Бунтман. - Докато Путин щеше да бъде уважаван подполковник от КГБ вместо мишена на критици от цял свят“.

„Вие провалихте живота ни“, пошегува се редакторът.