Ако си спомняте - този номер веднъж мина. Борисов подкрепи Ердоган в искането му за специална "зона за сигурност" в северна Сирия. Основните европейски страни и САЩ отхвърлят и до днес подобна възможност, защото резултатът от такава зона ще бъде категорична турска разправа с националното кюрдско движение в Сирия и съединяване на турската територия с тази на ИДИЛ.

Борисов очевидно знаеше, че основните международни фактори категорично отхвърлят тази възможност, затова пое ангажимента да лобира за нея - никой няма да приеме на сериозно мнението на София по този въпрос, каквото и да е то. В замяна Анкара обеща да сдържа мигрантската лавина срещу българската граница. Сега Борисов се опитва да повтори номера - със същата цел, но върху по-опасна тема.

Снемането на визовите ограничения за турски граждани в Европа ще има силни, може би драматични последствия. Първо, днес между Турция и останалата част от Близкия изток ясна граница няма. Турски паспорт могат да получат - и получават стотици хиляди араби и други мигриращи общности. Снемането на визите за Турция ще създаде на практика едно общо пространство на неограничено придвижване между Париж и Техеран, в което България е по средата.

Второ, в Турция живеят над 20 млн. кюрди, чиито амбиции за автономизация нарастват, а контролът на официална Анкара върху кюрдското движение става все по-суров. Изтласкването на няколко милиона кюрди в посока към Европа би намалило напрежението между турската държава и кюрдското национално движение. Някой би възразил - споразумението между ЕС и Анкара за визите би разрешило само до тримесечни пътувания. Само че и днес в Германия има най-малко стотици хиляди мигранти от Близкия изток, които не са регистрирани и местоположението им не е известно.

Трето, под закрилата на турския паспорт едно подобно споразумение би позволило свободно придвижване на хора и групи със "специални интереси" като част от световното ислямистко движение. Сигурно затова - четвърто - Брюксел толкова много държи Турция да изпълни последните пет от общо 72 изисквания към Анкара за вдигане на визите. В частност - промяна на анти-терористичния закон, по чиито клаузи днес всеки журналист може да бъде вкаран в затвора и въвеждане на лични документи с биометрични данни.

Въпреки, че дори и тези изисквания да бъдат изпълнени, първите три заплахи остават напълно реални и в сила. Борисов поема ангажимента да лобира за турските визови претенции в Берлин и Брюксел, очевидно разчитайки на това, че ходатайството му няма как да бъде уважено. Само че за разлика от сирийската "зона за сигурност", вдигането на визите е тема, по която Турция разчита на по-широка подкрепа на Запад. Както сред европейските либерални среди, така и отвъд океана.

Ако - недай Боже - визите за Турция наистина паднат, последствията за България ще бъдат драматични, дори катастрофални. Защото за Ердоган е безразлично дали Европа ще бъде наводнена от нелегални мигранти от зоните на конфликт южно и източно от Турция (която организирано ги транзитира на запад), или от носители на турски паспорти, които легално нахлуват на Стария континент и го променят драматично завинаги.

България е на входа на тази вълна - и в двата случая. Затова - освен полезната по принцип - дипломатическа активност на премиера към Анкара, достойното и с шансове за успех поведение на България е да изгради своята собствена система за защита от мигрантската лавина в сътрудничество с тези европейски страни, които споделят идентична или подобна на българската позиция в югоизтока на Европа - Австрия, Унгария, Сърбия и Македония.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията