Слагам край на коментарите, поне за мен, относно казуса "Стоичков и битите папараци". Каквото имах да казвам, го казах по Нова тв.

Разбира се, че никой никого не трябва да бие. Но аз ще си позволя да съчуствам на това нещо, "жълтата журналистика", когато ми заснеме кадри от личния живот на истински силните и страшните на деня. Христо е удобна "жертва", знае се как ще реагира, ще си направим реклама на негов гръб, за кой ли път.

Заснемете хора на Очите, докато продават дрога на Слънчев бряг, заснемете с кого и къде се срещат Пеевски и Доган. Или пък личния живот на премиера. Тогава боя ще си струва, ако се разминете само с бой. И да, мнението ми за 90% от днешната журналистика повтаря казаното преди близо век от Стоян Михайловски: "океан от храчки и пяна от помия".

Уви, на авторът на "Върви народе възродени" му е било бедно въобръжението докъде може да се стигне. Казвам ви го и като човек, дипломирал се със специалност "История на журналистиката". А Христо Стоичков е като операта - каквото и да кажеш за него, все ще е вярно (перифраза по Ст. Й. Лец). И продължава да вълнува "широките народни маси", дори без топка в крака. Не сте длъжни да го харесвате. Може би не е образован и възпитан, но малко респект към човек, постигнал много не благодарение на обществото, в което е живял, а въпреки него. За недосетливите - пуснете си пак чудесния филм на Борето Колев.

*Коментарът е от профила на Любен Дилов от Фейсбук. Заглавието е на редакцията