По-важна ли е земята от хората? Или земята става важна заради хората? На 6 септември все това се питам,  докато вървя умислено по дъждовните улици на остров, който не знае ни какво е тракийски чернозем, ни бунт срещу световните империи.

Защо ни беше Източна Румелия? Защо така яростно копняхме за нея и така вироглаво си я взехме? Аз предпочитам да вярвам, че става дума за достойнство. Ние, българите, никак не обичаме пределите, особено, ако някой се опитва да ни натъпче в тях, с очакването да кротуваме. Никога не преглътнахме оскърблението други да ни нареждат докъде да се простираме, кои от нас да са българи, и кои - чужди. Не позволихме да ни разделят тогава, макар че бяхме още деца на световната сцена, една държава ембрион, плаваща сред неизстиналата лава на свободата.

Но това беше тогава. Днес с какъв бяс режем пъпни върви, само.

Днес, когато планетата е ново и неочаквано място за всички и националните държави пак са свити като ембриони, но този път плаващи във формалин, повече от милион българи живеят по света, пръснати физически, но вкопчени с лудо упорство в Източната Румелия на духа. Някои частно и без да крещят от прозорците, други с опърничав, активистки плам, като истински съединисти. През 1885 Александър Батенберг се обявява за "княз на Северна и Южна България". Пак тогава Народното събрание гласува извънредно 5 000 000 лева (от ония пари) за обезпечаване на случилото се Съединение при евентуален военен конфликт.

През 2016 г. правителството води агресивна политика за отчуждаване и публично дискредитиране на българската диаспора (която дори отказва да преброи официално). Народното събрание пък гласува франкенщайнски Изборен кодекс, който цели да откаже българите в чужбина да участват в градежа на България чрез гласовете си, понеже му се свиди 1.5 милион (не от ония пари) за разкриване на секции в чужбина.

На мен страшно ми докривява да сравнявам. А на вас?

Без да е кръвен българин, княз Александър знае, че е негов дълг да представлява всички българи, които, където и да са, желаят да бъдат част от цялото. Бидейки натурални, пръскащи се от гордост българи, днешните ни водачи не искат никого да представляват. И настояват ние, извън пределите на картата, да си останем румелийци. Защото така ни се пада. Защото днес българският народ позволява всекиму да сочи с пръст и а нарежда кой да е българин и кой - чужд. Ако не може по закон, малко по малко и закона ще разтурим. Все някой и друг трик сме понаучили от Чардафон, в края на краищата.

Празник е, опитвам се да съм горда с извършеното от предците ни, но, да си кажа право, всъщност тъгувам за неизвършеното от съвременниците ни. Забравихме ли? Съединението прави силата.  Да се вдигнеш и да подадеш ръка на своите, през главата на собственото си правителство и напук на света, е жест на смелост и правдолюбие, който обезсилва противника с дързост и налива стомана в гръбнака на слабия.

Такава, опака е нашата традиция - като не искат големците, важните неща си ги вършим ние, по комитети, по кръчми, по мегдани. По фейсбук групи. С твърдоглавие и упование.
Дали и този път така да стане? Както затваряме бурканите, така да ритнем чушкопека (в Англия един струва теглото си в изумруди) и да си стиснем ръцете - през Дунава, Ламанша и Атлантика, да се припознаем, без горчивина, без завист и насмешка, и да се разберем, че сме дотук с княжествата и Румелиите?

Дали следващият път, когато депутат нарече сънародник родоотстъпник, понеже същият не отстъпва от правото си да гласува като български гражданин, ако ще на Марс или в орбита около Алфа Кентавър, с Петко Каравелов и княз Александър на уста ще го защитим - един за всички, всички за един?