Само това изявление (на говорителката на Външно в Москва - б.р.)е достатъчно за да придобием представа за степента на дегенерация, до която достигнаха международните отношения в епохата след 11 септември. На мястото на принципите, ценностите и поне номиналното равенство между суверенните държави-партньори, днес имаме една все по-арогантна игра на "велики сили", в която няма дори необходимост от приличие.

Великодържавната говорителка на Кремъл открито защитава и подкрепя руския кандидат за генсек на ООН - Бокова, иронично наричайки я "българския кандидат". Меркел се опитвала да лобира за другия "български кандидат" - изборът на ЕНП и на Берлин - Кристалина Георгиева в Ханджоу, но не успяла.

На този фон поведението на ветропоказател, демонстрирано от българското правителство може да предизвиква само съжаление и унижение. Бойко Борисов отстъпи пред натиска на Москва, упражнен от местния упълномощен в София - Първанов, номинирайки Бокова. Очевидно с ясното съзнание, че това е разделяща и поляризираща българското общество кандидатура, която трудно ще събере и консенсус за подкрепа в Съвета за сигурност.

Не е учудващо, че върху Кристалина Георгиева от години се излива помията на руската медийна пета колона в България. Нейната кандидатура би могла да бъде отработена от българското правителство като обект на обща подкрепа от страна на България и на други европейски страни и институции - т.е. да бъде лансирана като значима европейска кандидатура - независимо от наличието на конкуренция в лицето на Гутиереш, Лайчак и други.

10 години след членството си в ЕС си оставаме квази-държава - измекяр на Москва.

Коментарът е от страницата на автора във фб. Заглавието и подзагалавието са на Клуб Z.