Изразът „докато смъртта ни раздели” вече няма да важи за българските данъчни служби.

Дори когато човек почине, пак ще трябва да се подава годишна декларация за доходите му и да се плащат дължимите налози. Със задължението ще бъдат натоварени наследниците на издъхналото лице. Това става ясно от новостите в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, публикувани от финансовото министерство.

Точният текст гласи, че годишната декларация ще се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители.

Според родното законодателство, ако едно лице се съгласи да бъде наследник, това означава, че поема активите (имуществото) и пасивите (задълженията) на починалия. Тоест – наследникът ще трябва да погаси и последния данък общ доход на отпътувалия за оня свят.

Досега в нормативната уредба имаше „вратичка” за декларирането на доходите и плащането на данъците на починалите лица.

„Установяването на задължения в тези случаи се извършва само с ревизия, но действащият механизъм е изключително сложен за администриране и затруднява както данъчно задължените лица, така и администрацията”, се казва в мотивите на министерството.

И все пак данъчните ще проявят известна снизходителност към наследниците – годишната декларация за починалото лице ще може да се подаде и след срока от 30 април на следващата година, който важи за живите данъкоплатци, но не по-късно от 6 месеца след откриване на наследството.

И последно по темата – ако наследниците или заветниците са научили за доходите на починалия след изтичане на сроковете за подаване на годишната декларация, те трябва да ги декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък ще се преизчислява, тоест ще се дължи с лихвите.

Великият Марк Твен е казал:

„На света има само две сигурни неща – смъртта и данъците”. Ще добавим: и данъците след смъртта.