Article_top

Изразът „докато смъртта ни раздели” вече няма да важи за българските данъчни служби.

Дори когато човек почине, пак ще трябва да се подава годишна декларация за доходите му и да се плащат дължимите налози. Със задължението ще бъдат натоварени наследниците на издъхналото лице. Това става ясно от новостите в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, публикувани от финансовото министерство.

Точният текст гласи, че годишната декларация ще се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители.

Според родното законодателство, ако едно лице се съгласи да бъде наследник, това означава, че поема активите (имуществото) и пасивите (задълженията) на починалия. Тоест – наследникът ще трябва да погаси и последния данък общ доход на отпътувалия за оня свят.

Досега в нормативната уредба имаше „вратичка” за декларирането на доходите и плащането на данъците на починалите лица.

„Установяването на задължения в тези случаи се извършва само с ревизия, но действащият механизъм е изключително сложен за администриране и затруднява както данъчно задължените лица, така и администрацията”, се казва в мотивите на министерството.

И все пак данъчните ще проявят известна снизходителност към наследниците – годишната декларация за починалото лице ще може да се подаде и след срока от 30 април на следващата година, който важи за живите данъкоплатци, но не по-късно от 6 месеца след откриване на наследството.

И последно по темата – ако наследниците или заветниците са научили за доходите на починалия след изтичане на сроковете за подаване на годишната декларация, те трябва да ги декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък ще се преизчислява, тоест ще се дължи с лихвите.

Великият Марк Твен е казал:

„На света има само две сигурни неща – смъртта и данъците”. Ще добавим: и данъците след смъртта.
 

 

Изразът „докато смъртта ни раздели” вече няма да важи за българските данъчни служби.

Дори когато човек почине, пак ще трябва да се подава годишна декларация за доходите му и да се плащат дължимите налози. Със задължението ще бъдат натоварени наследниците на издъхналото лице. Това става ясно от новостите в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, публикувани от финансовото министерство.

Точният текст гласи, че годишната декларация ще се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители.

Според родното законодателство, ако едно лице се съгласи да бъде наследник, това означава, че поема активите (имуществото) и пасивите (задълженията) на починалия. Тоест – наследникът ще трябва да погаси и последния данък общ доход на отпътувалия за оня свят.

Досега в нормативната уредба имаше „вратичка” за декларирането на доходите и плащането на данъците на починалите лица.

„Установяването на задължения в тези случаи се извършва само с ревизия, но действащият механизъм е изключително сложен за администриране и затруднява както данъчно задължените лица, така и администрацията”, се казва в мотивите на министерството.

И все пак данъчните ще проявят известна снизходителност към наследниците – годишната декларация за починалото лице ще може да се подаде и след срока от 30 април на следващата година, който важи за живите данъкоплатци, но не по-късно от 6 месеца след откриване на наследството.

И последно по темата – ако наследниците или заветниците са научили за доходите на починалия след изтичане на сроковете за подаване на годишната декларация, те трябва да ги декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък ще се преизчислява, тоест ще се дължи с лихвите.

Великият Марк Твен е казал:

„На света има само две сигурни неща – смъртта и данъците”. Ще добавим: и данъците след смъртта.
 

Коментари

Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Ще плащаш, разбира се.

Тия държавните заеми, дето вашият Борисов си ги претака в неговите джобове, кой ще ги плаща?

Внуците му ли?

Не си познал.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията