Заглавието може би звучи като извадено от архива, но не е. Фразата, че бившият премиер Иван Костов е виновен за всичко отново стана актуална покрай последните медийни изяви на Меглена Кунева и президентът Петър Стоянов. Кунева обясни, че е била изместена от първото място в евролистата на Реформаторския блок заради призива на Костов да се гласува преференциално за Светослав Малинов. Стоянов също коментира свалянето на Кунева от първото място обяснявайки, че симпатичните млади хора в ДСБ все още слушат старите си ментори - разбирай Костов.

Костов със сигурност носи своята вина и отговорност за трагичното състояние на т.нар.автентична десница. И също така със сигурност няма никаква вина и отговорност за резултатите на Реформаторскяи блок на последните евроизбори. Вярно, той призова да се гласува преференциално и каза, че лично той ще подкрепи Светослав Малинов. В случая обаче не Костов зададе тона. Той просто се включи в общия хор.

Да се обясняват резултатите на реформаторите на евровота с дългата ръка на бившия премиер е много елементарно. Истинското обяснение е далеч по-различно. То се знае и се коментира открито от всички симпатизанти на ДСБ и СДС. Знае се, но се коментира под сурдинка и от водещите политици на тези две партии. А именно - в обединението между ДСБ и СДС от една страна и Движение "България на гражданите" (ДБГ) от друга има дълбоко вътрешно противоречие. Това противоречие си пролича още при формирането на блока и достигна своята кулминация, когато се разбра, че именно Кунева ще води евролистата. До голяма степен от намирането на решение за това противоречие зависи и бъдещето на блока.

Няма как да накараш хора, които не са гласували за Симеон Сакскобургготски през 2001 г. и за които БСП е най-голямото зло в българската политика, да подкрепят Кунева, която е кадър на НДСВ и бе министър в правителството на Сергей Станишев. В този смисъл призивът на Костов може би е катализирал процеса на подкрепата за Малинов, но нищо повече.

А Кунева няма защо да си приписва заслуги за това, че блокът успя да спечели един мандат в европарламента. Основната заслуга за този мандат е на възможността за преференциално гласуване. Ако тя не съществуваше блокът най-вероятно щеше да е под чертата.

Нека предположим, че преференциалното гласуване в Реформаторския блок наистина не е било нищо повече от премерване на мускули между ДСБ и ДБГ. Само преди година на изборите за НС партията на Кунева взе повече гласове от партията на Костов, който все още бе лидер на ДСБ. Как стана така, че на евровота резултатът се обърна?

Обяснението може да се търси в две посоки, като и двете нямат нищо общо с призивите на Костов. На първо място Малинов получи подкрепа и от избиратели на СДС. Това е напълно нормално предвид факта, че между СДС и ДСБ принципни различия няма. Само междуличностни. На второ място - слуховете, че ДБГ на практика вече няма структури, след като всички кариеристчета, нахлули в нея преди година-две вече са се преориентирали, може би са верни.

Що се отнася до президента Стоянов ще е по-добре вместо да продължава джафкането с Костов да си даде сметка какво причини на СДС с непоследователното си - меко казано - поведение. Мераците му да стане конституционен съдия в миналия мандат имаха пагубно отражение върху СДС и до голяма степен бяха причината "Раковска" 134 да се превърне във филиал на ГЕРБ. По този начин бяха отблъснати дори най-верните седесари и партията взе едва 48 хил. гласа на последните парламентарни избори. Днешните залитания на Стоянов към Николай Бареков също не спомагат за връщането на доверието в СДС.

Пред Реформаторския блок има два пътя. Първият е Кунева да се оттегли от лидерския пост в ДБГ и на него да застане някои по-приемлив за десните избиратели човек. Такива в тази партия има. Така лека-полека вероятно огромните различия между двата лагера ще се преодолеят, В противен случай ще е най-добре ако цялото ДБГ напусне блока и той си стане това, което беше и преди, а именно "Синята коалиция". Нищо чудно ако това се случи изборните резултати на автентичната десница да са далеч по-добри.