Днес България чества 108 години от обявяването на своята независимост. Макар и освободила се през 1878 г., до 1908 г. България е васално княжество, чиито сюзерен е султанът на Османската империя. Васалният статут е по-скоро формален, но достатъчно дразнещ тогавашните българи, за да работят те за неговото премахване.

Въпросът доколко България е независима държава е една от големите политически дъвки на нашето съвремие. И една от любимите теми за люти спорове между левицата и десницата, които често се обвиняват взаимно в служба на чужди интереси. Факт е, че България е малка държава, която няма как да не бъде под влиянието на Великите сили (това понятие винаги ще съществува под една или друга форма в световната политика). Но и малките държави могат да демонстрират независимост, с която понякога дори големите са принудени да се съобразяват.

Именно това са направили нашите предци преди 108 години. Възползвайки се ловко от благоприятната международна обстановка те успяват да демонстрират решителност и да отхвърлят окончателно зависимостта на страната ни от Османската империя. По това време изтича 30-годишният срок, в който, според Берлинския договор от 1878 г., Австро-Унгария има право да окупира Босна и Херцеговина. Виена се готви да анексира тази област, с което нарушава договора и дава повод и на България да го наруши. В същото време младотурците, които през лятото на 1908 г. извършват своята революция, тръгват по линията на национализма, което означава нови проблеми за българите, живеещи в империята.

Премиерът по това време Александър Малинов действа решително и поставя Европа и Турция пред свършен факт. Същевременно обаче Фердинанд успява да осигури подкрепата на Австро-Унгария. Османската империя заявява, че ще признае независимостта, само ако България й изплати 125 млн. франка. Въпросът се урежда от Русия, която опрощава задължения на империята към нея, останали от времето на руско-турската война от 1877-1878 г. Защо Русия прави това - дали от загриженост към България, дали защото заедно с Англия и Франция не желае напрежение на Балканите в този момент, е въпрос на тълкувание.

Безспорният факт е, че нашите предци успяват да се възползват от международната обстановка и да постигнат своите цели. Така обявяването на независимостта е вторият голям успех след Съединението, чрез който България прави крачка към реализирането на националния си идеал - обединение на всички българи в независима държава. Третата голяма крачка предстои само след 4 години - Балканската война. Тя също е голям успех, защото с нея България изпълнява почти изцяло своите цели. За съжаление обаче, замаяно от успехите си, тогавашното българско общество не дооценява ситуацията и губи голяма част от завоюваното след злощастната за нас Междусъюзническа война.

Днес, след влизането си в ЕС и НАТО, България се е отказала от част от своята независимост. От друга страна обаче страната ни за пръв път в своята история е част семейството на европейските държави, с което един от идеалите на българските възрожденци е реализиран. 

Остава само българските политици да изживеят компекса си от "началниците в Брюксел" и да се възползват от всички възможности, които настоящият международен статут на България им дава. Близостта ни до Евразия е географска даденост, докато членството ни в Европейския съюз е извоювана от нас политическа реалност. И само от нашата независима воля зависи дали ще се възползваме от собствените си успехи.

Защото с днешна дата от нас започва Европа. Докато в началото на XX в. земите ни са били само една територия в опасна близост до Проливите. Няма нито една причина, поради която ние да сме по-малко независими от българите, които са обявили нашата незаивимост преди 108 години.