"Руска операция за влияние в САЩ е нещо, коте следим много внимателно."

Така наскоро "Вашингтон пост" цитира неназован висш разузнавателен източник. Ето какво се казваше в статията:

"Американски разузнавателни и правоохранителни агенции разследват това, което разглеждат като широка руска операция под прикритие в САЩ за сеене на обществено недоверие в предстоящте президентски избори и в американските политически институции, съобщиха представители на разузнаването и Конгреса."

Информационните кампании не са нещо ново за Русия, която ги води на Балканите най-малко от 8 години насам, като всичко започна с отделянето на Косово от Сърбия и провъзгласяването на независимостта. Там стратегията й се състои в създаването на представа за Русия като за велика сила и силен съюзник, като за това се харчат малко пари в инвестиции или дарения за държавите.

Ето какво могат да научат САЩ от руския нискотарифен и високодоходен комуникационен подход там.

Защо Балканите?

Западните Балкани са от символична важност за външната политика на Путин. Мнозина в Русия видяха в разпадането на Югославия пример за унижение, при който Западът пренебрегна мнението на Москва. А постсъветския свят първи видя плана за "цветните революции". Този план бе "Отпор" ("Съпротива") - масово невъоръжено движение, което щеше да освободи страната от Слободан Милошевич, а след това да се превърне в неправителствена организация, която съветва и обучава продемократични активисти.

Путин така и не се отърси от своята изненада как Русия изгуби влиянието си в Косово, когато то стана автономно, а след това бе признато като независима държава. Той използва катаклизмите и независимостта на тази територия като оправдание за налагане на руската сила чрез битките в Абхазия и Южна Осетия през 2008 и в Крим през 2014 г.

Руснаците смятат, че за да бъде велика сила, страната им трябва да играе роля в настоящето на Балканите. Историческите причини са две. Първо, това са интересите на Руската империя да контролира Босфора. Второ - тъй като много руснаци смятат, че славяните могат да се обединят през границите, има сантимент, наречен панславизъм, според който има "специална връзка" между Русия и славянските страни на Балканите.

Как Русия води пропагандната си кампания на Балканите

Руската пропагандна кампания на Балканите е насочена предимно към сръбскоезичните славянско-православни общности на Балканите. Главно оръдие на руската информационна политика са телевизионната мрежа и интернет порталът RT (преди Russia Today) и онлайн новините и радиопрограмата Sputnik Srbija. От началото на 2015 г. двете програми имат общо относително малоброен персонал от 30 души.

Главното послание е недвусмислено - има специална връзка между Русия и славянско-православните общности на Балканите.

Това послание се създава по няколко начина. Първо, водещите и авторите редовно говорят за общите славянски история и култура, като наблягат върху дългогодишната и (в този случай) благородна намеса на Руската империя в тази част на света.

Второ, като отдушник биват използвани риториката срещу политическия елит и Запада, като се говори най-вече за събития и идеи, чувствителни за сърбите, като бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г.

И накрая, те говорят за теории на конспирацията във връзка с продължаващата заплаха от Запада като твърдението, че Мадлин Олбрайт, която беше държавен секретар, когато НАТО бомбардира Югославия през 1999 г., изпитва "патологична омраза към славяните".

Канят се местни проруски анализатори и политици, за да подсилят тези внушения, като припомнят на аудиторията за ветото на Москва върху резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница и приноса й в подкопаването на кандидатурата на Косово за ЮНЕСКО. Противопоставянето на сръбското правителство срещу членството на Косово в ЮНЕСКО се основаваше върху нежеланието му да признае официалното съществуване на Косово. Официалната му позиция обаче бе твърдението, че не може да се вярва на косовското правителство, че опазва намиращите се там сръбски православни манастири. Противопоставянето на Белград, подкрепено от Русия, в крайна сметка доведе до провал на кандидатурата на Косово.

Същевременно Западът бива рисуван като културно безразличен и (за разлика от Москва) неспособен да разбере славянската изключителност.

Избраният от Русия метод е разширен чрез редица медии на Балканите. Базираният в Белград Център за евроатлантически проучвания идентифицира 109 организации, насърчаващи различни аспекти на сръбско-руските отношения, включително руски фондации и проруски депутати.

Разбира се, само по себе си наблягането върху славянското братство не е дезинформация. Това, което Русия се опитва да направи, е да внуши чувството, че отношенията между двете страни са между по-голям и по-малък брат. тя се опитва да пробута образа на Москва, която се вслушва и третира еднакво славянските правителства в Белград (Сърбия), Скопие (Македония) и Баня Лука (Република Сръбска в Босна и Херцеговина).

Западът обратно - не предлага адекватен подход, при който балканските държави да бъдат вкарани в идентичността на ЕС. В резултат обществената подкрепа за Европейския съюз започна да спада.

Какво се опитва да постигне Русия?

Руската комуникационна стратегия носи дивиденти. Значително повече сръбски граждани казват, че биха предпочели съюз с Русия (67,2 на сто "за" и 18,8 на сто "против"), отколкото да кажат, че биха искали да влязат в ЕС ((50,9 на сто "за" срещу 38,8 на сто "против").

Интересното е, че руската комуникационна стратегия не предлага алтернатива на ЕС. В медиите тя може да критикува Брюксел и европейската политика, но те не описват Евразийския съюз като възможна алтернатива за Белград.

Нещата изглеждат по-предизвикателни от военна перспектива. Русия открито увещава балканските страни да не влизат в НАТО, призовава за по-тясно военно сътрудничество с подкрепяната от Москва Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС). Черна гора трябва да стане пълноправен член на НАТО някъде между декември 2016 и април 2017 г. Изправена пред този краен срок, Москва може да подтикне сръбските военни да сътрудничат по-тясно с руските сили, като се присъедини към ОДКС.

Антинатовската кампания може да има силно отражение в краткосрочна перспектива върху умиротворителните мисии на ЕС (ЕУФОР) и на НАТО (КФОР) на Западните Балкани.

Какво може да научи Западът от руската комуникационна стратегия на Балканите?

• Балканите може да са опитно поле за информационните кампании на Кремъл където и да било. Ограничените инвестиции доведоха до благоприятни обществени нагласи и повече открито проруски партии в сръбския парламент, където те получиха почти 15 на сто от гласовете.  Въпреки че това може да са малки победи, те могат да бъдат достатъчни да наклонят изборите и политиката в по-близка до Кремъл посока.

• Руската комуникационна стратегия е ефективна, когато показва разликите, но рядко предлага подходящи алтернативи. Тя насърчава антизападни настроения, стимулира поляризация, но не предлага убедителна алтернатива на Европейския съюз.

• ЕС работи срещу руската пропаганда най-вече в рускоезичните страни. Той все още не е обърнал внимание на руското влияние на Балканите въпреки настояванията на конференцията за Балканите на Лондонското училище за икономика през 2015 г.

Преди нахлуването в Украйна руският генерал Николай Бордюжа бе попитан за пропагандните усилия на Кремъл. Той бе цитран да казва:

"В информационната война страната, която казва истината, губи."

Русия постепенно увеличи разходите за телевизия, радио и онлайн медии зад граница. Макар че шансовете за руска военна намеса извън Украйна и Сирия може да са ограничени, Кремъл несъмнено ще продължи с пропагандната си стратегия, най-вече по отношение на ключовите избори на Запад.

----

Авторът е гост лектор в Лондонското училище по икономика. Коментарът му е публикуван във в. "Вашингтон пост".