Article_top

Да се посмееш със "западняците", на които Ловеч им звучи като Love It (или поне така казаха от любезност)...

Да се втрещиш от венецуелския китарист на известна германска банда, който пее кавър на италианския американец Рони Джеймс Дио до степен да просълзи българските му фенове...

После германец да пее Victim of Changes на "Джудас"...

Да видиш замръзващите Кай Хансен и Михаел Киске, които определено в момента са по-добрият "Хелоуин"... 

Ей такива неща се случиха. Мястото - старите казарми на Ловеч. Съорганизатори - общината и Цонко Цонев. Публиката - скромна, но почти изцяло фамилиарна като старата "каварненска" агитка. Градусите... не питайте!

Но амплитудата между вътрешните и външните беше поне 35, ако вземем за ориентир, че обичайната водка е 40.

Ей замръзвам. Нося си една шапка и ще си я сложа, ок?

Михаел Киске от първия състав на "Хелоуин" го казва и без да му мигне окото продължава да си е същият рокаджия, но ... с вълнена шапка.

В рамката "Унисоник" двамата с най-пишещия музика член на германската банда - Кай Хансен (или ХАНЗЕН, както държи да натърти Киске, б.а.), ми напомнят защо едно време, когато Хансен... - или както и да е правилно, направи "Гама рей", имаше комай повече български фенове от "Хелоуин".

Хансен и Киске са просто двама луди, от които първият пише истински странни и интересни хармонии, а вторият е склонен да му "уйдисва" и ги изпява. С точността на робот от онази книга на Кърт Вонегът, където измислили роботи спортисти, които непрекъснато отбелязват точки, бележат страйк, вечно уцелват десетката и т.н.

 

 

Старите казарми на Ловеч са прекрасното място (не знам дали има връзка, че повечето банди са немски и затова се чувстваха отлично там, б.а.). Оградено и някак "свойско" като клубче... Не кънти и не "връща", но си има ограда - предизвикателство за всичките градски хапета, които скачаха с радост вътре. А звукът беше повече от разкошен.

Затова сигурно ок се чувстваха и доста чаканите Axxis и Rage.

Чипито (вляво) е огромна находка за Rage.

Та, за Rage беше думата, че класическото пауър трио от Германия (да бе?!) е пременено с венецуелския китарист Маркос "Чипито" Родригес. Който пя като звяр Holy Diver на Дио, когато му се отдаде възможност.

На феста всеки ден свири и по една българска банда - "Конкурент" и "Кикимора", макар че към вторите имаше като че ли по-високи очаквания, които някак не се осъществиха заради звука.

Група "Кикимора" на Николо Коцев

Първата вечер пък "наборите" от "Прити Мейдс" напомниха на - за съжаление - не многото почитатели, които ги познават, че е трудно да си от Дания. По принцип не че е лошо - ок си е да си оттам, но когато искаш да се позиционираш на метъл сцената, трябва да си поне 10 пъти по-мелодичен, кадърен и с интересни идеи от средностатистическата банда татуирани пубери от Калифорния. И така 35 години оцеляване в рока - ето това са "Прити Мейдс". Симпатични чички-купонджии с виртуозно мелодични песни и.. шкембенца.

.Тъпо е, че когато нещо голямо се прецака - имам предвид традициите в Каварна, винаги се получават две по-малки неща. Като посещаемост поне...

Старите ловешки казарми са чудесни - за палатки, за малки деца, за приятелския дух, който винаги е шетал в Каварна.

Цонко Цонев с дъщеря си Зарина. Най-малките не спряха да вилнеят на тревата на феста цели два дни.

И за финал ето го този фен, който е толкова близо до сцената, че му трябват антифони.

 

 

Да се посмееш със "западняците", на които Ловеч им звучи като Love It (или поне така казаха от любезност)...

Да се втрещиш от венецуелския китарист на известна германска банда, който пее кавър на италианския американец Рони Джеймс Дио до степен да просълзи българските му фенове...

После германец да пее Victim of Changes на "Джудас"...

Да видиш замръзващите Кай Хансен и Михаел Киске, които определено в момента са по-добрият "Хелоуин"... 

Ей такива неща се случиха. Мястото - старите казарми на Ловеч. Съорганизатори - общината и Цонко Цонев. Публиката - скромна, но почти изцяло фамилиарна като старата "каварненска" агитка. Градусите... не питайте!

Но амплитудата между вътрешните и външните беше поне 35, ако вземем за ориентир, че обичайната водка е 40.

Ей замръзвам. Нося си една шапка и ще си я сложа, ок?

Михаел Киске от първия състав на "Хелоуин" го казва и без да му мигне окото продължава да си е същият рокаджия, но ... с вълнена шапка.

В рамката "Унисоник" двамата с най-пишещия музика член на германската банда - Кай Хансен (или ХАНЗЕН, както държи да натърти Киске, б.а.), ми напомнят защо едно време, когато Хансен... - или както и да е правилно, направи "Гама рей", имаше комай повече български фенове от "Хелоуин".

Хансен и Киске са просто двама луди, от които първият пише истински странни и интересни хармонии, а вторият е склонен да му "уйдисва" и ги изпява. С точността на робот от онази книга на Кърт Вонегът, където измислили роботи спортисти, които непрекъснато отбелязват точки, бележат страйк, вечно уцелват десетката и т.н.

 

 

Старите казарми на Ловеч са прекрасното място (не знам дали има връзка, че повечето банди са немски и затова се чувстваха отлично там, б.а.). Оградено и някак "свойско" като клубче... Не кънти и не "връща", но си има ограда - предизвикателство за всичките градски хапета, които скачаха с радост вътре. А звукът беше повече от разкошен.

Затова сигурно ок се чувстваха и доста чаканите Axxis и Rage.

Чипито (вляво) е огромна находка за Rage.

Та, за Rage беше думата, че класическото пауър трио от Германия (да бе?!) е пременено с венецуелския китарист Маркос "Чипито" Родригес. Който пя като звяр Holy Diver на Дио, когато му се отдаде възможност.

На феста всеки ден свири и по една българска банда - "Конкурент" и "Кикимора", макар че към вторите имаше като че ли по-високи очаквания, които някак не се осъществиха заради звука.

Група "Кикимора" на Николо Коцев

Първата вечер пък "наборите" от "Прити Мейдс" напомниха на - за съжаление - не многото почитатели, които ги познават, че е трудно да си от Дания. По принцип не че е лошо - ок си е да си оттам, но когато искаш да се позиционираш на метъл сцената, трябва да си поне 10 пъти по-мелодичен, кадърен и с интересни идеи от средностатистическата банда татуирани пубери от Калифорния. И така 35 години оцеляване в рока - ето това са "Прити Мейдс". Симпатични чички-купонджии с виртуозно мелодични песни и.. шкембенца.

.Тъпо е, че когато нещо голямо се прецака - имам предвид традициите в Каварна, винаги се получават две по-малки неща. Като посещаемост поне...

Старите ловешки казарми са чудесни - за палатки, за малки деца, за приятелския дух, който винаги е шетал в Каварна.

Цонко Цонев с дъщеря си Зарина. Най-малките не спряха да вилнеят на тревата на феста цели два дни.

И за финал ето го този фен, който е толкова близо до сцената, че му трябват антифони.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?