Новият им албум World Gone Mad започва с... хм... бас и барабани! Но то с какво друго в такава група?!

Щом Suicidal Tendencies - щурата компания на Майк Мюър (Сyco Miko) се захване с 12-и самостоятелен албум, нещата няма как да не са "психо". World Gone Mad излезе точно вчера.

И дори само заглавието на споменатата откриваща песен си струва - Clap Like Ozzy:

Suicidal са абсолютна религия поне за професионалните музиканти, дали са на смесването на стилове - crossover (между другото, и на расовата свобода на членовете на метъл банда, б.а.) повече от всеки друг.

Ето и още една красота от "тавата", която страшно мирише на стар Suicidal:

Ако бяха футболен отбор, Suicidal може би щяха да са нещо като "Аякс" за басисти.

Но какво става, когато изгубиш гений като Роб Трухильо, който в момента се подвизава в небезизвестните „Металика”?! Младия Трухильо може да видите тук...

Просто е – взимаш още по-добър!

Нарича се Стифън Thundercat Брунър. Макар че вече не беше в бандата за предния албум - "13" (от 2013 г.), бас партиите са негови. А джазът тесен за неговата душа е...

Да се водиш "траш метъл", а басистът ти да свири с Хърби Хенкок, е показателно за класата на Suicidal Tendencies.

Има груув, има траш, има много, много куфеене в тази изумително шантава и приятна група.

След 2015 г. вече ги няма легендите Ерик Муур...

... и Роки Джордж.

Ra Diaz в момента опъва дебелата жица на баса. А на барабаните е Дейв Ломбардо от "Слеър".

Няма как.. Е, не - наистина е той!

Има още една интересна подробност – когато българската група D2 се втвърди след Дичо-епохата  с Дидо за вокал, бяха предгрупа на "Психо Майк" и Ко в Полша... Не малко банди биха си мечтали за такава чест.