Article_top

Джордж Фрийдман

Джордж Фридман e американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания "Стратфор". Автор е на няколко книги, сред които най-известната е "Тайната война на Америка" от 2004 г. 

 

Пристигнах в Румъния, след визитата на американския вицепрезидент Джо Байдън. А министърът на отбраната Чък Хейгъл ще бъде тук след няколко седмици. Основната тема на разговорите в Букурещ, не само между лидерите, а и в обществото, са за Украйна. Опасенията са осезаеми, и те не са само заради руснаците. Те са и за НАТО, за Европейския съюз, за Щатите, и дали всички те ще подкрепят Румъния, ако се съпротивлява на Русия. От другата страна на уравнението, разбира се, е въпросът дали Букурещ  ще направи нещата, които трябва, за да бъде външната подкрепа ефективна. Байдън си тръгна с усещането, че САЩ са в играта. Но това не е регион, който лесно се доверява. Първата стъпка беше лесна. Останалите стават по-трудни.

Ако сегашната малка Студена война стане Голяма, има две европейски страни, които са с най-голямо значение - Полша и Румъния. Полша стои между Германия и Русия на дългата Северноевропейска поляна. Населението й е около 38 милиона души. Румъния е на юг от река Прут и се пресича от Карпатите, а населението е от около 20 милиона. От близо 82-та милиони души, живеещи по източната граница на Европа (Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България), около 58 милиона са поляци и румънци. Посещението на Байдън в Румъния и планираното посещения на президента Барак Обама в Румъния създават усещане за това как Вашингтон гледа на региона и, поне за момента, на света. Как всичко това ще се разиграе, разбира се, зависи от руснаците и хода на украинската криза.

Всички съветски сателити излязоха разклатени след разпада на старият ред през 1989 г. Малцина обаче бяха толкова увредени, колкото Румъния. В много отношения, щетите бяха от самонараняване. Злодеят на историята е румънец - Николае Чаушеску. Той следваше антисъветска политика, стоеше във Варшавския договор, но показваше особена враждебност към Съветския съюз. Помня, че много американци бяха развълнувани от управлението на Чаушеску в Румъния, защото смятаха, че като е против СССР, автоматично е проамерикански настроен. За изумление на Америка, той не беше. Дори не беше прорумънски настроен - като се има предвид, че беше измислил схема, с която да изплати целия външен дълг на Румъния, чрез унищожаването на живота на едно цяло поколение румънци, които, обречени на глад,  дадоха по-голямата част от селското стопанство и промишленото производство на страната за износ в твърда валута. Освен това, създаде кошмарна система за сигурност, едновременно корумпирана, жестока и порочна. Когато дойде краят, той беше и за Чаушеску и жена му - единствените лидери в Източна Европа, които бяха екзекутирани.

Като се има предвид всичко това, Румъния се справи през последните години забележително добре. Безработицата в страната е само около 7%, което по европейските стандарти е изключително ниско. Годишният темп на прираст е повече от 3%, което пък е доста високо. Когато говориш с румънците, е трудно да прозреш душата им. Изглеждат щедри и приятелски настроени, и с малко недоверие и вкус към конспирациите, които са типични за региона. Забележителното за румънците е колко незабележителни са. Излязли са от кошмар, създаден от един от тях, и са успели да възстановят своето равновесие.

Чаушеску е едно на ръка, кошмарът в тази страна всъщност е насаден от руснаците, които пък са били въвлечени във войната (Втората световна б.р.) от германците. Това е довело до една трайна национална черта: когато руснаците действат, страх удря дълбоко в сърцата на румънците. Когато руснаците действат и германците имат пръст, това е най-лошият кошмар за тях. Реакцията им не се проявява както при поляците, които винаги са се ангажирали с директен сблъсък. Вместо това, кошмарният сценарий предизвиква по-предпазлив и сдържан отговор у румънците, включваш търсенето на начин едновременно да се противопоставят, и ако е необходимо, да се адаптират. Преди всичко, това предизвиква търсене на съюзници, за предпочитане достатъчно далеч, за да не ги окупират, и достатъчно силни, за да могат да предоставят смислена подкрепа. Очевидно е, че американците са идеални за тази роля, стига да не прекрачат границата и да не създадат страхове за господство.

Украинският фактор

Това, което задвижи процеса на търсене на закрила, разбира се, бяха събитията в Украйна. Забележително е, че Щатите, които в други случаи са оставали настрана, този път се включиха бързо и значително в действията. В Румъния няма съмнение по отношение на важността на Украйна за Русия, нито някакво съмнение, че руснаците биха я оставили на мира. Моето мнение е, че Русия няма да се откаже, но ще остави нещата да позатихнат. Залогът на Русия е, че украинците няма да могат да формират правителство с широка подкрепа. Ако това е така, руснаците ще могат да разнищят украинците след време, върщайки се към предишното положение. Така че те ще чакат. Ако тази гледна точка е вярна, времето е на страната на Русия. 

Руснаците не желаят да бъдат прекалено агресивни и по друга причина, а именно Германия. Германците не искат да отиват отвъд територията на случайната реторика и да се конфронтират с Русия директно. Всъщност, те въобще не искат да се изправят срещу Москва. Те искат да правят бизнес с Русия. Вече няколко пъти чух, че германците са избрали да се присъединят към Русия по търговски причини. Според мен, немската политика се движи в тази посока, но сделката още не е окончателна. По същият начин, по който руският президент Владимир Путин се втурна към Китай, за да получи дори само на вид стратегически опции, така e и при Берлин - той иска да задълбочи отношенията колкото е възможно. Няма да бъде прекомерно или откровено агресивен докато и ако не се наложи. Германците не могат да си позволят да изглежда сякаш изоставят съюзниците си, и Путин не може да ги постави в тази позиция.

Руснаците искат да успокоят Украйна и по друга причина. Кризите бетонират американците и те действат бързо, често, и ефективно. Кризите, които отмират, карат американците да се спрат и да преценят накъде вървят събитията. Както показа посещението на Байдън в Румъния, Вашингтон действа бързо при криза. Руснаците могат да контролират темпото на американските действия като укротят нещата в Украйна - или поне така си мислят. И точно това притеснява румънците. Те смятат, че имат дългосрочен руски проблем. В момента те правят голям залог, надявайки се американците да изпълнят своите ангажименти, въпреки че руснаците работят за укротяване на непосредствената криза.

Повече или по-малко, румънците гледат на администрацията на Обама като на недостатъчно ангажирана и дори нехайна към опасността, която руснаците представляват. За тях администрацията е и прекалено критична към румънските корупционни практики - нещо, което хората признават като проблем - но силно се интересуват от военната и политическа координация. Те разбират САЩ, което всъщност ги притеснява.  Опитах се да обясня сложността да бъдеш американец. Румънските симпатии бяха сдържани. Те си мислят, че са чули реален ангажимент от американска страна, но просто не знаят колко автентичен е той. 

В хода на различни разговори се опитах да обясня моето виждане за ситуацията. В САЩ има модел за ангажимент към Европа. В този модел намесата се отлага за последния момент. Първо се изграждат партньорски структури, поддържат се съюзниците с икономическа и военна помощ, и след това американците чакат до края на играта, за да се намесят, като винаги се надяват, че няма да се наложи. 

Целите на САЩ

Това, което американците смятат да правят в момента, е да поддържат независима, прозападна Украйна. Това може да е просто невъзможно. Проблемът обаче е, че поставяйки си тази цел, и преследвайки я в някаква степен, САЩ убеждава руснаците, че искат да разрушат Руската федерация, като й отнемат една основна сфера на влияние. Руснаците вече са разбрали, че каквото и да става в поредния рунд с Украйна, процесът няма да приключи.

Каквото и да са си мислили първоначално американците, те осъзнават, че руската заплаха над Украйна е за постоянно, и че каквото и да се случва в Украйна, то ще обхване и страни като Румъния. А Румъния има голямо значение за руснаците по две причини. Първо, тя е на брега на Черно море, а Черно море е южният достъп на Русия към Световния океан. Затова трябваше да задържат Севастопол, и затова Одеса е толкова важна. Руснаците знаят, че трябва да имат достъп до Босфора, контролиран от турците. И все пак, американските самолети в Румъния и румънските кораби в Черно море могат да усложнят ситуацията за тях сериозно, включително и тяхното влияние в Кавказ, защото и Грузия е на Черно море. Трябва да се отбележи, че засилването на военноморските сили е в плановете на Румъния и САЩ, и двете страни разбират какво предизвикателство е това за Русия.

Второто предизвикателство е, че Румъния е потенциален източник на сериозно количество горива, включително и нефт. А единственият истински коз на руснаците в тази игра е продажбата им на енергия на Европа. Вероятно политиката на Германия се влияе от няколко неща, но енергийната зависимост със сигурност е една от основните.

Няма проста енергийна алтернатива на Русия, но може да бъде създадена една от няколко източника, недостатъчна за да измести руската енергия, но достатъчна да намали важността й. Румъния има енергия и други ресурси, с които да допринесе за това, а публичните изявления от страна на САЩ и Румъния включват и ангажимент от страна на Букурещ да се съсредоточи върху производството на енергия, като важен елемент на партньорството. Това не е толкова лесно, колкото звучи. Румъния има репутация в чужбина като страна с много несигурна система за одобряване на такива проекти.

Има още една точка, в която новата стратегия на Румъния се пресича с руските интереси. Румънците смятат, че Русия простира влиянието си в целия регион, но особено при тях. Правят го по традиционните методи - използвайки разузнавателните си служби, за да манипулират политическия процес в Румъния. Също толкова важно - могат да ползват и търговските си връзки, за да изградят мрежи от влияние, които са предназначени да направят изправянето срещу Русия скъпо за Румъния. Руснаците са много ловки и в използването на "Газпром", дъщерните му дружества, и други руски енергийни компании, за да купуват и да инвестират в румънските и регионалните фирми. Сделките никога не са непривлекателни и за двете страни от бизнес гледна точка, но те също така поставят руснаците в позиция, чрез която могат да влият както на енергийната политика, така и на политическата динамика. Това е, което аз наричам търговски империализъм: използването на сделки, особено в енергийната индустрия, за да се създадат блокиращи точки в рамките на политическата система, където руските интереси са застрашени.

Това не се отнася само за Румъния, Русия използва този инструмент, за да оформя поведението и на други страни. Въпреки че е далеч по-малко неприятна от съветската окупация, тази методика все пак представлява предизвикателство към американското влияние.

Руснаците не могат да живеят без Украйна. Те не могат да вземат Румъния. Със или без американците, руснаците не са достатъчно силни за това. Онова, което могат да направят обаче, е да манипулират, да объркват, да отклоняват. За да подкопаят съюза на Румъния със САЩ. А те са умели в политическото маневриране, нужно за това. За много румънци Русия е близо и е силна, а Америка е далеч и е нерешителна. Това ми беше изтъкнато при една среща. Аз отговорих: „През XX век, САЩ спечелиха три войни в Европа. Колко спечелиха румънците?“

Най-забележителното нещо за Румъния и дори Европа като цяло е, че въпреки историческата реалност, че САЩ печелят европейските войни, на Щатите се гледа като наивни, нефокусирани и тромави. Не става въпрос за днешната власт – а за всяко правителство, която помня. И все пак, САЩ са тези, които редовно решават съдбата на Европа.

Румънците знаят това, но все още смятат, че руснаците са по-умни и по-способни от САЩ.  Мисля, че е защото руснаците се движат със страхотен финес и гъвкавост. Те го правят, за да компенсират слабостите си. САЩ действа по-просто. Може да си го позволят, защото действат от позиция на силата. Засега, румънците са приели това, но тяхното приемане е крехко. То зависи от политическата последователност от страна на САЩ, но с голямото разстояние идват и други възможности и умението да промениш нечие мнение. Румъния е тук и не може да отиде другаде. Може само да промени съюзите, и да се надява на най-доброто, нещо, което и двете страни трябва да обмислят.

Публикуваме статията със съкращения. Заглавието е на редакцията.

 

Оставяме този линк в оригиналния му вид по молба на "Стратфор":

"Borderlands: First Moves in Romania is republished with permission of Stratfor."

 
Румънци и американци често правят бойни учения. Снимка БГНЕС

Джордж Фридман e американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания "Стратфор". Автор е на няколко книги, сред които най-известната е "Тайната война на Америка" от 2004 г. 

 

Пристигнах в Румъния, след визитата на американския вицепрезидент Джо Байдън. А министърът на отбраната Чък Хейгъл ще бъде тук след няколко седмици. Основната тема на разговорите в Букурещ, не само между лидерите, а и в обществото, са за Украйна. Опасенията са осезаеми, и те не са само заради руснаците. Те са и за НАТО, за Европейския съюз, за Щатите, и дали всички те ще подкрепят Румъния, ако се съпротивлява на Русия. От другата страна на уравнението, разбира се, е въпросът дали Букурещ  ще направи нещата, които трябва, за да бъде външната подкрепа ефективна. Байдън си тръгна с усещането, че САЩ са в играта. Но това не е регион, който лесно се доверява. Първата стъпка беше лесна. Останалите стават по-трудни.

Ако сегашната малка Студена война стане Голяма, има две европейски страни, които са с най-голямо значение - Полша и Румъния. Полша стои между Германия и Русия на дългата Северноевропейска поляна. Населението й е около 38 милиона души. Румъния е на юг от река Прут и се пресича от Карпатите, а населението е от около 20 милиона. От близо 82-та милиони души, живеещи по източната граница на Европа (Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България), около 58 милиона са поляци и румънци. Посещението на Байдън в Румъния и планираното посещения на президента Барак Обама в Румъния създават усещане за това как Вашингтон гледа на региона и, поне за момента, на света. Как всичко това ще се разиграе, разбира се, зависи от руснаците и хода на украинската криза.

Всички съветски сателити излязоха разклатени след разпада на старият ред през 1989 г. Малцина обаче бяха толкова увредени, колкото Румъния. В много отношения, щетите бяха от самонараняване. Злодеят на историята е румънец - Николае Чаушеску. Той следваше антисъветска политика, стоеше във Варшавския договор, но показваше особена враждебност към Съветския съюз. Помня, че много американци бяха развълнувани от управлението на Чаушеску в Румъния, защото смятаха, че като е против СССР, автоматично е проамерикански настроен. За изумление на Америка, той не беше. Дори не беше прорумънски настроен - като се има предвид, че беше измислил схема, с която да изплати целия външен дълг на Румъния, чрез унищожаването на живота на едно цяло поколение румънци, които, обречени на глад,  дадоха по-голямата част от селското стопанство и промишленото производство на страната за износ в твърда валута. Освен това, създаде кошмарна система за сигурност, едновременно корумпирана, жестока и порочна. Когато дойде краят, той беше и за Чаушеску и жена му - единствените лидери в Източна Европа, които бяха екзекутирани.

Като се има предвид всичко това, Румъния се справи през последните години забележително добре. Безработицата в страната е само около 7%, което по европейските стандарти е изключително ниско. Годишният темп на прираст е повече от 3%, което пък е доста високо. Когато говориш с румънците, е трудно да прозреш душата им. Изглеждат щедри и приятелски настроени, и с малко недоверие и вкус към конспирациите, които са типични за региона. Забележителното за румънците е колко незабележителни са. Излязли са от кошмар, създаден от един от тях, и са успели да възстановят своето равновесие.

Чаушеску е едно на ръка, кошмарът в тази страна всъщност е насаден от руснаците, които пък са били въвлечени във войната (Втората световна б.р.) от германците. Това е довело до една трайна национална черта: когато руснаците действат, страх удря дълбоко в сърцата на румънците. Когато руснаците действат и германците имат пръст, това е най-лошият кошмар за тях. Реакцията им не се проявява както при поляците, които винаги са се ангажирали с директен сблъсък. Вместо това, кошмарният сценарий предизвиква по-предпазлив и сдържан отговор у румънците, включваш търсенето на начин едновременно да се противопоставят, и ако е необходимо, да се адаптират. Преди всичко, това предизвиква търсене на съюзници, за предпочитане достатъчно далеч, за да не ги окупират, и достатъчно силни, за да могат да предоставят смислена подкрепа. Очевидно е, че американците са идеални за тази роля, стига да не прекрачат границата и да не създадат страхове за господство.

Украинският фактор

Това, което задвижи процеса на търсене на закрила, разбира се, бяха събитията в Украйна. Забележително е, че Щатите, които в други случаи са оставали настрана, този път се включиха бързо и значително в действията. В Румъния няма съмнение по отношение на важността на Украйна за Русия, нито някакво съмнение, че руснаците биха я оставили на мира. Моето мнение е, че Русия няма да се откаже, но ще остави нещата да позатихнат. Залогът на Русия е, че украинците няма да могат да формират правителство с широка подкрепа. Ако това е така, руснаците ще могат да разнищят украинците след време, върщайки се към предишното положение. Така че те ще чакат. Ако тази гледна точка е вярна, времето е на страната на Русия. 

Руснаците не желаят да бъдат прекалено агресивни и по друга причина, а именно Германия. Германците не искат да отиват отвъд територията на случайната реторика и да се конфронтират с Русия директно. Всъщност, те въобще не искат да се изправят срещу Москва. Те искат да правят бизнес с Русия. Вече няколко пъти чух, че германците са избрали да се присъединят към Русия по търговски причини. Според мен, немската политика се движи в тази посока, но сделката още не е окончателна. По същият начин, по който руският президент Владимир Путин се втурна към Китай, за да получи дори само на вид стратегически опции, така e и при Берлин - той иска да задълбочи отношенията колкото е възможно. Няма да бъде прекомерно или откровено агресивен докато и ако не се наложи. Германците не могат да си позволят да изглежда сякаш изоставят съюзниците си, и Путин не може да ги постави в тази позиция.

Руснаците искат да успокоят Украйна и по друга причина. Кризите бетонират американците и те действат бързо, често, и ефективно. Кризите, които отмират, карат американците да се спрат и да преценят накъде вървят събитията. Както показа посещението на Байдън в Румъния, Вашингтон действа бързо при криза. Руснаците могат да контролират темпото на американските действия като укротят нещата в Украйна - или поне така си мислят. И точно това притеснява румънците. Те смятат, че имат дългосрочен руски проблем. В момента те правят голям залог, надявайки се американците да изпълнят своите ангажименти, въпреки че руснаците работят за укротяване на непосредствената криза.

Повече или по-малко, румънците гледат на администрацията на Обама като на недостатъчно ангажирана и дори нехайна към опасността, която руснаците представляват. За тях администрацията е и прекалено критична към румънските корупционни практики - нещо, което хората признават като проблем - но силно се интересуват от военната и политическа координация. Те разбират САЩ, което всъщност ги притеснява.  Опитах се да обясня сложността да бъдеш американец. Румънските симпатии бяха сдържани. Те си мислят, че са чули реален ангажимент от американска страна, но просто не знаят колко автентичен е той. 

В хода на различни разговори се опитах да обясня моето виждане за ситуацията. В САЩ има модел за ангажимент към Европа. В този модел намесата се отлага за последния момент. Първо се изграждат партньорски структури, поддържат се съюзниците с икономическа и военна помощ, и след това американците чакат до края на играта, за да се намесят, като винаги се надяват, че няма да се наложи. 

Целите на САЩ

Това, което американците смятат да правят в момента, е да поддържат независима, прозападна Украйна. Това може да е просто невъзможно. Проблемът обаче е, че поставяйки си тази цел, и преследвайки я в някаква степен, САЩ убеждава руснаците, че искат да разрушат Руската федерация, като й отнемат една основна сфера на влияние. Руснаците вече са разбрали, че каквото и да става в поредния рунд с Украйна, процесът няма да приключи.

Каквото и да са си мислили първоначално американците, те осъзнават, че руската заплаха над Украйна е за постоянно, и че каквото и да се случва в Украйна, то ще обхване и страни като Румъния. А Румъния има голямо значение за руснаците по две причини. Първо, тя е на брега на Черно море, а Черно море е южният достъп на Русия към Световния океан. Затова трябваше да задържат Севастопол, и затова Одеса е толкова важна. Руснаците знаят, че трябва да имат достъп до Босфора, контролиран от турците. И все пак, американските самолети в Румъния и румънските кораби в Черно море могат да усложнят ситуацията за тях сериозно, включително и тяхното влияние в Кавказ, защото и Грузия е на Черно море. Трябва да се отбележи, че засилването на военноморските сили е в плановете на Румъния и САЩ, и двете страни разбират какво предизвикателство е това за Русия.

Второто предизвикателство е, че Румъния е потенциален източник на сериозно количество горива, включително и нефт. А единственият истински коз на руснаците в тази игра е продажбата им на енергия на Европа. Вероятно политиката на Германия се влияе от няколко неща, но енергийната зависимост със сигурност е една от основните.

Няма проста енергийна алтернатива на Русия, но може да бъде създадена една от няколко източника, недостатъчна за да измести руската енергия, но достатъчна да намали важността й. Румъния има енергия и други ресурси, с които да допринесе за това, а публичните изявления от страна на САЩ и Румъния включват и ангажимент от страна на Букурещ да се съсредоточи върху производството на енергия, като важен елемент на партньорството. Това не е толкова лесно, колкото звучи. Румъния има репутация в чужбина като страна с много несигурна система за одобряване на такива проекти.

Има още една точка, в която новата стратегия на Румъния се пресича с руските интереси. Румънците смятат, че Русия простира влиянието си в целия регион, но особено при тях. Правят го по традиционните методи - използвайки разузнавателните си служби, за да манипулират политическия процес в Румъния. Също толкова важно - могат да ползват и търговските си връзки, за да изградят мрежи от влияние, които са предназначени да направят изправянето срещу Русия скъпо за Румъния. Руснаците са много ловки и в използването на "Газпром", дъщерните му дружества, и други руски енергийни компании, за да купуват и да инвестират в румънските и регионалните фирми. Сделките никога не са непривлекателни и за двете страни от бизнес гледна точка, но те също така поставят руснаците в позиция, чрез която могат да влият както на енергийната политика, така и на политическата динамика. Това е, което аз наричам търговски империализъм: използването на сделки, особено в енергийната индустрия, за да се създадат блокиращи точки в рамките на политическата система, където руските интереси са застрашени.

Това не се отнася само за Румъния, Русия използва този инструмент, за да оформя поведението и на други страни. Въпреки че е далеч по-малко неприятна от съветската окупация, тази методика все пак представлява предизвикателство към американското влияние.

Руснаците не могат да живеят без Украйна. Те не могат да вземат Румъния. Със или без американците, руснаците не са достатъчно силни за това. Онова, което могат да направят обаче, е да манипулират, да объркват, да отклоняват. За да подкопаят съюза на Румъния със САЩ. А те са умели в политическото маневриране, нужно за това. За много румънци Русия е близо и е силна, а Америка е далеч и е нерешителна. Това ми беше изтъкнато при една среща. Аз отговорих: „През XX век, САЩ спечелиха три войни в Европа. Колко спечелиха румънците?“

Най-забележителното нещо за Румъния и дори Европа като цяло е, че въпреки историческата реалност, че САЩ печелят европейските войни, на Щатите се гледа като наивни, нефокусирани и тромави. Не става въпрос за днешната власт – а за всяко правителство, която помня. И все пак, САЩ са тези, които редовно решават съдбата на Европа.

Румънците знаят това, но все още смятат, че руснаците са по-умни и по-способни от САЩ.  Мисля, че е защото руснаците се движат със страхотен финес и гъвкавост. Те го правят, за да компенсират слабостите си. САЩ действа по-просто. Може да си го позволят, защото действат от позиция на силата. Засега, румънците са приели това, но тяхното приемане е крехко. То зависи от политическата последователност от страна на САЩ, но с голямото разстояние идват и други възможности и умението да промениш нечие мнение. Румъния е тук и не може да отиде другаде. Може само да промени съюзите, и да се надява на най-доброто, нещо, което и двете страни трябва да обмислят.

Публикуваме статията със съкращения. Заглавието е на редакцията.

 

Оставяме този линк в оригиналния му вид по молба на "Стратфор":

"Borderlands: First Moves in Romania is republished with permission of Stratfor."

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?