Когато Господ е раздавал благата на света, не ги е разпределил равномерно. Там, където е дал нефт и газ в изобилие, често е спестил свобода и демокрация. Русия, Иран, Ирак, Саудитска Арабия, Венецуела – списъкът е дълъг и тревожно последователен. Там, където е дал свобода и демокрация, е спестил въглеводороди – Европа е най-яркият пример. Единственото голямо изключение е Северна Америка, където демокрацията не попречи, а улесни шистовата революция, превърнала САЩ в най-големия и енергийно самодостатъчен производител в света. И въпреки това Вашингтон никога не се е отказвал от стратегическия си интерес към Персийския залив. Ако се наложи – води война за него. Защото въглеводородите не са просто енергийни източници. Те са източници на икономически и политически зависимости. И ако потенциалното ядрено оръжие на Иран е глобална заплаха, то е такава не само за Израел, не само за светските общества, свободата и демокрацията, но и за американския интерес към стабилността на енергийните маршрути.

Европа отдавна е разбрала този урок. И затова избра друг път: Зелената сделка. Европейците, включително българите, не се нуждаят от убеждаване. Те преживяха драмите на руските „потоци“, северни и южни. Видяха как една тръба може да се превърне в инструмент за натиск, а една молекула газ - в политически ултиматум. Според Международната енергийна агенция над 60% от глобалните енергийни кризи през последните пет десетилетия са били предизвикани от геополитически конфликти, а не от пазарни фактори. Европа е била в епицентъра на почти всички. Затова Зелената сделка не е романтичен проект на брюкселски технократи. Тя е стратегия за освобождаване. Зависимостта от въглеводороди означава зависимост от режими, несъвместими с европейските ценности. Европейската комисия го формулира ясно: енергийната сигурност е демократична сигурност. Всяко евро, платено за петрол и газ на автократични режими, е евро, което подкопава европейската легитимност, ограничава външната политика и прави компромисите неизбежни.

Да, Зелената сделка е скъпа. Евростат и МВФ са категорични, че зеленият преход изисква огромни инвестиции, които не се изплащат веднага. Вятърните паркове имат висок начален разход, соларните системи изискват инфраструктура, водородът – нови мрежи, електрификацията – зарядни станции. Това е факт и причина за критики. Но дългосрочната цена е ниска, стабилна и независима. Международната енергийна агенция прогнозира, че до 2028 г. почти цялата нова електроенергия в света ще идва от възобновяеми източници, като глобалната инсталирана ВЕИ мощност ще достигне 7300 гигавата. Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) изчислява, че цената на слънчевата енергия е паднала с 90% за десетилетие. През 2010 г. слънчевата енергия беше с над 400% по-скъпа от изкопаемите горива, докато днес тя е един от най-евтините източници в световен мащаб, посочва агенцията.

Европейската комисия очаква, че до 2040 г. възобновяемата енергия ще бъде най-евтиният източник в ЕС. В своя анализ за климатичните цели до 2040 г. и в "План за действие за достъпна енергия" ("Affordable Energy Action Plan") от февруари 2025 г. Комисията посочва, че масовото навлизане на възобновяеми източници (ВЕИ) и развитието на технологиите ще доведат до значително намаляване на разходите. Прогнозите показват, че до 2040 г. ВЕИ ще доминират енергийния микс, а премахването на зависимостта от скъпи и волатилни вносни изкопаеми горива (като газ) ще спестява на ЕС до 260 милиарда евро годишно.

Европейската комисия и доклади като този на Марио Драги за конкурентоспособността подчертават, че макар първоначалните инвестиции да са огромни (над 600 млрд. евро годишно), те ще предотвратят много по-големи разходи в бъдеще, свързани с климатични бедствия, конфликти и високи цени на енергията. Логиката е: плащаме за инфраструктура сега, за да имаме почти безплатна енергия (от вятър и слънце) в дългосрочен план.

Зелената сделка е скъпа днес, за да бъде евтина утре. Не е случайно, че много от противниците ѝ са в същото време приятели на Тръмп (Drill, baby, drill...) и Путин.

Войната в Близкия изток показа за пореден път колко токсична е зависимостта от петрол. Само за часове след началото на ударите цените на барела скочиха, борсите се разтресоха, инфлационните очаквания се повишиха, а централните банки започнаха да говорят за нови лихвени увеличения. Конфликт в Близкия изток вдига цената на бензина в София, Париж или Берлин. Атаки срещу танкери в Персийския, Оманския залив или в Червено море забавят европейската икономика. Заплаха от Иран да затвори пътя на петрола променя политическия климат в ЕС. Това не е устойчиво. Още по-лошо: петролът финансира агресори. Според Международната енергийна агенция над 40% от бюджетните приходи на Русия през 2021–2022 г. и над 30% от тях за 2023 г. са дошли от петрол и газ. Подобно е положението с Иран, Саудитска Арабия, Венецуела. Петролната зависимост държи света в логиката на Студената война – логика на силови блокове, енергийни шантажи и геополитически ултиматуми.

Зелената сделка е част от по-голям проект – „Европа от ново поколение“. Тя не е просто енергийна политика, а индустриална трансформация, дигитализация, нови вериги за доставки, стратегическа автономия и нова геополитическа роля на ЕС. Тя е отговор на света на Путин и Тръмп – свят, в който енергията е оръжие, а зависимостта е уязвимост. Европа избра трудния път, защото лесният води към зависимост, компромиси и кризи. И войната в Близкия изток е поредното доказателство, че този избор е правилен.

И когато някой отново попита „Лоша ли е Зелената сделка?“, отговорът е прост: когато печелим от нефта и газа, какво губим? Губим независимост. Губим ценности. Губим политическа свобода. Губим икономическа стабилност. Губим бъдеще. Затова цената на тази анти-Тръмп и анти-Путин сделка е скъпа днес, за да не плащаме непоносими цени утре.