Вълната от емоционална солидарност с Украйна и легитимното възхищение пред нейната смелост често замъгляват един фундаментален разговор в Брюксел и националните столици: готов ли е всъщност Европейският съюз за Украйна и готова ли е Украйна за него? Настояването за незабавно определяне на фиксирана дата за присъединяване изглежда като справедлив жест, но в политическата реалност това е ход, зареден с висок „морален риск“, който може да подкопае самите основи на европейския проект.

Ерозията на правилата и сянката на популизма

Първият и най-опасен риск е превръщането на присъединителния процес от меритократичен (базиран на заслуги) в чисто геополитически инструмент. Когато правилата се огъват, за да се създаде „специален статут“ за една държава, се изпраща опасен сигнал към останалите кандидати.

За държави като България това е пряка заплаха. Ако ЕС приеме, че може да се прави компромис с критериите, защото някой е „стоял пред мечка“, това легитимира претенциите на напълно неготови кандидатки като Сърбия или Северна Македония. Те ще поискат същите преки пътища, заобикаляйки трудните реформи в правосъдието и правата на малцинствата. Нещо повече – подобно изключение е „златен шанс“ за евроскептици като Виктор Орбан, Роберт Фицо или Андрей Бабиш. Те лесно биха опаковали „украинското изключение“ като доказателство за двойните стандарти на Брюксел, подкопавайки единството на Съюза отвътре.

Капанът на суверенитета и военният риск

Европейският съюз гради своята идентичност върху идеята за „стратегическа автономия“. Ако обаче разширяването се превърне в предмет на пазарлъци между големите сили – САЩ и Русия – като част от евентуално мирно споразумение, идеята за европейски суверенитет умира. Разширяването не може да бъде разменна монета; то трябва да бъде автономен избор на суверенни демокрации.

Освен това, историята вече ни е дала един болезнен урок – Кипър. ЕС не може да си позволи втори такъв сценарий, особено в мащабите на Украйна. Приемането на държава в състояние на война или с неясни териториални гаранции, без механизъм за сигурност, който да предотврати въвличането на целия континент в директен сблъсък с Москва, е риск, който малцина европейски лидери биха поели пред своите избиратели.

Институционален шок и икономическа гравитация

Дори да оставим настрана сигурността, математиката на ЕС е неумолима. При сегашната институционална архитектура и Многогодишна финансова рамка, Украйна с нейните 40 милиона население би детонирала бюджетния баланс. Като огромна аграрна икономика, тя автоматично би абсорбирала лъвския дял от земеделските субсидии и кохезионните фондове, оставяйки досегашните бенефициенти (включително България) с празни ръце.

Промяната в тежестта на гласовете в Съвета и местата в ЕП радикално би изменила баланса на силите, превръщайки Киев в един от най-влиятелните политически играчи още от първия ден. Без предварителна реформа на Договорите за ЕС, това би довело до институционална парализа.

Монументалната корупция и моралният ценз

Не можем да пренебрегнем и вътрешното състояние на украинската държава. Корупцията там не е просто дефект, тя е в постсъветски, монументални мащаби, които не могат да бъдат сравнени с балканските или източноевропейските проблеми от миналото. „Бързата писта“ би внесла тази корупция в самото сърце на европейските фондове, компрометирайки целия проект за следвоенно възстановяване.

Парадоксът е, че в морално отношение Украйна в момента „превъзхожда“ част от Западна Европа. Украинците проляха кръв за принципи, за които някои западни лидери дълго се пазариха, опитвайки се да умилостивят Путин. Киев днес притежава най-опитната армия в Европа и би бил безценен актив за една бъдеща европейска отбрана.

Спечелването на Украйна без загубата на Европа

Украйна заслужава своето място в европейското семейство, но не и чрез разрушаване на самото семейство. Привържениците на изключенията вярват, че членството ще донесе мир и ще бъде поражение за Русия. Това е вярно само ако Украйна влезе в ЕС като трансформирана, правова държава.

ЕС трябва внимателно да прецени: ако спечели Украйна чрез компромис с правилата, какво ще загуби в замяна? Ако цената е разпадът на вътрешния ред и триумфът на популизма, това би било пирова победа. Пътят към Брюксел трябва да остане труден, не за да бъде спряна Украйна, а за да бъде гарантирано, че когато тя влезе, ще завари един работещ и стабилен Съюз, а не руините на една идея.